Определение № 337 от 19.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Ямбол, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, с ЕИК 175074752 против Разпореждане №261/28.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№707/2022 г. по описа на ЕРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Д.М.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село ********, за следните суми: 9118.36 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 12.03.2013 г. до 12.07.2016 г. и 3354.58 лева - законна лихва за периода от 12.07.2016 г. - датата на изтичане на погасителния план до 24.11.2022 г., както и в частта за разноските за разликата над 111,56 лева до претендирания размер от 396.97лева.

Частният жалбоподател намира разпореждането, в атакуваната част, за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения. Иска отмяна на разпореждането, в атакуваната част и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.М.Д. с ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит №5001721848 от 19.06.2012 г. за парично вземане в общ размер на 17348.38 лева, от които: 4875.44 лева - неплатена главница; 9118.36 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 12.03.2013 г. до 12.07.2016 г.; 3354.58 лева - законна лихва, дължима от 12.07.2016 г.- датата на изтичане на погасителния план до 24.11.2022 г., /изключая периода 13.03-13.07.2020 г., през който не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП/, ведно със законната лихва върху главницата от 4875.44 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.11.2022 г. до окончателното изплащане, дължими по Договор за потребителски кредит №5001721848 от 19.06.2012 г., както и разноски, както следва: 346,97 лева - държавна такса и 180 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане №261/28.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. №707/2022 г. по описа на ЕРС, съдът разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1

4875.44 лева - неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 5001721848 от 19.06.2012 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по Договор за потребителски кредит № 5001721848 от 19.06.2012 г., сключен между заявителя, в качеството на кредитор и длъжника Д.М.Д. в качеството на съдлъжник, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК за сумата 111,56 лева - направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от заявлението и отхвърлил, като неоснователно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за следните суми: 9118.36 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 12.03.2013 г. до 12.07.2016г. и 3354.58 лева - законна лихва за периода от 12.07.2016г. - датата на изтичане на погасителния план до 24.11.2022г., както и в частта за разноските за разликата над 111,56 лева до претендирания размер от 396.97лева.

За да отхвърли частично подаденото заявление, в мотивите си решаващия съд изложил, че съгл. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът отхвърля заявлението, когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За нищожността на договорните клаузи като противоречащи на закона и добрите нрави и неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, съдът следи служебно. Процесният договор за кредит е с характер на такъв за потребителски кредит, поради което длъжника има качеството на "потребител", което задължава съда да провери спазени ли са разпоредбите на ЗПК. Преценено е, че представеният Договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, което го правело недействителен на осн. чл.22 от ЗПК и кредотополучателят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него, съгл. чл.23 от ЗПК.

Прието е, че уговорките за възнаградителната лихва и ГПР са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави. Към момента на сключване на договора за револвиращ заем законната лихва е била 10.22% и договорената възнаградителна лихва от 76.612% е повече от седемкратния размер на законната лихва, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. ГПР, чийто договорен размер е 103.18%, драстично не съответства на изискванията на добрите нрави, т.к. ГПР е термин, включващ ГЛП и всички разходи по кредита на кредитополучателя, свързани с други негови задължения към кредитора, но каквито и услуги да бъдат предоставени във връзка с кредита, същите не биха могли да доведат до оправдано поскъпване на кредита до размер от 103.18 % годишно.

Така постановеното разпореждане, в атакуваната част, е правилно. Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ЕРС, намира за ненужно да ги повтаря и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

В допълнение може да се посочи и че трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва. Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави, като това важи както за договорната лихва, така и за наказателната лихва. В този случай се дължи само размерът на законната лихва. /в този смисъл Определение №901/10.07.2015г. по гр.д.№6295/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.; Решение №378/18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№315/2005 г., II г.о; Решение №906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№1106/2003 г., II г.о./. Няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

По делото е установено, че задължението за връщане на заема не е обезпечено, а уговорената възнаградителна лихва надвишава повече от седем пъти размера на законната лихва. В случая размерът на годишната лихва е 76.61%, което надхвърля трикратния размер на законната лихва, към момента на сключване на договора за револвиращ заем - 10.22%.

Или, клаузата, с която е договорен ГЛП от 76.61% е нищожна, като противоречаща на 2 добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Същите аргументи важат и за ГПР, чийто договорен размер е 103.18% също противоречи на добрите нрави и клаузата, с която е договорен е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Освен това договорения ГПР не съответства и на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.

С оглед на изложеното, атакуваното разпореждане, в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261/28.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№707/2022 г. по описа на ЕРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Д.М.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село ******* - длъжник по Договор за потребителски кредит №5001721848 от 19.06.2012 г., за следните суми:

9118.36 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 12.03.2013 г. до 12.07.2016 г. и 3354.58 лева - законна лихва за периода от 12.07.2016 г. - датата на изтичане на погасителния план до 24.11.2022 г., както и в частта за разноските за разликата над 111,56 лева до претендирания размер от 396.97лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3