Решение № 11645 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11645 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110131306 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. А. А. срещу р, с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД 05-162/27.05.2021 г. на директора на р, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – горски инспектор“, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 4 926 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г.

Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, по което заемал длъжността „главен специалист – горски инспектор“ в дирекция „Горско стопанство“ при ответника. Поддържа, че на 31.05.2021 г. му била връчена заповед № РД 05-162/27.05.2021 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушение на трудовата дисциплина, тъй като по време на служебна проверка на обект по чл. 206 от Закона за горите съвместно в екип с друг служител не бил констатирал нарушения по чл.

206 и чл. 213 ЗГ по отношение водене на електронен дневник и отразяване на извършени преработки и съхранение на немаркирана иглолистна дървесина. Счита заповедта за незаконосъобразна, като твърди да не е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и да е злоупотребил с доверието на работодателя. Отделно от това оспорва да е налице сочените в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като е оспорил по съдебен ред наложените му преди това дисциплинарни наказания.

Твърди несъответствие между фактически и правни положения в оспорваната заповед.

Оспорва тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, като твърди, че не са взети предвид дадените от него обяснения. Поддържа, че последното получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец било в размер на 821 лева. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове и излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Ответникът поддържа, че описаните в процесната заповед нарушения 1 на трудовата дисциплина са извършени от ищеца, като заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания за това. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „главен специалист – горски инспектор“, като същото е прекратено със заповед № РД 05-162 от 27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция на горите, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно заповедта ищецът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, уредени в чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други нарушения на трудовата дисциплина – посочените в Закона за горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии трудови задължения на контролните органи – горски инспектори и др., с разписани по трудов договор и длъжностна характеристика задължения за извършване на проверки, констатиране на нарушения и съставяне на АУАН по ЗГ, принципите и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В заповедта е посочено, че екип № 1, включващ ищеца и друг служител – гс, извършили проверка на 19.04.2021 г. в обект по чл. 206 ЗГ, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина, която проверка приключила с Констативен протокол, в който било отбелязано, че не са констатирани нарушения по Закона за горите. Посочено е, че на следващия ден – 20.04.2021 г., екип № 12 съвместно със служители на СДВР извършил повторна проверка в посочения обект, при която били съставени констативен протокол и 2 бр. актове за установяване на административни нарушения за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, с които била задържана фасонирана иглолистна дървесина в размер на 4,6 м 3 , а впоследствие на дружеството собственик на обекта била наложена принудителна административна мярка – спиране дейността на обекта за срок от 4 месеца. Посочено е, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като служителят не е осъществил контролните си правомощия и задължения по Закона за горите, тъй като липсвали коректни констатации и не били установени извършените нарушения в проверявания обект, за които впоследствие е издадена заповед за налагане на ПАМ. Отделно от това е посочено, че се касае за системни нарушения на трудовата дисциплина предвид наличието на две предходни дисциплинарни наказания – забележка и предупреждение за уволнение по КТ, второто за сходен случай, както и за допуснато неспазване от страна служителя на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и по-конкретно на принципите за лоялност, добросъвестност и отговорност.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото констативен протокол № 007434, съставен на 19.04.2021 г., се установява, че ищецът заедно с друг служител при ответника – гс, са извършили проверка на стопанисван от д обект по чл. 206 ЗГ и на електронния дневник на обекта и неговата наличност, като е констатирано, че наличността към момента на проверката е 174,817 м3 фасониран дървен материал (греди, дъски, летви и др.), както и че в обекта има изградена система за видеонаблюдение, което функционира.

Отбелязано е, че не са констатирали нарушения по Закона за горите.

От приетия по делото констативен протокол № 007130, съставен на следващия ден 20.04.2021 г., се установява, че тогава е извършена проверка в същия обект от други трима служители при ответника заедно с представител на СДВР, като е констатирано, че за обекта има изградена система за видеонаблюдение, но към момента на проверката поради технически причини няма възможност за преглед на записите. Посочено е, че при проверката на електронния дневник е установено, че в него не се отразява преработка на фасониран материал, който в действителност се преработва в категория готови изделия след импрегнация, вследствие на което се получава разминаване в количествата по справка в електронния дневник и наличностите в обекта. Констатирано е наличието на 4,6 м 3 фасонирана дървесина иглолистни дъски, немаркирани с производствена марка.

