Решение № 270 от 03.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Монтана, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена М.а при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500410 по описа за 2025 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на М. И. и И. М., и двамата от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Б. Ц. срещу решение № 336 от 02.07.2025г. на РС Монтана постановено по гр. дело № 3110/2024г. в частта , с която съдът е отхвърлил исковата им претенция с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на М.Р. от село *, обл. *правото им на собственост над уважената част от 243/549 ид.ч. върху УПИ № *, кв.* по плана на село *, незастроен, с площ от 529 кв.м. по скица, а по нотариален акт -549 кв.м., както и за осъждане ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението върху реалната част от имота с площ от 250 кв.м., находяща се в неговата северна част между улица девета, УПИ *,УПИ *и поставената преграда в средата на имота.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение материалния закон, при съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Изложени са доводи, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане, а именно за ревандикация на спорната част от имота. Поддържа се също така, че не са обсъдени всички доказателства по делото, конкретно посочени в жалбата. Оспорени са като недопустими с оглед чл. 164,ал.1,т.2 ГПК свидетелските показания на водените от ответника свидетели, като не е отчетена и евентуалната заинтересованост на св. С.Р. като майка на ответника. Събраните по делото доказателства не са обсъдено в цялост, като са преценявани 1 избирателно и превратно, в която насока в жалбата са изложени подробни съображения.

Твърди се постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила с неприемане на разписка от 1976г. и недопускане на очна ставка между свидетелите С.М. и С.С. въпреки противоречивостта на показанията им. Изложени са доводи за установено от събраните доказателства придобивно основание – давност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване иска за ревандикация, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна М. Р., чрез пълномощник адвокат М. К. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Във въззивното производство не са допуснати искани от жалбоподателите доказателства.

В съдебно заседание жалбата и отговора се поддържат .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страни , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания в съответната част съдебен акт .

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет установяване право на собственост на ищците, настоящи жалбоподатели по отношение на УПИ *-*, кв. * по действащите за село *, община * кадастрален и регулационен план, одобрени 1936г. , както и за осъждане ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението върху ползваната от него без основание реална част от имота от 250 кв.метра, находяща се в северната му част между улица девета, УПИ *, *и поставената от ответника преградата в средата на имота.

С постановеното по делото решение съдът е признал ищците за собственици при равни права върху 243/549 идеални части от процесния имот, като е отхвърлил ревандикационния иск за признаване право на собственост над уважената част от имота до предявения размер за признаване право на собственост върху целия имот, както и за осъждане ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението върху реалната част от 250 кв.метра от имота.

При така постановения диспозитив на съдебно решение, то поддържаните в жалбата доводи, че липсвало произнасяне по претенцията ответникът да отстъпи собствеността и предаде владението на реална част от имота са неоснователни.

С исковата молба ищците са обосновали правото си на собственост с договор за дарение от 1986г., материализиран в нотариален акт, с който баща им С.И. им е дарил имота, а той го е придобил по наследство от своя дядо И.П. и давностно владение, удостоверено в нотариален акт от 1986г. на МРС. Имотът е бил записан в емлячния регистър на селото на 2

И.С. При условията на евентуалност като придобивно основание е посочено давностно владение от 1986г. до 23.02.2015г., когато ответникът с фактически действия по преграждане на имота е нарушил владението им.

С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че ползва частта от имота на правно основание като наследник на Е.С., който е признат за собственик на идеални части от имота по давностно владение с нотариален акт №*, том *, нот.дело № */1987г. на МРС , а ищците не са негови собственици . Наведени са доводи, че процесния имот е бил собственост на братята И. и Р.С., като С.М. е наследник на И., а бащата на ответника О.Р. е наследник на Р., като двете колена на братята в годините назад са владели съвместно имота с разпределено ползване в северната и южната му част и наличието на трайна ограда – до 1987г. дървена ограда, след това до 2014 г. – масивна с циментови колове и ламаринени ленти, а от 2014г. – с дървени палета. Всяка владяна част е имала отделен излаз на улица.

С постановеното по делото решение първостепенният съд е приел за недоказано от страна на ищците правото им на собственост върху целия процесен имот, като е установил правото им на собственост върху идеална част от него и е отхвърлил претенцията за осъждане на ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението върху реална част от имота с площ 250 кв.метра, находяща се в северната му част между улица девета, УПИ *, *и поставената от ответника преградата в средата на имота.

Предмет на въззивен контрол е решението на РС Монтана в отхвърлителните му части.

По същество въззивният съд приема обжалваното в съответните части решение за правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

Предмет на установяване от страна на ищците при условията на главно и пълно доказване , предвид предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е правото им на собственост върху УПИ № *, кв.* по плана на село *, незастроен, с площ от 529 кв.м. по скица, а по нотариален акт -549 кв.м. на твърдените в исковата молба придобивни основания – по договор за дарение с праводател бащата на ищците С.М., евентуално по изтекла в полза на ищците придобивна давност, считано от 1986г. . При установяване правото им на собственост , то с оглед иска за ревандкация, подлежи на установяване владението от страна на ответника върху реална част от имота без основание за това.

Придобивното основание договор за дарение, сключен на 26.08.1986г., материализиран в нотариален акт № */*. , с който С. И. е дарил на децата си М. С. и И. С.

