Решение № 459 от 05.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Бургас, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222120104296 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, срещу Ю. К. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 416,11 лв. (три хиляди четиристотин и шестнадесет лева и единадесет стотинки), от които главница в размер на 2 498,10 лв. - претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.05.2020г. до 14.02.2021 г. включително , договорна лихва- 508,60 лв. частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.05.2020г. до 14.02.2021 г. включително, лихва за забава - 409,41 лв. за претендираната главница за периода от 16.07.2020г. до дата на подаване на заявление в PC Бургас по Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 13.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 04.03.2022г, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1354/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

По твърдения в исковата молба, на 13.09.2019г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******* между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Ю. К. К. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 12 781,46лв. Размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора била в размер на 5,99%, а ГПР в размер на 6,66% Съгласно Договора, ответникът се задължил да погасява отпуснатия кредит на 48 месечни вноски с последна месечна вноска на 14.09.2023г.

Ищецът сочи, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят е правил вноски за погасяване на същия, след което е преустановил плащанията.

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.09.2021 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на 21.09.2021 г.. произтичащо от процесния договор за потребителски паричен кредит №******* от 13.09.2019г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Сочи се в исковата молба, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На 10.11.2021 г. уведомлението за цесия е било изпратено на посочения в договора адрес, като писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Съгласно приложено ИЗРИЧНО ПЪЛНОМОЩНО „.И. и Д.Адвокатско дружество“ е упълномощено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“.

Въпреки горното ищецът моли да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, към който има приложено уведомление за цесия.

За събиране на вземанията си ищцовото дружество сезирало РС Бургас, като подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника.

Образувано било частно гражданско дело ч.гр.д. №1345/22г. по описа на PC Бургас и издадена Заповед за парично изпълнение. В указания срок ответникът е подал възражение, за което ищецът бил уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 06.06.2022г. Във възражението било посочено, че длъжникът не дължи посочените в заповедта суми.

2

Така развилото се производство по заповедното дело породило правен интерес за дружеството ищец да предяви настоящата искова претенция.

Предвид това „ЕОС Матрикс“ ЕООД моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В същия е изложил, че оспорва по основание клаузата в договора, с която е договорена лихвата за обезщетение, аргументираща 409,41 лв., тъй като последната е нищожна на две основания: 1/ поради противоречаща на морала и добрите нрави, 2/ както и следва да се счита като неравностойна клауза в договора според ЗЗП, което отново води до нейната нищожност.

Ответникът твърди, че така договорената клауза за лихва е неравноправна, тъй като не е предвидена лихва, в случай, че кредиторът забави превеждането на главницата по сметка на кредитополучателя.

Ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът за кредит и общите условия към него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12.

Също така намира, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр, чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като всички негови елементи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.

С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Също така сочи, че е в тежко финансово съС.ие, като моли на основание чл. 241 ал.

1 от ГПК, да бъде разсрочено изпълнението на съдебното решение със съответния брой месечни вноски в размер на не повече от 50 лева всяка.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът предявява насрещен иск, с който желае на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, ищецът да бъде осъден да му заплати получените без основание лихви, начислени към първите платени от него 7 вноски от главницата в общ размер на 429,89 лева /четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, обективирани в погасителния план, неразделна част от договора за потребителски кредит, която сума е и цената на насрещния иск.

Ищцовото дружество е изразило становище по така предявения насрещен иск, в което сочи, че намира същия за недопустим, доколкото плащанията от ответника по първите 7 вноски от кредита са направени към дружеството цедент, а не към цесионера. Предвид това сочи, че претенцията на кредитополучателя следва да е насочена към получилото сумите лице, а не към „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба от процесуалния му представител адвокат Капитанова поддържа иска, оспорва насрещния такъв като недопустим и моли претенцията му да бъде уважена. Претендира и присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си 3 представител адвокат А. излага, че не оспорва факта, че договор между страните е сключен, както и че по него са направени плащания по първите седем погасителни вноски. Излага още, че няма спор по размера на исковата претенция, а само относно основателността на същата. Предвид това моли да исковата молба на ищеца да бъде отхвърлена, както и да бъде уважен насрещният му иск.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на представения договор за потребителски паричен кредит № ******* от 13.09.2019 г. (л. 8) се изяснява, че същият е сключен между „Уникредит Консюмър Файненсиг“ ЕАД и ответника Ю. К. К..

Съгласно договора чистата стойност на кредита възлиза на 12 000 лв., а общото задължение на ответника е в размер на 14 432,35 лв., включваща предоставената му главница, такса за разглеждане на кредита от 120 лв., застрахователна премия и възнаградителна лихва, при уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) от 5,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 6,66 %, платимо на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 300,67 лв. с падежна дата 14 число на съответния месец и падеж на първата погасителна вноска на 14.10.2019 г.

Договорът е сключен при Общи условия, които са приобщени към доказателствения материал и са подписани от потребителя на всяка страница (л. 9 и сл.). Съобразно посочените в договора параметри, включени в методиката по чл. 6, ал. 1 от ОУ за определяне на лихвата, ГЛП е формиран като сбор от тримесечния ЮРОБОР (0,08 % към датата на сключване на договора) и фиксирана надбавка от 5,90 %.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ОУ посоченият в договора размер на месечна погасителна вноска включва предвидената в договора съответна част от главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователната премия, в случай че има сключен договор за застраховка.

Според чл. 12, ал. 1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми същият дължи обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница, като начисляването на това обезщетение не изключва 4 заплащането на договорената лихва, която се дължи и начислява ежедневно върху просрочената главница за всеки ден забава.

В чл. 12, ал. 2 от ОУ са предвидени предпоставките, при които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, сред които и допуснато просрочие на две последователни месечни погасителни вноски, които не бъдат погасени в двуседмичен срок от падежа (чл. 12, ал. 2, б. „а“).

Клаузата на чл. 12, ал. 6 от ОУ предвижда възможност за кредитора да прехвърли правата си по договора на трети лица.

От приложения погасителен план (л. 15) се изяснява, че уговорените 48 месечни погасителни вноски са анюитетни и включват част от главницата и възнаградителна лихва. Установява се още, че крайният срок за погасяване на кредита е 14.09.2023 г., когато е падежът на последната погасителна вноска.

От съдържанието на представения индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.09.2021г. се установява, че цедентът „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, е прехвърил възмездно в полза на цесионера - „ЕОС Матрикс” ЕООД портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени с физически лица, които не се погасяват редовно и са необслужвани от длъжниците. Именно с този договор за цесия е прехвърлено и процесното вземане към ответника.

По делото е представена справка за направени плащания по кредит към дата 03.10.2023г. от която се установява, че Ю. К. К. е заплатил задълженията си по първите седем вноски от кредита, съобразно сумите и падежите, посочени в погасителния план. Така са погасени чрез плащане сумите по вноски от 14.10.2019г. до 14.04.2020г.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 126 и сл.) се установява, че процесният договор за кредит с със шрифт, по-малък от 12. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице сочи, че никъде в договора и приложенията към него не е установил шрифт, който да е равен на 12 или по-голям. Установено е, че действителният размер на шрифта на договора е 9.15 пункта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни 5 искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което основателността им е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, 2.) точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора чрез предоставяне на уговорената сума, 3.) настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер, 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника, както и 5.) наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по потребителския договор, и уведомяването на ответника за това.