Определение № 81 от 18.02.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. В., 16.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело № 20221300500008 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 420 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Р. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр.

Д. подадена против определение №691/04.11.2021г. по ч.гр.д.№1368/21г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението по 20218980401113 по описа на ЧСИ Ст. Н., с район на действие ВОС.

В частната жалба са направени оплаквания, че са налице предпоставките на чл.420, ал.2,т.2 и 3 ГПК, тъй като жалбоподателката има качеството потребител. С обжалваното определение ВРС е оставил без уважение искането за спиране на изпълнителното производство, без да е обсъдил наличието или липсата на неравноправни клаузи, нито е обсъдил доводите за неправилно изчислен размер на вземането по договора, сключен с жалбоподателката като потребител. Поддържа се и наличие на неравноправни клаузи в договора, както и нередовен от външна страна документ по чл.417 ГПК.

От „Т. Б. А. Б.“ ЕАД - ответник по частната жалба и заявител в заповедното производство – е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и е направено искане за потвърждаване на обжалваното определение. В писмения отговор се посочва, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна, подписан е от оторизирано от банката лице и съдържа нужната информация за индивидуализация на вземането по основание, размер и страни. Сочи се, че не са представени доказателства за наличие на нито една от хипотезите на чл.420, ал.2 ГПК, поради което жалбата е неоснователна.

1

След като взе предвид подадената частна жалба, отговора на същата и представените доказателства в приложеното ч.гр.д.№ 1368/21г.на ВРС, ВОС намира следното:

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 420, ал. 3 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от ч.гр.д.№ 1368/21г.на Видински районен съд, от Т. Б. А. Б. ЕАД със седалище в гр.С. против ЕЛК. Р. Й. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК , въз основа на представено извлечение от счетоводни книги съгласно чл.417 ,т.2 ГПК за актуално състояние на кредитна сметка по договор за потребителски кредит №7001020115 от 02.08.2019г., към 08.06.2021г. Посочено е в същото, че по договора са просрочени вноски с падеж 05.01.2020г., 05.02.2020г. и 05.03.2020г., поради което е настъпило предсрочна изискуемост на кредита с дата 05.05.2021г.Със Заповед за изпълнение №194/28.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1368/2021г. на ВРС е разпоредено заплащане на сумите 4535.47 лева главница, 976.92 лева договорна лихва за периода 05.01.2020г. –05.05.2021г, и 603.82 обезщетение за забава за периода 05.01.2020г. до 08.06.2021г, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 24.06.2021г. до окончателното издължаване, 122.32 лева ДТ и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 20218980401113 по описа на ЧСИ Ст.Н.. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта и е поискал спиране на изпълнението, като е посочил, че извлечението не е редовен от външна страна документ, тъй като не е посочено коя е последната внесена погасителна вноска, нейния размер и за кой месец се отнася, кои вноски не са платени размерът и падежът им, какъв е размера на остатъка от задължението и договорна лихва за забава. Посочено е още, че не е получавала уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, както и че е внасяла суми на 25.01.2020г. и на 03.03.2020г. Поради това не е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл.16.2 от договора, която и поставя в неравноправно положение потребителя, като предвижда автоматична предсрочна изискуемост на кредита, без уведомяване на длъжника. Посочено е, че не са спазени и разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, поради което и съгласно чл.22 ЗПК клаузите на чл.9-14 и чл.15-22 от договора са недействителни, поради което е поискано спиране на основание чл.420, ал.1,т.2 и 3 ГПК.

С обжалваното определение 691/04.11.2021г. по ч.гр.д.№1368/21г. на ВРС съдът е разграничил хипотезите на чл.420, ал.1 и 2 от ГПК и е приел, че хипотезата на ал.1 не е налице. Приел е , и че съгласно ал.2 на текста на съда е предоставена възможност но не и задължение да спре изпълнението, при наличие на убедителни писмени доказателства, че страната не дължи претендираната сума. Посочено е, че спиране може да настъпи, ако е налице една от посочените две хипотези и е отхвърлил искането поради липса на 2 убедителни писмени доказателства, че сумата не се дължи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Основанията за спиране на изпълнението, с оглед подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, са посочени в чл.420, ал. 1 и 2 ГПК. Фактическият състав на чл.420, ал.1 ГПК регламентира задължение за съда да спре изпълнението при наличие на надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД, който не е приложим в настоящия случай, с оглед направеното искане за спиране поради наличие на основанията на чл.420, ал.2, т.2 и 3 ГПК.

