Решение № 260045 от 18.05.2021, Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Бяла , 18.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Бяла, II-ри граждански състав, в публично заседание на дванадесет и трети април, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: ИВЕЛИНА БОНЕВА при секретаря Мариета Йорданова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 366 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АГРО – 2000“ ООД срещу ЗП А.С., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

- 2133.78 лева с ДДС - представляваща задължението по фактура № 732/12.02.2018год, ведно със сумата от 511.51 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата по ф-ра № 732/12.02.2018год. за периода от 13.02.2018год. до датата на подаване на исковата молба;

- 3209.29 лева с ДДС - представляваща задължението по фактура №

733/12.02.2018год, ведно със сумата от 769.33 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата по ф-ра № 733/12.02.2018год. за периода от 13.02.2018год. до датата на подаване на исковата молба;

- 792.00 лева с ДДС - представляваща задължението по фактура № 799/09.03.2018год, ведно със сумата от 184.42 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата по ф-ра № 799/09.03.2018год. за периода от 10.03.2018год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, по всяка фактура, от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане. Ангажира събиране на гласни доказателства и назначаване на СТЕ. Претендира разноските по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължими от него суми за извършени в периода месец септември 2017г. до месец март 2018г. ремонтни дейности на собствения на ответника трактор „Джон Диър” / JDL07530N514765, за което били издадени 3 броя фактури на обща стойност 6135,35лв. Твърди,че ответника му дължи и мораторна лихва в общ размер на

1465,26 лв., представляваща сбора от мораторните лихви от падежа на всяка една фактура до датата на предявяване на исковата молба,както и законна лихва върху главницата по всяка фактура, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника,чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, с който същият заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид събрания доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените и приети като доказателство по делото 2 бр.работни карти /л.14 до л.18 от делото/ е видно,че през м.февруари 2018г. ищецът е извършил ремонт на Трактор JD-L07530N514765,в които са отразени извършените дейности и вложените материали .

На 12.02.2018г. за извършените ремонтни услуги и вложените резервни части „Агро - 2000“ ООД, е издал на ЗП „А.С.“ 2/два/ броя фактури с №№ ********** и **********.

На 19.03.2018г. Агро - 2000“ ООД е била издадена на ЗП

„А.С.“ фактура № ********** за продажба на горивни филтри и моторно масло.

По делото е допусната и назначена СиЕ от заключението на която се установява,че процесиите фактури са включени в „Дневниците за продажби“ на ищеца за данъчните периоди февруари и март 2018г., декларирани със СД за ЗДДС, с което са изпълнени изискванията на чл.86, чл.124 и чл.125 от ЗДДС, и по фактури и периоди е както следва:

- фактура

№**********/12.02.2018г. издадена от „Агро - 2000“ ООД на ЗП „А.С.“ с предмет на сделката продажба на резервни части вложени при ремонт на обща стойност 2133,78 лв. в т.ч.: 1778,15 лв. - данъчна основа и 355,63 лв. начислен ДДС е включена в „Дневника за продажби” за данъчен период от 01.02.2018г. - 28.02.2018г., деклариран със СД за ЗДДС с входящ № 0800-1519018/14,03,2018 г.

- фактура

№**********/12.02.2018г. издадена от „Агро - 2000“ ООД на ЗП „А.С.“ с предметът на сделката продажба на резервни части вложени при ремонт и услуга за извършен ремонт на обща стойност 3209,29 лв. в т.ч.: 2674,41 лв. - данъчна основа и 534,88 лв. - начислен ДДС е включена в „Дневника за продажби” за данъчен период от 01.02.2018г. - 28.02.2018г., деклариран със СД за ЗДДС с входящ № 0800- 1519018/14.03.2018 г.

- фактура

№**********/19.03.2018г. издадена от „Агро - 2000“ ООД на ЗП „А.С.“ с предмет на сделката продажба на резервни части/филтри и масло/, на обща стойност 792,28 лв. в т.ч.: 660,23 лв. - данъчна основа и 132,05 лв. - начислен ДДС е включена в „Дневника за продажби” за данъчен период от 01.03.2018г. - 28.03.2018г., деклариран със СД за ЗДДС с входящ № 0800-1524865/16.04.2018 г.  Според експерта по процесните фактури не са извършвани плащания за периода от началото на м. февруари 2018 г., до датата на подаване на исковата молба.

