Решение № 61 от 22.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Русе, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520103020 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.128, т.2 във вр. с чл.242 и чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата В. П. Д. твърди, че работила в ответното дружество на безсрочен трудов договор от 05.12.2022 г., като заемала длъжността „Маркетинг Мениджър“, с място на работа: офис на работодателя в гр.Русе, бул.“Цар Освободител“ 42 А, на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение 1000 лв., платимо до 10-то число на следващия месец. Поради системно ненавременно изплащане на трудовото възнаграждение от страна на работодателя, със заявление от страна на работника, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно и без предизвестие. За съдействие във връзка с получаване на дължимите й възнаграждения ищцата се обърнала към Инспекцията по труда–Русе, но до завеждане на делото не й била връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито й били заплатени дължимите заплати.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумите: 1500 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 14.02.2023 г. и 1000 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от образуване на делото, както и деловодните разноски.

В срока по чл.131 ГПК управителят на ответното дружество „Хибреко“ ЕООД – Русе депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че не счита иска за 1 допустим и основателен, а представените обстоятелства не отразяват обективната действителност, на които се основават. В трудовия договор и длъжностната характеристика били посочени всички задължения, които в случая не били спазени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 05.12.2022 г. за срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно контракта, В. Д. е назначена на длъжност „Маркетинг Мениджър“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ този, в който е положен труда. Член 12 от договора предвижда едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, еднакъв и за двете страни.

На 14.02.2023 г. по имейл ищцата депозира до управителя на „Хибреко“ ЕООД заявление за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавено изплащане на трудовото й възнаграждение. Ищцата отправила и жалба до управителя на ответника с копие до Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с искане за предоставяне на акта за прекратяване на трудовото й правоотношение и за заплащане на дължимите й заплати за м.януари и февруари.

С писмо от 07.07.2023 г. Дирекция „ИТ“ – Русе уведомява пълномощника на В.

Д., че на „Хибреко“ ЕООД са наложени принудителни адм.мерки „задължително предписание“ да прекрати писмено трудовия договор на ищцата, както и да й изплати начислените за м.януари и февруари 2023 г. трудови възнаграждения, но до настоящия момент тези предписания не са изпълнени.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, неизпълнена поради непредставяне на вещото лице исканите от ответника документи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Ангажираните в производството писмени доказателства от страна на ищцата установяват, че трудовия й договор с ответника е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Липсват доказателства възнаграждението й за месец януари 2023 г. да е изплатено до десето число на следващия месец, съгласно предвиденото в трудовия договор. Налице е и отправено изявление от страна на работника до работодателя за прекратяване на трудовото им правоотношение на посоченото правно основание.

При прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение, съгласно чл.221, ал.1 от КТ, в размер брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който в настоящия случай е уговорен на 1 месец или обезщетението в случая възлиза на сумата 1000 лв.

2

Липсват доказателства ответникът да е изплатил и начислените по ведомост работни заплати на ищцата за исковия период в размер на 1500 лв. Ето защо следва да се уважи и претенцията за тяхното заплащане, ведно със законната лихва от образуване на делото.

На основание чл.78 ГПК в тежест на ответника са направените от ищцата деловодни разноски в размер 500 лв. – заплатено адв.възнаграждение, както и държавната такса върху уважените искове в общ размер 110 лв.

Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФИБРЕКО” ЕООД, с ЕИК 206456411, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Арх.Никола Лазаров“ 31, вх.Н, ет.1, представлявано от управителя П. Т., да заплати на В. П. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, сумите: 1500 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 14.02.2023 г. и 1000 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.06.2023 г. до окончателното им изплащане, както и 500 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ФИБРЕКО” ЕООД, с ЕИК 206456411, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Арх.Никола Лазаров“ 31, вх.Н, ет.1, представлявано от управителя П. Т., да заплати по сметка на РС-Русе 110 лв. държавна такса по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3