Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 669 от 15.09.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 445/2026
Вид
Определение № 669
Подписан
15.09.2026
В сила
15.09.2026
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, мл.с. Юлия Иванова Славова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Сливен, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500445 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД, гр. София против Определение №3386/26.08.2026г. по ч.гр.д. №2724/2026г. на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на заявителя „А1 България“ ЕАД срещу длъжника Л.Л.П. за сумите:

1239,43 евро главница, 624,12 евро неустойки и 437,98 евро мораторна лихва, ведно със законната лихва от 24.08.2026г. и разноските, на основание чл. 411, ал.2, т.1 и т.3 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Намира за неправилен извода на заповедния съд, че и с подадената уточнителна молба не са изпълнени дадените указания и вземанията не са индивидуализирани по основание и размер. Счита, че съдът е излязъл от пределите на заповедното производство.

Указанията, които съдът е дал първоначално, сами по себе си означавали разглеждане на делото по същество. Това било извън законоуредените възможности за проверка на съда в хода на заповедното производство, както и вменяването на кредитора на задължения за доказване на вземането, които следва да се реализират в рамките на състезателно двустранно исково производство. Посочва, че оспорването на паричното вземане по размер и основание е в правомощията на длъжника. Заповедният съд не проверявал самото съществуване на изпълняемото право, а само собствената си компетентност, реквизитите на молбата и дали е достатъчно точно определено изпълняемото право. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени 1 обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

С. районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД против длъжника Л.Л.П. от гр. П. за заплащане на следните суми: 1239,43 евро главница за предоставени електронни съобщителни услуги по издадени фактури, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 624,12 евро неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, отстъпки от цена на услуги и закупено устройство и за невърнато оборудване; 437,98 евро мораторна лихва за периода 02.03.2024г. – 23.08.2026г.

Към заявлението са приложени договор за съобщителни услуги №504501780, подписан на 14.08.2020г.; анекси и приложения към договора; приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство от 28.02.2023г.; договор за продажба на изплащане от 28.10.2023г., приложение към него и ОУ на „А1 България“ ЕАД С разпореждане №6652/24.08.2026г. по ч.гр.д. №2724/2026г. СлРС е дал указания на заявителя да индивидуализира претенцията си за главница, като посочи от кой представен договор/приложение претендира заявената сума и в какъв размер; да индивидуализира претенцията се за неустойки, като посочи от неизпълнението на кое задължение, по кой договор претендира заявената сума и да индивидуализира претенцията си за мораторна лихва, като посочи неизпълнението на кое задължение по кой договор и за кой период претендира заявената сума, както и да посочи по какъв начин е сключен договора, от който черпи права.

С молба от 25.082026г. заявителят е конкретизирал трите си задължения по заявлението, като е посочил, че произтичат от един общ рамков договор №504501780, сключен на 14.08.2020г., по който са начислени задължения по две партиди с посочени номера, като е посочено подробно как са формирани.

С обжалваното Определение №3386/26.08.2026г. по ч.гр.д.№2724/2026г. СлРС е отхвърлил заявлението като неоснователно на основание чл. 411, ал.2, т.1 и т.3 от ГПК.

В мотивите си съдът е приел, че не е изпълнено указанието за уточняване на начина на сключване на договора. На следващо място констатира разлика между претендираната сума и посочените в уточняващата молба суми по двете отделни партиди, която отговаря на претенцията за устройство, но номерът на същото не било посочено. По отношение на устройствата били посочени само общи суми, без да са посочени размер и падеж на всяка отделна вноска. Това пречело да се провери основанието и размерът на частта от главницата за устройствата на изплащане. Не била посочена точната дата, на която е изтекъл 124-дневният срок по чл. 54.12 от ОУ, нито датата и начина, по 2 който потребителя е уведомен за прекратяването; относно неустойките не бил посочен стандартния размер без отстъпка на всяка услуга и не е представено изчисление; не било индивидуализирано предоставеното оборудване, дата на предаване, срок на връщане и конкретния ценоразпис, по който е определена стойността. Налице била вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи, без да са посочени кои.

