Решение № 324 от 30.06.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Търговище, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Ел. Ив. Д. в присъствието на прокурора М. Люб. К. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530100225 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД

Ищецът Д. А. Д. от ****************, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Д. П. -ТАК твърди в исковата молба, че на 15.06.2024 г., около 05.46 ч., в град Търговище, на ул. „Стефан Караджа” в близост до бензиностанция „**********" посока на движение към кръстовището с ул. „Кюстенджа", управлявайки собствения си л.а. марка „Хонда", модел „ЦРВ" с рег. № ********** ищецът бил спрян от полицейски служители за рутинна проверка, като му била направена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като тестът бил положителен за употреба на "бензодиазепини". Излага, че тъй като не употребява наркотици, не бил съгласен с резултата от теста и настоял за извършване на химико токсикологично лабораторно изследване, като бил отведен в МБАЛ Търговище, където му била взета кръв за изследване. Сочи, че му била съставена и Заповед за налагане на ПАМ № 24-1993-000095/ 15.06.2024 г., изд. от Сл. Н. на длъжност „*****” към ОД МВР Търговище, както и АУАН серия GA № 1123081/15.06.2024 г., изд. от В. Т. на длъжност „**********” при ОД 1

МВР Търговище, а СУ МПС му било отнето, след което бил задържан за 24 ч. и по случая било образувано ДП № 422/2024 г. по описа на РУ Търговище.Посочва, че изпаднал в сериозен стрес, шок и уплаха от случващото се, тъй като никога не е бил осъждан, не бил влизал в сградата на полицията, а в случая бил задържан за престъпление, което не е извършил, колата и СУ МПС му били отнети, табелите на колата били свалени и предстояло повдигане на обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода".Излага още, че на 05.11.2024 г. му било връчено Постановление на прокурор от РП Търговище за прекратяване на наказателното производство по ДП № 422/ 2024 г. по описа на РУ Търговище, от което ищецът разбрал, че при изследването на предоставената от него кръвна проба не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, като след влизането в сила на това постановление му били върнати лекия автомобил и регистрационните табели, както и свидетелството за правоуправление на МПС.Ищецът твърди също, че вследствие на случилото се, животът му се преобърнал в негативен аспект, дори семейството му гледало на него с други очи, отношенията им се изострили, а по този начин гледали на него и неговите колеги и приятели и ищецът чувствал, че е изгубил доверието им и тяхното уважение. Изпитвал срам и унижение от случващото се, изгубил съня и настроението си поради това, че от уважаван член на обществото и опора на близките си, бил превърнат без вина в човек, арестуван за престъпление, което не е извършил.Като поддържа, че така описаните негативни емоции и стрес, който преживява и до момента, душевните болки и страдания, които случилото се му е причинило, съставляват неимуществени вреди, невъзмездени до момента, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск против Прокуратрата на Република България за обезвреда на причинените му неимуществени вреди в размер на 5000лв., претендира законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на нак. производство-12.11.2024г. и разноските по делото; посочва банкова сметка.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.Д. П. -ТАК поддържа иска, като пледира за уважаването му, претендира разноски.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез районен прокурор М. Ст., се излага становище за недопустимост на предявения иск с оглед посочената от самия ищец правна 2 квалификация по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а по същество предявения иск се оспорва, като неоснователен.Излага се, че не са налице предпоставките по чл.

2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като се излага, че няма ангажирани доказателства за наличие на конкретни неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от дейността на ПРБ, а претендираното обезщетение от 5 000 лева за неимуществени вреди не е в съответствие с чл.52 ЗЗД. Същото е завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България, и на съдебната практика в аналогични случаи, доколкото спрямо ищеца не е повдигано изобщо обвинение, производството се е водило за нетежко престъпление, досъдебното производство не е било с голяма продължителност, по отношение на ищецът не е налагана мярка за неотклонение и други мерки на процесуална принуда и ограничения.На следващо място ответникът сочи, че не са доказани твърденията и претенциите, че в следствие на наказателното производство ищецът е загубил социални контакти, ограничен бил приятелския му кръг, накърнено е било доброто му име, честта и достойнството му, професионалния му престиж , като поддържа ,че нито едно от действията на органите на ПРБ не е било насочено към ограничаване или засегне тези му блага и ценности. Няма действия, които Прокуратурата да е осъществила и те да са поставили под съмнение или да са увредили доброто име, честта и достойнството на ищеца като личност, доколкото не прокуратурата е образувала наказателното производство, не нейните органи са задържали ищецът по ЗМВР и т.н., а едва след започване на разследването от органите на МВР прокуратурата е била уведомена за производството водено за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, основани на наркотест, и от своя страна прокурорът е осъществил правомощията си, като под неговия надзор са били спазени стриктно процесуалните права на лицето в рамките на наказателното производство, и не е била нарушена презумцията за невиновност на обвиняемото лице, ищец в настоящето производство.С оглед на изложеното и като счита, че претенцията е изцяло неоснователна, ответникът моли за отхвърлянето на иска; в евентуалност-за завишен размер на претендираното обезщетение.В съдебно заседание възраженията се поддържат от представителя на ответника прокурор М. К.-РП Търговище, който излага подробни съображения за неоснователността на претенцията и липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ПРБ, като пледира за 3 отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност-за намаляване размера на претендираното обезщетение.

