Решение № 139 от 25.06.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 680/2025
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 362 · Кодекс за застраховането
- чл. 362, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 362, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 363 · Кодекс за застраховането
- чл. 363, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 363, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 364 · Кодекс за застраховането
- чл. 382, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 382, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 382, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 383, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Ловеч, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА А.
ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500680 по описа за 2025 година
С решение № 461/08.10.2025 г., по гр.д. № 453/2024 г. на РС Ловеч, съдът на основание чл. 382, ал. 1, изр. 4 вр. с чл. 383, ал. 1, изр. 1 КЗ е осъдил ЖЗК „Съгласие“ ЕАД да заплати в полза на „Общинска Банка“ АД остатъка от непогасената сума към 09.05.2023 г. (деня на смъртта на застрахованото лице В. В.в Г., с ЕГН 79050116242) сумата общо 2 237,59 лв., включваща главница от 2 196,97 лв. и текуща лихва 12,26 лв. Със същото решение съдът отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер 40,62 лв. (лихви за периода от 20.05.2022 г. до 29.02.2024 г.), разпределил е отговорността за разноските, като осъдил ЖЗК „Съгласие“ ЕАД да заплати на „Общинска Банка“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а на А. В. Г. и В. Д. Г. разноски по делото в размер на 1350,48 лв.
Решението е обжалвано в осъдителната му част с въззивна жалба от ЖЗК „Съгласие" ЕАД. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, структурирани в три групи - съществено нарушение на съдопроизводствните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според въззивника допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствните правила се свежда до: неправилна интерпретация на заключението, при която от районния съд е изграден извод за недостатъчна информация от медицинските документи за наличие на Хипертонична болест с прицелна органна увреда, хипертонично сърце със или без застойна сърдечна недостатъчност, довела до внезапна сърдечна смърт на В. В.в Г., както и до извод за липса на причинно-следствена връзка между измерените високи стойности на артериално налягане на починалото застраховано лице към датата на подписване на здравната декларация и причината за смъртта; приемане и безрезервно кредитиране на заключението 1 на съдебно-медицинската експертиза от районния съд, въпреки неговата непълнота и необоснованост, доколкото причината за смъртта на В. В.в, вписана в акта за смърт, не се приема за меродавна, въпреки доказателствената сила на акта за смърт; уважаване на предявения против въззивника иск при игнориране от районния съд на установеното по делото обстоятелство, че застрахованият В. В.в съзнателно е скрил от застрахователя всичките си заболявания, от които е страдал, вкл. оказалите въздействие за настъпването на смъртта му; игнориране от районния съд, че в подписаното от В. Г. уведомление-сертификат (т. 7.8.) изключен е рискът, който е в „пряка причинно-следствена връзка със злополука или заболяване, появили се преди датата на решението, с което банката отпуска кредита, респективно преди датата на неговото договаряне“, което се явява водещ мотив на застрахователя да откаже плащане. Според въззивника допуснатото противоречие с материалния закон се свежда до: неправилно тълкуване съдържанието и целите на чл. 362 КЗ, възприемайки твърде формалистичен подход относно формата на въпросника и подменяйки действителната воля на законодателя, изразена чрез текста на същата разпоредба; неправилен извод на районния съд за допуснато от застрахователното дружество неизпълнение на задълженията по чл. 362, ал. 1 КЗ, основан на неадекватна оценка на доказателствата по делото, вкл. при игнориране на част от тях. Според въззивника необосноваността на решението се свежда до: хаотично и неправилно кредитиране на писмените доказателства, вкл. до подмяната им със свидетелски показания. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите А. В. Г., В. Д. Г. и „Общинска Банка“ АД не е постъпил писмен отговор.
Въззвникът ЖЗК „Съгласие“ АД не взема участие в откритото съдебно заседание – чрез представляващия го по регистрация или чрез пълномощник, но в писмено становище по делото поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, вкл. за присъждане на разноските по делото.
От въззиваемите В. Д. Г. и А. В. Г. само последната взема лично участие, като за нея и за другия въззиваем се явява, процесуалният представител по пълномощие адв. М. Б., който оспорва въззивната жалба, в хода по същество излага съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият „Общинска Банка“ АД не взема участие в откритото съдебно заседание – чрез представляващия го по регистрация или чрез пълномощник, но в писмено становище по делото оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. В.
2
Г. и В. Д. Г. против ЖЗК „Съгласие“ АД иск по чл. 382, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, вр. чл. 134 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „Общинска банка“ АД застрахователна сума в размер на 2 237,59 лв. за непогасена част от задължението на техния син В. В.в Г., починал на 09.05.2023 г. по договор за потребителски кредит № Д6800044435/20.05.2022 г.
В писмения отговор на исковата молба от ответника ЖЗК „Съгласие“ АД се прави правоизключващо възражение, основано на твърдение за настъпване на смъртта на кредитополучателя поради сърдечно заболяване, съществувало преди сключване на застрахователния договор, което на било декларирано пред застрахователя, макар да е било включено в поставените от него въпроси по чл. 362 КЗ.
Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения – с уважаване на предявения осъдителен иск за претендираната с него сума, отхвърляйки доводите за липса на заболяване, довело до смъртта на застрахования, която да било премълчано от последния.
