Решение № 411 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113872 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата В. Р. Т. е предявила против „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща недължимо заплатена сума за възнаградителна лихва и такса гаранция по Договор за потребителски кредит № *****/21.02.2023 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между нея и „Фератум България“ ЕООД е сключен за потребителски кредит № *****/21.02.2023 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 3 000 лв. срещу насрещното й задължение да върне сумата от 4 050 лв. на 18 вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 23, 33 % и годишен процент на разходите от 49, 36 %. Твърди, че след усвояване на заемната сума е установила, че й е начислена такса за обезпечение с поръчителство, предоставено от партньор на кредитора, която е в размер от 3 030 лв. Твърди, че в т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр е посочено, че потребителят може да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, при което очакваните разходи са в размер от 3 030 лв. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото в погасителния 1 план не е посочена задължителната информация по ЗПК. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса „гарант“, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е нищожен и поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП.

Сочи, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатил сумата от 3 000 лв. за главница, сумата от 500 лв. за лихва и сумата от 1 000 лв. – такса гаранция, като плащанията са осъществени в периода от 21.02.2023 г. до 15.03.2025 г. Твърди, че сумата от 1 000 лв., представляваща такса за гаранция е заплатена в полза на ответника. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че предоставянето на поръчителство не представлява условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за сключване на договор всеки потребител разполага с възможност да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него.

Счита, че исковете за нищожност на договора за гаранция са недопустимо предявени против ответника, доколкото страна по договора за гаранция е Мултитюд Банк, което представлява самостоятелно юридическо лице, което предоставя услуги на територията на Република България. Поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк (Малта), като след като се е запознал с дължимите такси ищецът е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че в полза на ищеца е предоставена преддоговорна информация. Счита, че исковите претенции не са подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Поддържа, че не е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, доколкото клаузата на чл.

5 от Договора посочва ясно избраната от ищеца опция, като последното е установено и в представения Стандартен европейски формуляр. Оспорва 2 твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за гаранция представлява възмездна услуга, която се предоставя от лице – различно от кредитодателя и разходът за последната не се включва в размера на годишния процент на разходите. Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция е единствено с цел начисляване на допълнителни разходи по кредита, доколкото необходимостта от обезпечение се явява следствие на осъществяваната от кредитора оценка на кредитоспособността на потребителя. Сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора, но последният не е упражнил това свое право. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/21.02.2023 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 4 050 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 1 050 лв. Договорено е, че кредитът се издължава на 18 месечни вноски - с падеж на първата вноска на 23.03.2023 г. Установен е лихвен процент от 23, 33% и годишен процент на разходите от 49, 66 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото е представена, издадена от ответника, справка за осъществени плащания по договора от ищцата, от която се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е погасила следните суми: сумата от 3 000 лв. за главница, сумата от 1 050 лв. за лихва, сумата от 250 лв. за такси по Тарифа и Общи условия и сумата от 700 лв. – сума за допълнително избрана услуга. Посочено е, че сумата за допълнително избрана услуга се дължи на лицето, предоставящо услугата, като кредиторът има право да нареди сумата към лицето, на което е дължима – в случай, че бъде изплатена на кредитора.

По делото не е представен Договор за гаранция (поръчителство), 3 сключен между ищеца и Multitude Bank, със седалище и адрес на управление в Малта.

Обстоятелството, че такъв договор е сключен обаче се установява от съвкупната преценка на събраните в производството по делото доказателства.

От представения по делото Стандартен европейски формуляр към договора за кредит се установява, че като обезпечение по кредита е предвидено сключване на договор за поръчителство/гаранция, като при разходи по кредита, свързани с договора за кредит, е посочено възнаграждение по договор за гаранция в размер от 3 030 лв. по договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, което не представлява задължително условие за сключване на кредита.

Посочено е, че възнаграждението по договора за гаранция не се включва в годишния процент на разходите.

Доказателство за сключване на договора за гаранция е и обстоятелството, че ищецът е заплатил суми за погасяване на задължения по последния, посочени в справката за осъществени плащания като заплатени суми за допълнителни услуги.

Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит е сключен договор за гаранция/поръчителство с Multitude Bank, като в тази насока са изложени подробни съображения за начина на сключване на този договор и защо последният не представлява задължително условие за усвояване на заемната сума. Оспорването на съществуването на такъв договор е направено едва с молба преди първото съдебно заседание, но последното е било във връзка с указанията на съда за представяне на препис от договора за гаранция от ответника по реда на чл. 190 ГПК.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В случая договорът за кредит е сключен от разстояние по смисъла на чл.

6 от ЗПФУР, който установява, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Следователно в случая следва да се приеме, че е спазена установената форма на договора, като при сключването му е предоставена преддоговорна информация чрез представяне на Стандартен европейски формуляр.