В отговор на въпроса: „Отразени ли са фактурите в счетоводството на ответника, кога и как са отразени?“, ВЛ дава заключение, че процесните фактури не са включени в дневниците за покупки на ЗП „А.С.“ с ЕИК: ********** в периода от м.02.2018г. до 03.2019г ,като ответника не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, а именно през м. февруари и м. март 2018 г. или в един от следващите 12 данъчни периода, Настоящата експертиза дава заключение, че задълженията на ответника към ищеца - главница и законна лихва за забава, по фактури до датата на подаване на исковата молба, са на обща стойност 7598,55 лв., които са както следва:

- фактура№**********/12.02.2018г. -общ дълг 2645,34лв. в т.ч.:

- 2133,78 лв. - дължима главница;

- 511,56 лв. - дължима законна лихва за периода 13.02.2018 г. - 24.06.2020г.

- фактура № l000000733/12.02.2018г.

- общ дълг 3978,69 лв, в т.ч.:3209,29 лв. - дължима главница и 769,40 лв. - дължима законна лихва за периода 13.02.2018 г. - 24.06.2020г.;

- фактура №l000000799/19,03,2018г,

- общ дълг 974,52 лв, в т.ч.:

- 792,28 лв. - дължима главница;

- 182,24 лв. - дължима законна лихва за периода 20.03.2018 г. - 24.06.2020г.;

За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства,посредством разпит на свидетеля П. Р. М. ,от чиито показания се установява, че трактора,собственост на ответника е бил докаран от лице на име Й. и след отремонтирането му предаден отново на същото лице.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на исковата сума, ищецът представя едностранно подписани три бр.фактури , издадени от него и с посочен получател ответника по делото. Представя също и два броя работни карти с нечетливи подписи на техник и клиент.Ангажира и гласни доказателства,че трактора,собственост на ответника е бил докаран от лице на име Й. и след отремонтирането му предаден отново на същото лице.

Ответника ,чрез назначения му особен представител оспорва изпълнение на услугата, както и че представените от ищеца работни карти са подписани от ответника, респективно, че подписалото ги лице не се установява в какво качество ги е подписало.На следващо място възразява,че е налице разминаване между изброените в процесиите фактури и работните карти части, за които се твърди, че са вложени при ремонта, както и ,че номерата на представените работни карти не фигурират във издадените фактури, за да се установи, че се касае именно за процесния ремонт.

Безспорно, съществувалата между страните облигационна връзка има характеристиката на договора за изработка, за който са приложими разпоредбите на чл.258 и следв. ЗЗД. С нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Последователна е съдебната практика, че при приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата по чл.265, ал.1 ЗЗД: да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а несъответствието може да се изразява и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни или скрити. При констатирани явни недостатъци или отклонения /тоест, такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и новопоявили се недостатъци да извести веднага след откриването им. Преценката за вида недостатъци е конкретна и се основава на възможността недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед, респективно от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на резултата от изпълнение на поръчката.

В случай, че възложителят не направи такива възражения, съгласно ал.3 на чл.264 ЗЗД, работата се счита приета. В контекста на горното, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета. Тук следва да се държи и сметка, че пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира и възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 ЗЗД, с изключение на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение. Същите могат да бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез иск по чл.265, ал.1 ЗЗД за намаление на възнаграждението, респективно чрез кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство при предявен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, както изрично е прието в решение № 94 от 2.03.2012 год. на ВКС по т. д. № 133/2010 год., II т. о., ТК и решение № 141/27.04.2015 год. на ВКС по т.д. № 3601/2013 год., II т. о., ТК.

Последователна е съдебната практика също така, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Или, релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение /виж, решениe № 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99 г., V г. о. и решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК/. В хипотезата, когато се оспорва изпълнение в цялост, при допустимо престиране резултата на части следва да се приеме, че се оспорва самото фактическо действие - по приемо-предаване на част от възложеното от изпълнителя на възложителя. В този случай, както е посочено в решение № 84/30.07.2015 год. на ВКС по т.д. № 1428/2014 год. на ВКС, предаване изцяло на изработеното /фактическото действие по приемането/ ще се докаже с фактическото му държане от възложителя само когато отчетеното от изпълнителя съответства на действително договорения обем.

В рамките на горните постановки, с оглед своевременно релевираните доводи и възражения на страните, следва да се преценят и представените от ищеца доказателства. Същите се изразяват в съставените от него едностранно подписани фактури и работни карти , последните носещи подписа,според свидетелските показания на лицето Й. за „клиент“.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС - така, решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; решение № 118/5.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г., II т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г., , II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г., , II т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д.