2

От представените заповед № РД-05-125 от 22.04.2021 г., акт за установяване на административно нарушение № 003876 и № 003469 от 20.04.2021 г., се установява, че същите са издадени във връзка с извършената на 20.04.2021 г. проверка, като с посочената заповед на проверявания обект е наложена принудителна административна мярка по чл. 254, ал. 1 ЗГ – спиране за срок от 4 месеца дейността на обекта. Посочените актове са издадени за констатирани нарушения, изразяващи се в неводене на електронния дневник по образец, който не отразява извършената в обекта преработка – импрегниране на дървесина, за съхранение на 4,6 м3 иглолистна фасонирана дървесина (иглолистни дъски) немаркирана с производствена марка, указваща нейния законен произход в обекта. Между страните не се спори, че въз основа на актовете са издадени наказателни постановления.

От събраните по делото писмени доказателства – заповед № РС 05-175 от 07.07.2020 г. и заповед № РД 05-70 от 09.03.2021 г. се установява, че на ищеца са били наложени дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, като първото наказание е наложено поради неуплътняване на работното време, неизпълнение на законните разпореждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения по КТ. Второто дисциплинарно наказание е наложено поради неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронването на доброто име на предприятието, изразяващи се в неупражняване на контролните му правомощия и задължения по Закона за горите при извършване на проверка на обект, при която не са констатирани нарушения, установени при последваща проверка от друг екип на ответника.

От представените по делото преписи на решение № 20177787 от 27.08.2021 г., по описа на СРС, 87 състав, влязло в сила на 12.12.2022 г. и решение № 20047049 от 09.07.2022 г. по гр. д. № 16442/2021 г., по описа на СРС, 63 състав, влязло в сила на 04.01.2024 г., се установява, че искът на ищеца за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ е отхвърлен, а този за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е уважен, като същото е отменено като незаконосъобразно.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетеля гс, участвал в проверката на 19.04.2021 г. Същият посочва, че при проверката са констатирали, че дървесината в проверявания обект е маркирана с контролни горски марки, производствени марки, съхранява се правилно и има придружаващи превозни билети.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

В разглеждания случай съдът намира, че по отношение на процедурата за налагане на дисциплинарното наказание изискванията на закона са спазени /чл. 193, чл. 194, чл. 195 КТ/.

В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от директора на Регионалната дирекция по горите – София съобразно изискването на чл. 192, ал. 1 КТ.

Спазен е и преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл.

194 КТ.

Основният спорен по делото въпрос е дали твърдяното от ответника поведение на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина, респ. тежестта на същото и дали обуславя основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.

Доколкото поведението на ищеца, станало повод за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, се изразява в бездействие, то за да се установи съставомерността му, в доказателствена тежест на работодателя е да докаже, че в конкретния случай ищецът е бил длъжен да предприеме описаното в заповедта поведение - констатиране на извършени в проверявания обект нарушения. С оглед конкретните обстоятелства в случая, това означава, че е в тежест на ответника да установи, че към 19.04.2021 г. дружеството стопанисващо 3 проверявания обект е допуснало извършването на нарушение (т.е. разминаване между електронния дневник и и наличностите в обекта) и по-конкретно наличието на 4,6 м 3 фасонирана дървесина иглолистни дъски, немаркирани с производствена марка, което ищецът е бил в състояние да констатира и отрази в констативния протокол, но въпреки това не е изпълнил това свое задължение.

В подкрепа на твърдението на ответника за извършено от д нарушение са ангажирани единствено писмени доказателства (констативен протокол № 007434 от 19.04.2021 г., констативен протокол № 007130 от 20.04.2021 г., заповед № РД05-125 от 22.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите, АУАН № 003876 от 20.04.2021 г., АУАН № 003469 от 20.04.2021 г. и 2 бр. наказателни постановления от 27.07.2021 г., чиято доказателствена стойност е оспорена от ищеца, поради което за да се прецени достоверността на тези документи, същите следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите приети по делото доказателства.