Определението е връчено на заявителя на 27.08.2026г. чрез ЕПЕП, като жалбата против него е подадена на 01.09.2026г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Представеното от заявителя – частен жалбоподател заявление е допустимо, отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК за вземане по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, като вземанията са индивидуализирани. Тъй като вземането произтича от договор с потребител, към него са приложени договорът, анексите и приложенията към него и приложимите общи условия.

Съдът съобрази и молбата на заявителя от 25.08.2026г., с която са конкретизирани вземанията по заявлението в изпълнение на дадени от заповедния съд указания. Въз основа на нея, настоящият състав намира, че вземанията са достатъчно индивидуализирани. С въпросната молба, дадените от съда указания са изпълнени и според настоящия състав не са налице основанията по чл. 411, ал.1, т.1 от ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение.

По отношение на указанието за посочване на начина на сключване на договора, съдът намира същото за неправилно дадено. Представените към заявлението преписи от договора са подписани от длъжника и видно от тях с дигитален подпис. Ясно е че договорът е подписан, ясен е начинът на подписване и не е било необходимо да се дава такова указания на заявителя. В случай, че длъжникът оспорва положения подпис и сключването на договора, то той разполага с възможността да подаде възражение в законоустановения срок и в евентуалното исково производство този въпрос да се установи. В случая обаче е налице подписан договор, видимо с дигитален подпис и не следва съдът да изследва по-подробно този въпрос в заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.4.3 от договора от 14.08.2020г., значението на подписите на страните се приравнява на саморъчно положени. Категорично е налице съгласие на двете страни по договора, в т.ч. потребителя – длъжника поставения именно на този договор дигитален подпис да се приравни на саморъчно положен подпис. Така е постигнато съгласие по чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ за характера на изявленията, които 3 правят – съгласяват се в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, т.е. приравняват се на саморъчно подписани от потребителя документи.

На следващо място, действително съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени потребител. Такъв е и процесният договор. Запознавайки се обаче с договора, анексите и приложенията към него, както и с ОУ на „А1 България“ ЕАД, въззивният състав не установи наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива.

Претендираните и конкретизирани с допълнителната молба неустойки са до размера на три месечни стандартни абонаментни такси и не се явяват неравноправни. Освен това заповедният съд не е посочил кои клаузи от договора намира за неравноправни, а въззивният съд при своята проверка не установи такива.

Останалите въпроси, посочени от заповедния съд като неизяснени - налице ли са условията на т.54.12 от ОУ за прекратяване на договора, точната дата на прекратяването, уведомяването на длъжника; сумите по всяка една от двете партиди, сборуването им; математическия способ на изчисляване на неустойките; индивидуализирането на предаденото оборудване, срока на ползване, поканата за връщане, състоянието му и конкретния ценоразпис на оборудването са все въпроси, които не следва да се изследват от заповедния съд, сезиран с искане по чл. 410 от ГПК.

Те са въпроси, предмет на евентуалния иск по чл. 422 от ГПК, в случай, че длъжникът възрази на издадената заповед за изпълнение.

Целта на заповедта за изпълнение е да се установи дали вземането е спорно и ако е така се развива последващо исково производство с предмет установяване съществуването на процесните вземания. Поради това въпросите свързани със съществуване на вземането не се изследват в заповедното производство, което цели само да установи дали безспорността на вземането, което е индивидуализирано в достатъчна степен.

Тъй като подаденото заявление и приложенията към него е допустимо, отговарящо на изискванията на чл.410 от ГПК и липсват пречките по чл.411, ал.2 от ГПК, то направеното искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е основателно и следва да се уважи.

Като е достигнал до друг правен извод, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя против длъжника за посочените в заявлението вземания.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на направените в производството по 4 частната жалба разноски и с оглед основателността на жалбата, такива следва да му се присядат в размер на 32,67 евро, от които 7,67 евро държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3386/26.08.2026г. по ч.гр.д. №2724/2026г. по описа на С. районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ 1 против длъжника Л.Л.П. с ЕГН ********** от гр.

П., ул. „Н.Ц. *** за посочените в заявлението суми.

ВРЪЩА делото на С. районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД, гр.София, против длъжника Л.Л.П. за посочените в заявлението суми и предприемане на следващи процесуални действия.

ОСЪЖДА Л.Л.П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Ц. *** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ 1 сумата от 32,67 евро, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5