3 парцел * кв.* , пл. № *по плана на село *от 549 кв.метра предполага установяване от страна на ищците правото на собственост на праводателя им, доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава. При сключване на договора за дарение С.М. се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт № *от *г., с който е признат за собственик на имота по наследство и давност, като в нотариалния акт е посочено, че парцел *, кв. * е отреден за имот пл. № *, който имот, включен в парцела е 449 кв.метра, а целият парцел е 549 кв.метра. По делото е установено, че С.М. е един от наследниците на И.П., починал 1968г., като в емлячния регистър на селото парцел *,кв. * е бил записан на И.С.

Доказателства на какво основание е извършено това записване по делото няма. Записването на едно лице в емлячния регистър не представлява доказателство за притежавано право на собственост по отношение урегулирани поземлени имоти, като изключение е предвидено единствено в чл. 12 ЗСПЗЗ във връзка с производството по възстановяване по реда на закона земеделски имоти. Констативният нотариален акт , издаден по реда на чл. 587 ГПК, с който С.М. е признат за собственик на имота по наследство и давност няма характер на официален свидетелстващ документ и няма предвидената в чл. 179,ал.1 ГПК материална доказателствена сила относно признатото право на собственост, поради което и опровергаване на тази констатация чрез гласни доказателства е допустима и разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.2 ГПК не е приложима. В този смисъла е тълкуването, дадено в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 11/2012 от 21 март 2013 год. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК ВКС.

Правото на собственост на ищците е оспорено от ответника с твърдения, че като наследник на Е. С. ползва частта от имота на правно основание – констативен нотариален акт № */*г., с който Е.С.е признат за собственик по давностно владение върху дворно място, съставляващо 250/449 идеални части от парцел *,кв. *,кад. № *по плана на селото. В тази хипотеза, при наличие на констативни нотариални актове за придобито право на собственост по давност, то всяка от страните по делото следва да установи придобивното основание на праводателите си.

За установяване упражняваната от С.М. фактическа власт върху имота с намерение за своене по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на С.М. и И.Ц.. С.М. установява, че имотът бил личен на дядо му И.С., който е записан като собственик в емлячната книга и самият С. обработва този имот от повече от 50 години, като до 2015г. когато ответникът го е преградил по средата , никой не му е пречил да го обработва.

Несъмнено С.М. е заинтересован от изхода на спора като баща и праводател на ищците , поради което и показанията му подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК за достоверност. По делото липсват доказателства в подкрепа на дадените от този свидетел показания за упражнявана от него фактическа власт върху целия процесен имот повече от 50 години. Св. И.Ц. при описание на имота, който обработва С. сочи, че имота е ограден с мрежа, незастроен, като съседи са от една страна Б., от друга М.Г., които са починали, а имота има излаз само на една улица, а от другата страна няма улица. В имота се влиза като се откачва мрежата и не е забелязал да има порта. Сочи, че от 2000 година е живял в селото, 4 като е гледал свине, но от 2016г. вече не живее постоянно там, но често си идва. Чул е за това, че 2015г. М. бил преградил имота с палета и имали спорове със С. По делото е безспорно установено, че имотът граничи от две страни с улици, но свидетелят Ц. сочи, че имотът , обработван от С. има улица за граница само от една страна, поради което и от показанията му не може да се направи извод, че С. е обработвал целия имот, още по-малко такъв, че е владял необезпокоявано имота към 1986г., когато се е снабдил с нотариалния акт за собственост, след като свидетелят сочи, че е живял в селото от 2000г.. Други доказателства в подкрепа на показанията на св. С.М. по делото не са събрани, поради което и с оглед явната му заинтересованост от изхода на спора , същите не следва да бъдат кредитирани. Показанията му се опровергават от показанията на св. С.Ц., която е съсед на процесния имота, който описва с граници от две страни улици и от другите страни две къщи, като имотът е работен от дядото на С. и дядото на М. – И. и Р.С., които са братя , а след това от Е.Р. и С.М. . Споровете за имота започнали когато майката на С. дошла да живее в село *от село *, където преди живеело семейството. Това станало след като С. се уволнил от казармата и се установил да живее в с. *. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че С. е роден 1954 година, баща му М.С. е син на И.С. като е починал 1958г. , преди И. С., починал 1968г., поради което и наследниците на М. , един от които е С. са заместили баща си в наследяването на И.С. По делото липсват доказателства и твърдения от кога С. е започнал да упражнява фактическа власт върху имота, обработвайки го. Към смъртта на дядо си е бил на 14 години. Св. С.Ц. установява, че имотът винаги е бил разделен с ограда, първоначално - дървена с летви, към 1986г. с ламарина , а от 2015г. с дървени палети, като С. я бутал и искал да завземе цялото място. Ламаринената ограда е правена от дядото на М./Е.Р./ и баща му / О.Е./. Когато започнали споровете за имота едните си извадили нотариален акт, а след това и другите с по трима свидетели.. В тази насока са и показанията на св. С. Р., майка на М. , съпруга на О., който е син на Е.Р.. Установява, че от 1978г. е дошла в селото. Тогава свекър й Е. и жена му М. си обработвали мястото, било разделено с дървена ограда с летви . През 1986г. С. бутнал оградата и тогава свекър й решил да си узакони мястото като си извадил нотариален акт. Показанията на св. Ц. и Р. се подкрепят от приложените по делото констативни нотариални актове от юни 1986 и от януари 1987г. .