Фактическите състави на основанията за спиране, предоставени като възможност за съда по чл.420, ал.2 ГПК, без представяне на обезпечение и при наличие на убедителни писмени доказателства са три и са изведени като т.1-3 на ал.2. В обжалваното определение, съдът е посочил, че не са представени доказателства по т.1 – че вземането не се дължи, каквито твърдения не са правени от длъжника. Не са изложени мотиви за отхвърляне на искането за спиране по т.2 – че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, както и по т.3 –че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

По отношение доводите за липса на документ, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, прието е в съдебната практика, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл.

417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл. 417, ал.

1, т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство.

Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които установяват вземания на държавни учреждения, общини и банки. Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, но принципите и изискванията за начина на водене на счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗСч. за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи; изискване на чл. 2 ЗСч. към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др.). Следователно представените от заявителя извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на длъжника. Освен това представените документи трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно - подлежащото на изпълнение вземане включително и за това от кога длъжникът е изпаднал в забава. Изискването на закона за 3 редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т.

2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съдебната практика приема също, че изводите на съда следва да се формират въз основа и на другите писмени доказателства , представени по делото – извън извлеченията от счетоводни книги.

В конкретния случай проверката на съда води до извода ,че представения документ – „извлечение от счетоводни книги“ не е редовен от външна страна.

Нито в Закона за счетоводството , нито в Закона за потребителския к р е д и т или в Закона за кредитните институции обаче, се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги, като документ по чл.417, т.2 ГПК.

Трайната и последователна практика на ВКС на РБ е в насока, че извлечението почл.417, т.2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането главница и лихви, за момента на неговата изискуемост, а когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в извлечението.

Всички тези факти и обстоятелства се съдържат в представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги. Само по себе си извлечението от счетоводните книги не може да се квалифицира като първичен или вторичен счетоводен документ. Няма предвидени в нормативен документ изисквания на извлечението, които да го приравняват на същински счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.

В настоящия случай в извлечението е посочено ,че размерът на сумата съгласно договор е 8734.79 лева, а в чл.7.1 от договора е посочен размер на кредита 4700.00 лева, общ размер на застрахователна премия 751.92 лева, еднократна такса за оценка на риска 654.23 лева и общ размер на кредита 6106.15 лева. В чл.10 от договора е посочен ГПР 49.04 и обща сума дължима от потребителя 8080.72 лева, както и че крайния срок за погасяване на задължението по договора е 05.08.2021 година, посочена е дата на настъпила предсрочна изискуемост 05.05.2021г. , поради неплащане на три поредни вноски- 05.01.2021г., 05.02.2021г. и 05.03.2021г. Посочен е периода и основанието за начисляване на лихвите Посочено е времето и размера на погасяваните главница и лихви, без да е описано твърдяното просрочие конкретно по отношение на главница ,лихви , такси и застрахователна премия, и как е формиран размера.

В чл.16.2 от договора е записано, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски,цялото непогасено задължение съгласно погасителния план става незабавно и 4 предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законната лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението. Още се казва, че в този случай, предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата разпоредба, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия и други. В конкретния казус в извлечението е посочена последна неплатена вноска с падеж 05.03.2021г, а дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 05.05. 2021г., която е два месеца след падежа на третата твърдяна непогасена вноска.

Видно от уведомление за предсрочна изискуемост до жалбоподателката с дата 13.04.2021г. цялото задължение по договор за кредит №7001020115 е обявено за предсрочно изискуемо поради неплащане на вноски с падежи 05.10.2019г., 05.11.2019г., 05.12.2019г., различни от посочените в извлечението от книги. Уведомлението е получено от съпруг на жалбоподателката, видно от обратна разписка, без да може да се установи на коя дата, поради нечетлив печат. От справка за направени плащания по договор за потребителски кредит №7001020115 /02.08.2019г. с дата

15.03.2021г. е видно, че по същия, на 25.01.2020г. са внесени 337.00 лева , а на 03.03.2020г. са внесени 347.00 лева.