Решение № 555 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602215 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 31.05.2023 г., постановена по н.ч.х.д.№ 5368/2019г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, подс.Т. Ц. Н. е признатa за виновна в това, че на 23.03.2021г. в гр.София, МБАЛСМ „Пирогов“, Клиника по изгаряния и пластична хирургия е нанесла удари по главата и тялото на С. Р. Г., в резултат на което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в срединно бледо мораво кръвонасядане с овална форма и слабо изразен оток на площ 3/3см. в лявата теменна област; охлузване с удължена форма по задната повърхност на лява предмишница в средната й трета и повърхностно забелване на епидермиса с неправилна форма, розово дъно и размери 4/4 мм., които увреждания са причинила на С. Р. Г. болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.2 НК, поради което и на основание 78а, ал.1 НК подсъдимата е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

С присъдата подс.Н. е призната за невиновна в това на 23.03.2021 г. в гр.София, МБАЛСМ „Пирогов“, Клиника по изгаряния и пластична хирургия е нанесла обида на С. Р. Г., като я напсувала на майка и я нарекла „боклук“, „долна“, „мръсна“ при изпълнение на служебните й задължения, поради което и на осн. чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал. 1 от НК.

На основание чл.189 ал.3 НПК, подс.Н. е осъдена да заплати на ЧТ С. Г. сумата от 714,10 лв. разноски и е осъдена да заплати на СРС сумата от 200лв., представляваща разноски, както и държавна такса по 5,00 (пет) лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

1

Против присъдата, в нейната осъдителна част е подадена въззивна жалба от адв.В.И., защитник на подс.Н., като се оспорва и присъдата в частта й, с която не са присъдени в полза на подсъдимата разноски за правна помощ по обвинението по чл.146 ал.1 НК, за което същата е оправдана. След успешно реализирана процедура по чл.323 т.1 НПК и с допълнителна молба от подсъдимата, подадена чрез нейния защитник, са конкретизирани и отправените искания - съответно претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимото лице да бъде оправдано и за престъплението по чл.130 ал.2 НК; претендира се отмяна на присъдата и в частта й за присъдени в полза на тъжителката С.Г. и в полза на СРС разноски; отправено е и искане за присъждане на направените от самата подсъдима разноски по делото. Така изложените искания не са подкрепени с конкретни доводи.Такива са изложени в депозираното допълнение към жалбата – изложено е възражение за превратно анализиране от страна на първия съд на доказателствената съвкупност, което е довело до грешни фактически изводи; навеждат се доводи и касателно наличието на основания за прилагане института на реторсия.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода по същество адв. Г. – защитник на подс. Н. поддържа аргументите, посочени във въззивната жалба.Отправя молба за отмяна на присъдата и присъждане на разноски в тежест на пострадалата.

Повереникът на частната тъжителка – адв. С., от своя страна, намира доводите на защитата за неоснователни. По отношение на посочените във въззивната жалба противоречия в показанията на различните свидетели повереникът излага аргументи, че същите са несъществени и не водят до промяна на фактическите изводи.Посочва се също така, че приложението на института на реторсията изисква доказване с изискуемата степен на категоричност, че и подсъдимото лице е претърпяло сходни по интензитет телесни наранявания, което в настоящия казус не се е случило. В заключение моли въззивната инстанция да постанови акт, с който потвърждава първоинстанционната присъда.

Подсъдимата Н. и ЧТ Г. са редовно призовани за заседанието и не се явяват и не изразяват становище по същество на процесния спор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Подсъдимата Т. Ц. Н. е родена на 12.10.1969 г., в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, работеща, неомъжена, с полувисше образование, живуща в гр. София, ж.к. Драгалевци, ул. ****, с ЕГН **********.

През м.03.2021г. подсъдимата работила като медицинска сестра в УМБАЛСМ „Пирогов“, отделение „Изгаряния и пластична хирургия“. В същото отделение, но като санитар, работила и ЧТ С. Г..В качеството си на медицинска сестра, подсъдимата притежавала правомощието да дава служебни указания на дежурните санитари и да им 2 поставя задачи, а при отказ от страна санитаря за изпълнение на поставените задачи, медицинската сестра следвало да докладва на старшата сестра в отделението.