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.05.2022 г. В. В.в Г. сключил договор за потребителски кредит с „Общинска Банка“ АД, за сумата в размер на 4000 лева, с окончателен падеж на кредита 20.05.2025 г., разсрочен на 29 анюитетни месечни вноски. При сключване на договора за потребителски кредит В. Г. е изразил съгласие да се включи в застрахователна програма, по Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски ипотечни кредити, сключен между „Общинска Банка“ АД и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД (в качеството на правоприемник на „Дженерали Животозастраховане АД, което от своя страна е правоприемник на Застрахователна компания „Орел Живот“ АД“). По силата на договора за застраховка, застрахователят извършва плащане на банката по сключения договор за потребителски кредит, при възникване на застрахователно събитие.
Съгласно Приложение от № 3 от процедурите по прилагане на застраховката, покрити рискове са: смърт на застрахованото лице в резултат на злополука, смърт на застрахованото лице в резултат на заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност над 50% с резултат на злополука, трайно намалена или изгубена работоспособност над 50% в резултат на заболяване. От същото приложение е видно, че изключени рискове са смърт или трайно намалена/изгубена работоспособност в резултат на самоубийство или опит за самоубийство, подготовка, опит или извършване от страна на застрахования на престъпление от общ характер, изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда, война, военни действия или терористичен акт, заразяване със СПИН (освен в случай когато е в резултат на 3 медицински манипулации), практикуване на изброени спортни занимания, употреба на наркотични, упойващи или стимулиращи вещества, алкохол над определено количество, пряка причинно-следствена връзка със злополука или заболяване, появили се преди датата на решението, с което банката отпуска кредита, респ. преди датата на неговото предоговаряне, груба небрежност от страна на застрахования.
В деня на сключване на договора за потребителски кредит (20.05.2022 г.), кредитополучателят е попълнил формуляр за застраховане, в който собственоръчно вписал реквизитите относно неговата индивидуализация (лични данни, адрес и месторабота) и тези, за кредита и ползващото се от застраховката лице. Кредитополучателят В. В.в Г. попълнил собственоръчно датата и се подписал, като от съдържанието на бланката е видно, че тези реквизити са част и от декларация със следното бланково съдържание:
„Декларирам, че съм в добро здравословно състояние, не страдам от заболяване, застрашаващо живота или работоспособността ми, не се водя на диспансерен учет и нямам определена група инвалидност“. От формуляра е видно, че неговото бланково съдържание след декларацията продължава с конкретни въпроси с възможност за отговор чрез отбелязване на „да“ или „не“ относно работата и работната среда, някои аспекти от здравословното състояние, вредни навици или опасни дейности, физическа активност, прекарани заболявания и минали оперативни интервенции, както и че то се попълва, ако кредитополучателят не подпише декларацията. В. В.в Г. се е подписал под декларацията и не е попълнил тази следващата я бланкова част от формуляра.
В. В.в Г. е починал на 09.05.2023 г., видно от Съобщение за смърт №6/09.05.2023 г., изготвено от ФСМП – Ловеч, в което като причина за смъртта е посочено „камерно мъждене“.
От приетите медицински документи е видно, че за периода от 09.11.2018 г. до 21.09.2022 г. В. Г. е посещавал личния си лекар (д-р С. Г.) и лекар кардиолог, като през същия период за издавани амбулаторни листи, според които В. Г. е страдал от вирусни инфекции, бронхит, заболяване на черния дроб, като в два от болничните листа (№ 222645019F59/21.09.2022 г. и № 000694/18.02.2021 г., издадени от личния лекар) е означена диагноза хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с посочени данни за направена ЕКГ.
От показанията на свидетеля М.А.В. се установява, че същият е лекар е консултант по граждански договор с ответника и в това му качество той дава становища по повдигнатите медицински въпроси по повод заявени застрахователни претенции. От показанията на същия свидетел се установява, че е приел наличие на заболявания на сърцето на база представените медицински документи, в които такова заболяване (Хипертонично сърце) при В. Г. е било налице, като свидетелят приема за вярно и точна съдържащата се я тях диагноза, четирикратното й посочване в рамките на същия период и замерените високи стойности на артериално налягане, допускайки извършването на преглед минимум чрез слушане на сърдечния ритъм, изключвайки пропуск от извършване на електрокардиограма, независимо от липсата на записи от такава. От показанията на свидетеля се установява, че при поставена диагноза Хипертонично сърце, В. Г. е следвало на бъде 4 хоспитализиран, а за липсата на данни в медицинската документация като възможна причина се посочва, честите случаи от практиката пациентите да отказват да постъпят в лечебно заведение. Останалите изявления на свидетеля се отнасят до експертни въпроси, за чието изясняване има друг доказателствен способ, с оглед на което съдът не ги обсъжда. По същите съображения съдът не обсъжда показанията на разпитания пред районния съд свидетел Т.И.Б., който в качеството му на лекар със специалност „Вътрешни болести“, работещ в конкретно лечебно заведение и в ЦСМП Ловеч, прави принципни изявления и изводи, относно способите за поставяне на диагноза Хипертонично сърце, медицинското удостоверяване и документиране при и по повод диагностициране на заболяването и провеждане на лечението.