Решение № 261101 от 24.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11444/2020
- Вид
- Решение № 261101
- Подписан
- 24.08.2023
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- СТИЛИЯНА КРАСИМИРОВА ГРИГОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 97 · Закон за собствеността
- чл. 98 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11444 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:
Ищците В.Д.К. и Ц.П.В. са подали искова молба, в която твърдят, че всеки от тях е собственик на по ½ ид.ч. от имот с идентификатор
*** с площ от 400 кв.м., на основание договор за съдебна делба, сключен от наследодателите им през 1986 г. В.К., по силата на наследствено правоприемство от баща си Д.И., притежавала ½ ид.ч. от дворното място с площ от 400 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 86.22 кв.м., избени помещения с площ от 33.75 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванските помещения с площ от 38.11 кв.м.
По договор за дарение от майка си Е.М.Ц.П.В. притежавал ½ ид.ч. от дворното място с площ от 400 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 86.22 кв.м., избени помещения с площ от 31.92 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванските помещения с площ от 38.11 кв.м.
М.И.Б. и И.П. Б. като собственици на 1/3 ид.ч. от дворното място получили на 17.12.1986 г. правото да надстроят трети етаж на съществуващата жилищна сграда. С решение по гр.д. № 286/1990 г. на СРС договорът, с който ответниците придобили право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота бил развален. По силата на съдебна спогодба от 02.12.1993 г. по гр.д. № 2726/1993 г. по описа на СРС, 40 състав ответниците предавали на Е.М.и Д.И. владението върху 1/3 ид.ч. от дворното място.
Към
1992 г.М.Б. и И.Б. били собственици единствено на правото на надстрояване от 17.12.1986 г.
През
1995 г. бракът междуМ.Б. и И.Б. бил прекратен.
По силата на договор от 10.06.1987 г. между Е.М.и Д.И., от една страна, и М.Б. и И.Б., от друга, последните се задължили при изграждане на мансардния етаж да възстановят таванските помещения на учредителите на правото на надстрояване така, както са съществували.
М.Б. и И.Б. изградили апартамент – мезонет на две нива с обща площ 158.43 кв.м., без да им е учредено право на строеж за второто ниво на апартамента с площ от 49.33 кв.м.
Молят съдът да признае за установено, че М.Б. не е собственик на апартамент – мезонет с площ от 158.43 кв.м., че по силата на приращение ищците са собственици на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33 кв.м. и да осъди ответника да им предаде владението върху него и да признае за установено, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК М.И.Б. е възразила срещу допустимостта на предявения от ищците отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на целия мезонет. Излага подробни съображения за неоснователност на исковете. Към 1993 г. мансардният етаж бил напълно изграден, а поето от М. и И.Б.и задължение за възстановяване на таванските помещения липсвало.
Праводателите на ищците изрично дали съгласието си надстрояването на жилищната сграда да се осъществи съгласно одобрен архитектурен проект, включително в частта за таванския етаж, където са обособени помещения за ищците и ответниците.
Евентуално се позовава на придобивна давност с начало 1990 г.
Излага и съображения, че посочените в исковата молба тавански помещения са преустроени и не съществуват във вида, в който са описани в договор за доброволна делба от 30.04.1986 г. и нотариален акт от 14.11.1994 г. Според одобрения архитектурен проект за надстрояване, покривът на сградата е повдигнат и светлата площ на таванския етаж – увеличена, с което оставащата за ползване площ от този етаж от ищците е по-голяма от 38.11 кв.м. Затова и те са собственици на площта извън тази, която е приобщена от ответницата към второто ниво на мезонета.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са три обективно съединени иска: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – чеМ.И.Б. не е собственик на мезонет с площ от 158.43 кв.м., надстроен в сградата на ул.
„**********в гр. София; иск с правно основание чл. 108 от ЗС - че ищците В.Д.К. и Ц.П.В. са станали собственици на обособеното второ ниво на мезонета от 49.33 кв.м. и осъждане на ответника да им предаде владението върху него; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаването им за собственици на по ½ ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11 кв.м.
