Определение № 8560 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8560 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503596 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 77726/12.03.2026 г. по описа на Софийски районен съд, с вх. № 47005/06.04.2026 г. по описа на Софийски градски съд, на адв. Л.К.Б. от САК, пълномощник на ищеца М. С. М., срещу Определение № 7816/24.02.2026 г., постановено по гр. дело № 31652/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх.№ 30955/02.02.2026г., подадена от адвокат Л.К.Б. от САК - процесуален представител на ищеца М. С. М., за изменение на Решение № 731 от 13.01.2026г. по гр.д. № 31652/2025г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е необосновано занижен и не съответства на минималните размери по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, както и на положения от адвоката труд. Навеждат се доводи, че при оказана безплатна правна помощ съдът е длъжен да определи възнаграждение не по-ниско от предвидения минимален размер, съобразно уважените искове, като се сочи, че в случая са уважени три иска, поради което възнаграждението следва да бъде изчислено отделно за всеки от тях и общо възлиза на значително по-висока сума. Изтъква се, че съдът неправилно се е позовал на практиката на СЕС, като се поддържа, че тя не дерогира задължението за съобразяване с минималните размери.

1

Подчертава се и положеният от адвоката труд – изготвяне на искова молба, процесуални становища и участие в производството, като се акцентира, че дори делото да не се отличава с висока фактическа и правна сложност, това не обосновава присъждането на символично възнаграждение.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено, а решението изменено в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер, съобразен с Наредба № 1 и положения труд.

Ответниците по делото „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690 и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434, с писмени отговори, оспорват частната жалба и молят за оставянето й без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 731 от 13.01.2026г. по гр.д. № 31652/2025г. по описа на СРС, 27 състав, е уважен предявеният от ищеца срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит № 5227411/18.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, и е уважен предявеният срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на целия договор за поръчителство № 5227411/18.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона.

Със същото решение е уважен частично и предявеният осъдителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до размера на сумата от 3050,11 лева. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 3148 лева осъдителният иск е отхвърлен като неоснователен.

С посоченото решение са осъдени „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплатят поравно на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК, на адвокат Л.К.Б. от САК, сумата в общ размер от 500.00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М. С. М., ЕГН **********, в исковото производство. В мотивите на решението първоинстанционният съд е посочил, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, като същите могат да служат единствено като ориентир. В тази връзка съдът се е позовал на практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, както и на практиката на ВКС, в частност Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., I т.о., съгласно което съдът не е обвързан от предвидените в 2 наредбата минимални размери и следва самостоятелно да определи възнаграждението с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Съдът е приел, че при определяне на възнаграждението следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, предметът на спора, размерът на предявените искове, видът и обемът на извършените процесуални действия, както и продължителността на производството.

Въз основа на тези критерии Софийският районен съд е направил извод, че производството не се отличава с фактическа или правна сложност, делото е от обичайните за този вид спорове, не са събирани значителни по обем доказателства и не са извършвани процесуални действия с повишена сложност. Отчетено е също, че процесуалната защита от страна на адвоката се е изразила основно в изготвяне на искова молба и писмени становища, без участие в открито съдебно заседание.

При тези съображения съдът е приел, че възнаграждение в размер на 500 лева е справедливо, съразмерно на положения труд и съответства на характера и сложността на делото.

С молба от 02.02.2026 г. пълномощникът на ищеца – настоящият частен жалбоподател, е поискал да се измени решението в частта за разноските.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата по чл.

248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА не е обвързан от размерите по Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а същите имат единствено ориентировъчен характер. Този извод съответства на актуалната практика на Съд на Европейския съюз, обективирана в решение по дело C-438/22, както и на формираната въз основа на него практика на ВКС.

Съгласно тази практика съдът следва да определи възнаграждението с оглед конкретните обстоятелства по делото, включително фактическата и правна сложност, обема и характера на извършената работа и постигнатия резултат, като не е длъжен да присъжда възнаграждение в минималните размери по Наредбата.

В случая първоинстанционният съд е съобразил именно тези критерии, като е отчел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства и процесуалната дейност на пълномощника се е изразила основно в изготвяне на искова молба и писмени становища, без участие в открито съдебно заседание.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че възнаграждението следва да бъде определено механично съобразно броя и размера на уважените искове по Наредба № 1, тъй като това противоречи на принципа за справедливост и съразмерност при определяне на възнаграждението, въведен както в националното право, така и в правото на ЕС.

3

Допълнително следва да се отчете, че самият жалбоподател в частната жалба признава, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което кореспондира с изводите на първоинстанционния съд и обосновава определения размер на възнаграждението.

Неоснователни са и доводите, че исковете са изцяло уважени, поради което възнаграждението следва да бъде определено в по-висок размер. От данните по делото се установява, че осъдителният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е уважен частично, като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен, поради което не е налице изцяло благоприятен за ищеца изход на спора.

При тези обстоятелства настоящият състав намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева е съобразен с характера и сложността на делото и с положения труд, поради което не са налице основания за неговото изменение.

Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7816/24.02.2026 г., постановено по гр. дело № 31652/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 27-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4