Определение № 23277 от 25.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23277 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110156082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „АПС Б. Б.“ ЕООД срещу Б. Е. Ч..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Б. Е. Ч..

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съв. от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 14:00 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.

1 чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че Б. Е. Ч. дължи на „АПС Б. Б.“ ЕООД следните суми: 1./ 613,55 евро, с левова равностойност 1 200,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № /10.10.2021 г., сключен между ответника и „С.к.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва за периода от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането и 2./ 137,94 евро, с левова равностойност 269,79 лева – мораторна лихва за периода 11.07.2022 г. – 24.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9001/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2021 г., между „С.к.“ ЕООД и Б. Е. Ч., е сключен Договор за потребителски кредит № , по силата на който дружеството е предоставило на ответника в заем сумата от 1200,00 лева, която той е следвало да върне на 9 бр. вноски в размер на 294,00 лева всяка, в срок до 11.07.2022 г., при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,28 %. Навеждат се съображения, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключването на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. В клаузата на чл. 31, ал. 3 от Общите условия било посочено, че длъжникът дължи обезщетение за забава върху забавената сума за всеки ден забава. Ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г.

„С.к.“ ЕООД е прехвърлил своите вземания срещу длъжника, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора. Навежда доводи, че договорът за заем е реален договор, и в случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен от разстояние, то същият следва да се счита за сключен с предоставянето на сумата на заемополучателя. Поддържа, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия с получаване на съобщение по електронната поща, евентуално – с получаване на препис от исковата молба. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват. Оспорва сключването на договора за потребителски кредит и твърди, че не е подписал същия. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, че е предоставил сумата по договора за потребителски кредит на ответника. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява, че вземането по договора е прехвърлено на ищеца, както и че ответникът е уведомен за прехвърлянето.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на сключен валиден Договор за потребителски кредит № . между „С.к.“ ЕООД – като кредитор, и Б. Е. Ч. – като кредитополучател, с посоченото в исковата молба съдържание; 2/ изпълнение на задълженията на кредитора по договора за кредит за предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя – за което обстоятелство не се сочат доказателства; 3./ настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума; 4./ наличие на обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията по договора;

5./ наличие на валидно правоотношение по договор за цесия между „С.к.“ ЕООД и „АПС Б.

Б.“ ЕООД, по силата на което на ищеца са прехвърлени вземанията на кредитора по Договор за потребителски кредит №; 6./ уведомяването на ответника за цесията.

В тежест на ищеца е да установи, че съдържанието и формата на договора за потребителски кредит отговарят на изискванията на ЗПФУР, за което обстоятелство не се сочат доказателства.

2

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже, че е погасил претендираните вземания, в случай че твърди това.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото съдебно заседание да изразят становище относно наличието/липсата на неравноправни клаузи в процесния договор.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 9001/2025 по описа на СРС, 29 състав.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи договора за потребителски кредит, общите условия към него и разписката за получена сума на електронен носител.

Д О П У С К А изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 200,00 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при невнасяне в срок на определения от съда депозит, определението, с което е допусната експертиза, може да бъде отменено.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., което да се уведоми за възложената експертиза след внасяне на депозита.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи Приложение № 1 към Рамковия договор за цесия (документ на л. 56-58 от делото) в четливо копие в случай, че желае да се ползва от него. В противен случай съдът може да го изключи от доказателствата по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 195 ГПК за назначаване на съдебно-графологична експертиза, доколкото по делото не се твърди договорът да е подписан саморъчно, а чрез средствата на ЗПФУР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания на ответника, като ненеобходими.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3