В хода на производството ищецът Ц.П.В. е починал и с определение от 20.09.2022 г. на негово място е конституиран наследникът му Е.Ц.В..
Съгласно дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г. указания, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на самостоятелно право, оспорено от ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за ищците е налице и поради обстоятелството, че заявяват самостоятелни права върху вещта, изключващи претендираните от ответника права върху същия имот.
В производството по отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес – правото си, засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в случая е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищците се позовават на липса на учредено право на строеж от наследодателите им в полза на ответникаМ.Б. за изграждане на мезонетен тип жилище. Като собственици на земята, ищците ставали по приращение собственици на надстроеното в повече, поради което претендират установяване на това свое вещно право и осъждане на ответника да им предаде владението върху площта от 49.33 кв.м. Това тяхно право е противопоставимо на Б., която е установила собственически права върху същия обект, снабдявайки се с констативен нотариален акт № 55, том I, рег. № 480, дело № 35 от 20.05.2014 г. на нотариус рег. № 052 на НК.
Установява се по безспорен начин от представените документи за собственост на ищците, че въз основа на учредената им суперфиция от Й.И.И.и Е.И.И., за което е съставен нотариален акт № 18, том VII, дело № 1126/11.05.1959 г., позволителен билет № 140/12.06.1959 г. и одобрени строителни книжа, Д.Й.И.и Е.Й.В. са построили сграда в УПИ ХI от кв. 3 по плана на гр. София с площ по документ за собственост от 400 кв.м., находяща се на адрес гр.
София, кв. „********“, ул. „********.
След смъртта на Й.И.И.през
1969 г. негови наследници по закон са съпругата му Ц.М.И. и децата му Е.Й.и Д.Й..
Видно от протокол от 30.04.1986 г. по гр.д. № 3287/1986 г. на СРС, 48 състав, Д.И.и Е.В. са сключили спогодба, според която Д.Й. И. е получил в дял и изключителна собственост първи етаж от жилищната сграда, находяща се на ул. „********, застроен на 86.22 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тераса и сервизни помещения, ведно с избени помещения със светла площ от 33.75 кв.м. – източната част на избения етаж и ½ ид.ч. от таванското помещение – 38.11 кв.м. и на ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място – имот пл. № 26 от кв. 3, м. „********“ по плана на гр. София, цялото с площ от 400 кв.м., а Е.Й.В. е получила в дял и изключителна собственост втория етаж от жилищната сграда с площ от 86.22 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня, тераса и сервизни помещения, ведно с избени помещения със светла площ от 31.92 кв.м. – западната част на избения етаж и ½ ид.ч. от таванското помещение – 38.11 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописаното дворно място.
С нотариален акт № 154, том ХХХIV, дело № 5719/08.12.1986 г. на нотариус при Ленински районен съд, Ц.М.И. прехвърлила на М.И.Б. 1/3 ид.ч. от дворното място от 400 кв.м. в гр. София, ул. „********.
На 17.12.1986 г. до началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ при Ленински РНС – София е подадено заявление по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) с нотариална заверка на подписите на Е.Й.М., Д.Й. И., М.И.Б. и И.П.
Б., с което първите двама са изразили съгласие и са отстъпили на Б.и право на строеж за надстрояване на трети етаж върху съществуващите два от собствената им жилищна сграда срещу задължението им да заплатят неговата стойност. М.Б. и И.Б. заявили, че имат жилищни нужди, съгласно картотекиране и жилищен влог от 1971 г. към окръжен клон на ДСК – София и съгласието си да заплатят правото на строеж съгласно оценката на Ленински РНС.
С договор от 10.06.1987 г. между семейство Б.и, Е.М.и Д.И. са уговорени правата и задълженията на страните по време на надстрояването на жилищната сграда, възстановяване на дворното място и подобренията в сградата и двора. Договорът е подписан от И.Б. и Д.И..
На 21.08.1987 г. е издадено разрешение за строеж № 282 за настрояване на един етаж на жилищна сграда на ул. „**********съобразно одобрени проекти на 06.05.1987 г. от УАГ.
