Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 18.03.2026, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 13/2026
Вид
Решение № 19
Подписан
18.03.2026
Състав
Николай Захариев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Самоков, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20261870200013 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 833942 – F813068/ 24.06.2025г., издадено от Началник отдел Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на Ф..... Х... 2023 ООД с ЕИК 207232..., на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 /хиляда/лв.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

При извършена проверка на 05.03.2025 г, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС на търговски обект ресторант, находящ се в гр. Самоков, к.к.

Б......, БЧК, стопанисван от „Ф..... Х... 2023" ООД с ЕИК: 207232..., в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006 г. е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка № 0176102/05.03.2025г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. От наличното и функциониращо в обекта едно фискално устройство модел DATECS FP-2000 с ИН № DT932946 и ФП 02932946 е изведен ФКБ № 0001937 0004/05.03.2025г. Установено е, че в издадения фискален бон 0001937 0004/05.03.2025г. продажбата на стока/ползване на услуга - „тоалетна" е отразена в група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % данък върху добавената стойност, вместо в група група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, с което е осъществен състав на нарушение на чл. 27 ал.1 т.2, във връзка с ал.2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.

Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- АУАН, оправомощителна заповед, констативен протокол,фискални бонове,опис на парични средства в каса и др. които изцяло кредитира. Оспорва се факта че в АУАН и НП не са налице всички реквизити, не е описано какъв данък се дължи като това водело до нарушение правото на защита.Освен това се претендира за маловажност на случая.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.Ирелеватно е какъв е бил дължимия данък.Факт е че 2 дружеството нарушител е отнесло услуга към графа която се облага с 0% данък, всъщност следва да се обложи с 20% ДДС.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 27 ал.1 т.2, във връзка с ал.2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.

Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС.

Наложената глоба съответства на тежестта на нарушението и на минимума в закона прилагайки връзката с ал.1 на чл.185 ЗДДС.

Не е налице и хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК , като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено 3 или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от останалите.

На следващо място липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно своевременно отстраняване на нарушението.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, делото не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума в размер на 130лева(66.47евро).В тази връзка е неоснователно искането в писмената защита на НАП да се присъдят 300евро за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Обжалвано е Наказателно постановление № 833942 – F813068/ 24.06.2025г., издадено от Началник отдел Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на Ф..... Х... 2023 ООД с ЕИК 207232..., на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в 4 размер на 1 000,00 /хиляда/лв.

ОСЪЖДА Ф..... Х... 2023 ООД с ЕИК 207232... да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47евро.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София област.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 5