По отношение на въведеното от ответната страна възражение за недопустимост на иска, съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК, като е приел, че доколкото възражението касае дадена от ищеца правна квалификация, а това е служебно задължение на съда, то възражението е неоснователно и спорът следва да се постави на разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените от ищеца писмени доказателства по делото и от приложеното по делото ДП № 422/2024г. по описа на РУ ОДМВР Търговище по пр.пр. № 1551/2024г. по описа на РП Търговище се установява, че със Заповед за задържане за срок от 24 часа рег.№ 77/15.06.2024г. по описа на РУ ОДМВР Търговище, ищецът е задържан за срок от 24 часа на осн. чл.

72,ал.1,т.1 от ЗМВР като в същата е посочено, че ищецът е управлявал МПС след употреба на упойващи и наркотични вещества(бензодиазепини), установено с техническо средство Dreger Drugtest 5000 с фабр.№ ARRD-0005, която заповед е връчена на ищеца и в същата е отразено, че на 15.06.2024г. лицето е освободено.От Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1993000096/15.06.2024г., изд. от полицай при РУ ОДМВР Търговище се установява, че на ищеца е наложена ПАМ на осн. чл. 171,т.2а,б.“б“ от ЗДвПпрекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като на осн. чл. 172,ал.4 от ЗДвП са отнети СРМПС на ищеца и двете регистрационни табели на автомобила, която заповед е подписана от ищеца на 15.06.2024г., а със Заповед № 24-193-000095/15.06.2024г. на ищеца е наложена ПАМ отнемане на СУМПС за не повече от шест месеца, която заповед е подписана от ищеца на 15.06.2024г. От АУАН серия GA № 1123081/15.06.2024г. изд. от старши полицай при ОД МВР Търговище се установява, че същият е съставен за това, че ищецът е управлявал ППС на 15.06.2024г. в гр.Търговище след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dreger Drugtest 5000 с фабр.№ ARRD-0005, издаден е талон за медицинско изследване № 139686, който акт е подписан от ищеца.

От заключението по Съдебно-химическа експертиза № Е312/11.09.2024г. по ДП № 422/2024г. по описа на РУ МВР гр.Търговище, 4 изготвена от ас. Ив. П.-********** в специализираната лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА Варна се установява, че същата е възложена с постановление на разследващ полицай от ОД МВР Търговище със задача вещото лице да отговори има ли наличие на наркотични вещества в кръвта и урината иззети от Д. А. Д. с ЕГН ********** от ********** и ако има такива,от какъв вид са същите. Заключението е, че в предоставената биологична проба кръв, иззета на 15.06.2024г. в 06,33ч. от лицето Д. А. Д. с ЕГН ********** не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити(в т.ч. отрицателен резултат за бензодиазепини), което е установено чрез имунохимичен скрининг и се доказва по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ. От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.11.2024г. на прокурор при РП Търговище се установява, че със същото е прекратено наказателното производство по ДП № 422/2024г. по описа на РУ Търговище, водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК, връчено на ищеца на 05.11.2024г. и му е върнат лекия автомобил, връчено на ищеца на 05.11.2024г.От приложеното ДП № 422/2024г. по описа на РУ МВР гр.Търговище се установява още, че с писмо рег.№ 6163/17.06.2024г. на гл.разследващ полицай от Сектор Разследване на престъпления по транспорта при РУ Търговище, разследващият е уведомил прокуратурата на осн. чл.