По делото е представено заверено копие на одобрения на
06.05.1987 г. архитектурен проект. Липсата на проекта в оригинал не препятства съобразяване на неговата достоверност относно обема на разрешеното на Б.и надстрояване. Това е така, защото датата на одобряването съвпада с посочената в разрешението за строеж, а на копието са видни положените печати на СГНС и подписи на компетентните да одобрят проекта длъжностни лица. По делото е представено и заверено копие на същия архитектурния проект за надстрояване, представен по в.гр.д. № 6165/2020 г. по описа на СГС, IV-Г състав, с положени от Д.Й. И. и Е.Й.М. под тяхно изявление подписи (неоспорени в настоящото производство), че са съгласни с предложения проект за надстрояване на жилищната им сграда.
По делото са изслушани и приети две съдебно-технически експертизи – основна и допълнителна. В констатациите на първоначалната експертиза е отразено, че преди учредяване на правото на строеж, по проект съгласно позволителен билет № 140/12.06.1959 г. и и одобрен архитектурен проект, сградата се състои от сутерен с четири помещения, две от които са свързани помежду си, два жилищни етажа с достъп до тях чрез вътрешно стълбище, като всеки от етажите разполага с хол, две стаи, кухня и санитарен възел. Таванът в подпокривното пространство е с обособени три самостоятелни помещения, без да е отбелязана точната му квадратура.
Според одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект, на надстрояване подлежи трети етаж с площ и разпределение на помещенията, както следва: обширна дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, санитарен възел (баня с тоалетна), два балкона и вита стълба от дневна към второ ниво. По проекта на нивото на таванския етаж са предвидени две тавански стаи, две спални и санитарен възел. Предвидена е направа и на нов надзид от 85 см и повдигане на кота „било“ на сградата. Площта на третия етаж по проект е 92.66 кв.м. с включена площ на балконите от 6.44 кв.м., а реално застроената площ е 110.85 кв.м.
Допълнителната експертиза, след направени допълнителен оглед и замервания, е установила, че по графични данни, застроената площ на апартамента е 103.60 кв.м., а връзката между апартамента на третия етаж и две спални и санитарен възел на таванския етаж е предвидена посредством вътрешна метална стълба с парапет. В плана за трети жилищен етаж са добавени и две тераси – една към вътрешния двор с площ от 5.04 кв.м. и една към улицата с площ от 2.80 кв.м. По този начин графично изчислената площ на третия етаж, по данни от одобрения архитектурен проект, е 111.44 кв.м. (103.60 кв.м.+5.04 кв.м.+2.80 кв.м.). Графично изчислената площ на придаваемата към апартамента на третия етаж таванска част е 41.85 кв.м. По този начин общата графично изчислена площ на жилището е 153.29 кв.м.
Експертните заключения, след извършени от вещите огледи и заснемания на място, са установили следните разлики в реализираното на трети и тавански етажи строителство: на трети етаж е увеличена площта на западната тераса, като фасадният зид е „изнесен“ с около 30 см върху допълнително изпълнена укрепваща стоманобетонна конструкция на сградата и терасата е преминала по целия фронт на западната част на сградата; увеличена е и площта на източната и южна тераси; във вътрешната планировка е налице разместване на вътрешните неносещи преградни зидове, като са направени прегради под 45 градуса на съществуващите и одобрени по проект стени. Що се отнася до таванския етаж, той е разделен на две части с достъп до всяка от тях от стълбищната клетка. Вляво от стълбището са обособени две спални, санитарен възел и вътрешна вита стълба от третия етаж, с което тази част е приобщена към апартамента на третия етаж и по този начин е получен мезонетен тип апартамент. Вдясно от стълбището, чрез друга входна врата се достъпват двете тавански стаи и санитарен възел – баня с тоалетна, а в зоната на стълбищното рамо до калканната стена е обособен самостоятелен санитарен възел.
Разпечатката съдържа 43 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d2b1217-96f6-4a8e-9d28-683e4601f7fc