Решение № 599 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500491 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4987/21.01.2026г., подадена от Община Варна срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта, с която е осъдена, на основание чл. 49 от ЗЗД, Община Варна, адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43 да заплати на Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес:

******, сумата от 4825,89 лева (Четири хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 89 стотинки)/2467,44 евро (Две хиляди четиристотин шестдесет и седем евро и 89 евроцента), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в цялостно увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******, настъпило на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до лодкостоянка „Родопа 1“, представляваща ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна, публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Въззивникът излага, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни изводи за основателност и доказаност на исковата претенция. Счита, че неправилно съдът позовавайки 1 се на гласните доказателства е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и че процесният автомобил е бил отремонтиран и в добро състояние преди датата на инцидента, като излага подробен коментар на свидетелските показания. Въззивникът счита още, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Х. К., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият също излага коментар на свидетелските показания и събраните по делото писмени доказателства. По отношение на чл.25, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна сочи, че следва да се тълкува систематично с ал. 2 на същата разпоредба, в която са изброени хипотезите на забранено паркиране. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, както и на процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 13560/18.02.2026г., подадена от Г. Х. К., ЕГН ********** срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Община Варна, Булстат 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 43, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предно дясно огледало, предно стъкло, предно дясно триъгълно стъкло, заден десен панел, основа заден десен панел, стъкло заден десен панел, дясна релса таван, заден десен стоп, таван, тапицерия таван, тапет багажник среден, стоп заден капак, заден ляв панел, основа заден ляв панел, стъкло заден ляв панел, лява релса таван и преден капак на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******, настъпили на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до лодкостоянка „Родопа 1“, представляваща ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, публична общинска собственост, в частта за разликата над 2467,44 евро (равностойност на 4825,89 лева) до размера от 2886,70 евро (равностойност на 5645,89 лева).

В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказан извършения на автомобил съществен ремонт няколко месеца преди инцидента, но неправилно е достигнал до извод, че това обстоятелство не обосновава по-висока от средната пазарна цена.

Жалбоподателят счита, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно т.5 от последното депозирано по делото заключение, а именно в размер на 2886,70 евро (равностойност на 5645,89 лева), достигнат след приспадане от средната пазарна цена от 6290 лева на цената за скрап от 644,11 лева. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде отменено и 2 вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена до размера от 2886,70 евро, както и за присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса, а на процесуалния представител да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, като се излагат съображения, които са наведени и във въззивната жалба на Община Варна по отношение на твърденията за осъществен ремонт. Моли решението в посочената част да бъде потвърдено.

Въззивната жалба и насрещната такава са редовни, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Г. Х.

К., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която е предявен иск за заплащане на сумата от иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000 лева – частичен иск от сума в размер на 22 921,68 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предно дясно огледало, предно стъкло, предно дясно триъгълно стъкло, заден десен панел, основа заден десен панел, стъкло заден десен панел, дясна релса таван, заден десен стоп, таван, тапицерия таван, тапет багажник среден, стоп заден капак, заден ляв панел, основа заден ляв панел, стъкло заден ляв панел, лява релса таван и преден капак на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******, настъпили на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до лодкостоянка „Родопа 1“, представляваща ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност претенцията се предявява на основание чл.50 от ЗЗД

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на несамоходна стоманено-бетонна платформа (понтон), разположена в плавателния канал източно от Клапов мост (стария Аспарухов мост) в Южна промишлена зона, гр. Варна. Поради установено с експертно решение на 3

МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД увреждане на опорно-двигателния апарат, осъществявал достъпа до платформата посредством личния си автомобил „Ф.

Т.“, рег. № ******, който паркирал в островната зона до лодкостоянка „Родопа 1“, наред с превозните средства на всички останали рибари със съоръжения в района. Имотът с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна е публична общинска собственост. Ищецът твърди още, че на 26.07.2024 г. върху паркирания му на посоченото място автомобил паднало високо дърво, нанасяйки щети върху почти всички негови части, като се налагала подмяна на предно дясно огледало, предно стъкло, предно дясно триъгълно стъкло, заден десен панел, основа заден десен панел, стъкло заден десен панел, дясна релса таван, заден десен стоп, таван, тапицерия таван, тапет багажник среден, стоп заден капак, заден ляв панел, основа заден ляв панел, стъкло заден ляв панел, лява релса таван, преден капак и пребоядисване на предна броня, предна дясна врата, предна дясна колонка, задна дясна врата, десен праг, задна броня, заден капак, задна лява врата, предна лява врата и преден ляв калник. За инцидента била уведомена регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, като нейни служители дошли на място и отстранили падналия ствол, за което било издадена служебна бележка с рег. № 833001777/31.07.2024 г. Описаните щети по автомобила, необходимата сума за тяхното възстановяване в размер на 22 921,68 лева, както и причинноследствената им връзка с посочения инцидент, били установени от вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза в заведеното от ищеца за обезпечаване на доказателства по ч. гр. д. № 11259/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Твърди, че на автомобила в периода от 21.04.2024 г. до 22.05.2024 г. били извършени три отделни ремонта, поради което същият бил в изрядно техническо състояние преди инцидента. Изтъква, че със ЗУТ и Наредба на Общинския съвет за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна на последната нормативно е вменена отговорност за поддържане на намиращата се на нейна територия растителност в състояние, което да не представлява опасност за здравето и имуществото на гражданите. Счита, че именно противоправното бездействие на натоварените с горната дейност лица, които не са предприели своевременна санитарна сеч на компрометираното дърво, е довело до вредоносния резултат, тъй като на посочената дата от Националния институт по метеорология и хидрология не са отчетени извънредни обстоятелства, които да освобождават ответника от отговорност. Счита, че с оглед на горното, отговорността на Общината за обезщетение на нанесените щети следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД, в евентуалност на основание чл.

50 от ЗЗД, доколкото причинилата вредите вещ е нейна собственост.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва описаната от ищеца фактическа обстановка и твърдения механизъм на уврежданията. Счита, че от изложеното в исковата молба не става ясно къде точно е бил паркиран автомобилът и спазени ли са предвидените в ЗДвП нормативни изисквания при паркиране. Оспорва наличието на сухи или изгнили дървета, налагащи санитарна сеч, на мястото, където ищецът е паркирал. В случай, че е имало такива дървета, твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, паркирайки на място, където е била налице видима опасност. Оспорва иска и 4 по размер, като твърди, че допуснатата в обезпечителното производство експертиза е изготвена само въз основа на данни на официални представители на марката за цените на оригинални резервни части, без да е съобразена цената на алтернативни такива. Счита, че предвид годината на производство на автомобила, стойността на същия е по-ниска от разходите, необходими за ремонта му, като налице е тотална щета.