212,ал.3 от НПК за започналото ДП № 422/2024г. по описа на РУ Търговище, като с разпореждане от 26.08.2024г. на прокурор при РП Търговище е указано на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА Варна заключението по назначената експертиза по ДП № 422/2024г- да бъде изготвено в максимално кратък срок, след което срокът на разследването е удължен с два до четири месеца, считано от 15.08.2024г., с Постановление от 11.10.2024г. на прокурор при РП Търговище и Постановление от 15.10.2024г., срокът на разследването е удължен с два месеца, считано от 15.10.2024г.

От трудов договор № **********и допълнително споразумение към него от 01.07.2024г. се установява, че ищецът е назначен на длъжност ********** в ****************.

По делото са събрани и гласни доказателства, като св. М. Р. М., брат на съжителката на ищеца твърди, че ищецът му се обадил 15.06.2024г. сутринта, като му обяснил, че са го тествали за наркотици, тестът бил положетуелен и щели да го задържат.Свидетелят, който работи като **************** в 5

********** отишъл при ищеца и го видял силно притеснен, заради самия свидетел и заради длъжността му, а и заради петното, което му слага обвинението, че взема наркотици. Твърди още, че тъй като автомобилът на ищеца бил отнет, това наложило през цялото време до връщането му свидетелят да помага, заедно с други роднини като кара детето на ищеца на училище.Излага също, че сестра му, съжителстваща с ищеца също реагирала остро на ситуацията , като мислела, че ищецът взема наркотици, но крие от нея и в продължение на два месеца се карали непрекъснато за това.Било им турдно и да обясняват на детето защо колата им я няма, като му казвали, че е на ремонт, а ищецът се притеснявал и съучениците на детето му да не разберат за случилото се и да мислят баща му за наркоман.Свидетелят твърди също, че след случилото се, ищецът се затворил в себе си намалил до минимум социалните си контакти и не искал да се среща с приятелите си, защото едва ли не и те ще го мислят за наркоман. Не желаел да се среща и с колеги, и с роднини, за да не му задават неудобни въпроси, но свидетелят излага, че обстоятелството, че след проверката, полицейските служители са му отнели автомобила станало достояние на познатите им и нямало как да бъде скрито. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че му е известно представител на Прокуратурата да е указвал на колегите му да спрат и да лишат ищеца от право да управлява МПС.Св. Ан. Д. Д.-баща на ищеца, твърди, че заедно със сина му работят във фирма **************** като **********.Твърди, че на 15.06.2024г. сутринта ищецът се обадил на баща си и му казал, че са го спрели и го карат за тест в болницата.Свидететят твърди, че отишъл веднага в болницата и видял сина си да излиза с един полицай който не му разрешил за разговарят и го отвели в полицията.Свидетелят твърди още, че досега не е имало случай ищецът да бъде задържан или да има проблеми с органите на реда, тъй като е скромен човек и не е имал пререкания с полицаи. Твърди също, че след случката ;ищецът не може да продължи да работи като **********, а го направили **********, **************** и то благодарение на работодателя, защото вместо да го уволни, му намерил работа на място. Свидетелят поддържа, че след случилото се ищецът изпаднал в голяма депресия с тази работа, която му беше дадена след отнемане на шофьорската книжка, тъй като не само работодателят им разбра за това, че му е отнета шофьорската книжка и защо, но и тъй като имало хора от фирмата, които не знаели, че свидетелят е баща на ищеца, 6 говорели пред него, че са му взели книжката заради наркотици, и че заради това са го направили **********, което и за свидетеля било депресиращо, както и за самия ищец.Твърди, че след всичко случило се, ищецът се затворил в себе си, не искал да разговаря с никого, дори със свидетеля, било му много трудно. Излага, че от полицията са отнели свидетелството за управление на ищеца, а в отговор на въпрос посочва, че не знае промяната в поведението на сина му да е била във връзка с действия, насочени от Прокуратурата към него.Св. Р. Т. Г., приятел на ищеца твърди, че ищецът му разказал какво се е случило, но се затворил в себе си, бил много притеснен в личен план и затова жена му как понася случилото се, както и близките му. Споделял на свидетеля, че при колегите си се е чувствал отхвърлен, защото всеки е започнал да го гледа с други очи и му е останало едно петно за това нещо. Свидетелят твърди също, че бил много учуден, че тестът е бил положетулун и затова с нетърпение чакал да излезе кръвната проба и макар тя се оказала отрицателна, случилото се останало като унижение за ищеца и до излизането на резултата, неизвестността карала дори и близки хора да могат да се усъмнят в ищеца.По делото са разпитани и трима полицейски служители.Св. В. Ст. Т.