На 23.03.2021г. на дежурство в отделението били както ЧТ Г., така и подс.Н.. В хода на работния ден подсъдимата дала указания на Г. и й поставила конкретна задача, която последната следвало да извърши. Подсъдимата не останала доволна от обстоятелството, че пострадалата не изпълнила задължението си срочно, както и от цялостната й работа, поради което и решила да докладва случилото се пред старшата сестра – св.Е.Р..Към този момент последната била в почивка, в стая в отделението, обособена за целта, заедно със свидетелите Е.Ф. и Д.М.. Подсъдимата влязла в стаята и започнала да се оплаква от поведението на тъжителката, като се намирала с гръб към вратата на помещението. След нея в стаята влязла и С. Г., която застанала до вратата и зад гърба на Н., слушайки това, което се говори по нейн адрес. Частната тъжителка отправила към подсъдимата реплики, които предизвикали раздразнение в последната и поради това, тя се обърнала към пострадалата, хванала я за врата и започнала да й нанася удари по тялото и лицето.Пострадалата също започнала да нанасяла удари на подсъдимата, а до прекратяване на конфликта между двете се стигнала едва след намесата на останалия персонал, намиращ се в отделението.

В резултат на нанесените удари на С. Г. били причинени срединно бледо мораво кръвонасядане с овална форма и слабо изразен оток на площ 3/3см. в лявата теменна област; охлузване с удължена форма по задната повърхност на лява предмишница в средната й трета и повърхностно забелване на епидермиса с неправилна форма, розово дъно и размери 4/4 мм.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М.М.Б.Х., Е. Г. , В.К., Р.П. (частично), М.Г., Е.Р. , Д.М. и П.М., както и от обясненията на подс. Н. (частично ); писмените доказателства и доказателствени средства: болничен лист № Е 2020 3194077 (л.6), СМУ №160/2021г. (л.7); справка от НАП с изх.№ 10-00-3207№1/14.07.21 г., справка за съдимост (л. 60); график на дежурствата през м.03.2021г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, секция „изгаряния и пластична хирургия“, отделение „анестезиология и интензивно лечение“ (л.72-77) и чрез експертните способи на доказване: СМЕ по отношение на С. Г. (л.97-99) и СМЕ по отношение на Т. Н. (л. 100-102).

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ.Изводите относно правно-релевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната доказателствена маса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е престъпно деяние от подс.Н., контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на подсъдимата, писмените доказателства и приетите заключения от изготвените съдебно-медицински експертизи.

Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал.3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимата, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл.130 ал. 2 НК.

Въззивната инстанция се съгласява изцяло с направените от 3 първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите. В контекста на съвпадението между фактическите констатации на двете съдебни инстанции, неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилност на първоинстанционната присъда.

На първо място, градският съд в този му състав напълно се доверява на показанията на свидетелите-очевидци Е. Г., Е.Р. и Д.М..Доказателствата събрани посредством коментираните гласни доказателствени средства се явяват от една страна преки, а от друга първични, обхващащи целия предмет на доказване, рамките на който са поставени с частната тъжба. Нещо повече, заявеното от свидетелите се явява както напълно подкрепено от останалите гласни доказателствени средства, така и взаимно не се противоречи.В съдържателен план и трите свидетелки навеждат еднопосочни данни, че скандалът между процесните страни е започнал във връзка с оплакване на подсъдимата, която в последствие първа е предприела действия за физическа саморазправа с пострадалата. Тези факти не се разколебават и от разказите на останалите свидетели, както и от изготвените съдебно-медицински експертизи и СМУ – напротив, всички изброени дотук доказателства и доказателствени средства напълно подкрепят заявеното от свидетелите очевидци. Показанията и на трите свидетелки се явяват еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта им, поради което и напълно резонно първият съд ги е поставил в основата на изводите си.

Като несъмнено достоверни, съдът оцени и показанията на св.М.Х..От тях съдът не би могъл да извлече преки доказателства, но същите категорично се явяват източник на косвени такива, от които настоящата инстанция с по-голяма степен на увереност гради изводите си, че действително се е разразил конфликт между подс. Н. и ЧТ Г., който конфликт е прераснал във физическа саморазправа.Нещо повече – коментираните показания, като косвен източник на доказателствена информация, успешно служи за проверка на горепосочените преки доказателствени източници.Съдът установява пълна корелация и фактическа идентичност на описаните от тези свидетели обстоятелства, поради което с основание са кредитирани с доверие от основния съд.

В мотивите на контролираната съдебна инстанция правилно са оценени и показанията на свидетелите В.К., М.Г. и П.М.. Изброените свидетелки не са възприели лично случилото се на работното им място, но след това всяка една от тях се е осведомила за случилото се от свои колеги.Т.е. обсъжданите показания носят информация за обстоятелства, оценени за производно доказателство. Това категорично не води на извод, че показанията им следва да бъдат изключени от доказателствената маса, приета от съда като достоверна. Напротив, показанията на тези свидетелки основно служат на съда да се провери и прецени достоверността на първичните доказателства, каквито са данните, възпроизведени от свидетелките Е. Г., Е.Р. и Д.М..

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d29472a-0914-4288-bb63-77a565d06f5a