Решение № 214 от 15.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500207 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. М. от гр. Р., против решение № 4 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д. № 350/2022 г. на Районен съд - Раднево. Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на предявения иск. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви. Излага съображения в подкрепа на становището си. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. А.

Н., с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на С. А. Н. срещу М. М. М., с която е предявен иск по чл. 45 1

ЗЗД. Ищецът е твърдял, че на 08.05.2022 г., в гр. Р., в близост до ***, ответникът му причинил охлузвания по десния лакът и дясната предмишница и по дясна коленна област, както и силен емоционален стрес. Твърдял е, че в периода от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г. ответникът живял във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца А.С.Н., от което съжителство имали дете С.М., внучка на ищеца. Твърди, че поради агресивно поведение на ответника, психически тормоз и непрекъснати скандали, през месец септември 2021 г. дъщеря му се разделила с ответника и се върнала да живее при него и съпругата му, заедно с малкото дете С.. Твърдял е, че след раздялата с дъщеря му и поради поведението на ответника било образувано гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно насилие, по което ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря му, както и му било забранено да доближава нея, жилището им, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 50 метра за срок от 9 месеца. След връщането на дъщеря му при него и неговата съпруга, агресията на ответника се била насочила и спрямо тях двамата, като дори се засилила след приключване на делото за домашно насилие. Твърдял е, че започнал да спира за по няколко часа близо до жилището им, крещял обиди и заплахи по адрес на него и съжителите му, хвърлял пиратки, усилвал музиката докрай, непрекъснато следял него, съпругата му и дъщеря му.

Твърдял е, че с това поведение ответникът притеснявал тях и съседите им, за което многократно били подавани жалби в полицията. На 08.05.2022 г., неделя, около 10,30 часа, ответникът спрял с колата си в гр. Р., в близост до дома на ищеца на ***, като започнал да крещи обиди и заплахи по адрес на семейството, което продължило безспирно, което принудило ищеца да отиде до него и да го помоли да спре и да си тръгне. Твърди, че като приближил ответника, той се качил в колата, запалил двигателя и започнал да го обижда с думите „алкохолик“, „педал“, „боклук“ и др. Започнал спор между тях и ответникът го заплашил, че няма да спре с това и че щял да влезе в двора им.

След като отново приканил ответника да си тръгне, той започнал да форсира двигателя на автомобила си, дръпнал колата назад, а ищецът преминал пред предницата, за да отиде на тревните площи до бордюра, за да избегне удар от предницата на автомобила. Внезапно ответникът тръгнал с колата срещу него.

Той веднага като отскочил встрани, но автомобилът го ударил с предната си лява част и го съборил на земята, след което ответникът изчезнал. Твърдял е, че изпитал силен страх, че ще ответникът ще го прегази и ще загуби живота си. След като се съвзел от шока, звъннал на телефон 112 и подал сигнал за случая, като на място дошли съседи и полицаи. След преглед било установено охлузвания по десния лакът и дясната предмишница и по дясна коленна област, които са му причинили болка и страдание. Бил прегледан от ортопед, който установил палпаторна болка в областта на латералния епикондил и имал ограничени движения с предмишницата, за което му било предписано медикаментозно лечение и издаден болничен лист за 5 дни неработоспособност. Твърдял е, че след инцидента живее в поС.ен страх за 2 себе си и семейството си, изживял силен стрес, страхува се да излиза на улицата, тъй като очаква ответникът да се появи от някъде и да го блъсне, продължавал страхът от психическото насилие спрямо него и семейството му.

Искал е съдът да присъди обезщетение в размер на 3000 лв. за причинените му неимуществени вреди.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Признал е, че е бил във фактическо съпружеското съжителство с дъщерята на ищеца, от което има дете с уредени отношения за родителски права и лични отношения. Признал е, че му е било забранено да доближава жилището, което се обитава от дъщеря на ищеца. Твърдял е, че единствено, като е бил викан от ищеца и близките му, за да вземе детето в режима на лични отношения, е нарушавана забраната, която спазва стриктно. Твърдял е, че описаните в исковата молба действия не отговаряли на истината. Действително на посочената дата и час е бил в близост до жилището на ищеца, за да вземе детето в режима на лични отношения, което обаче не се случило. Ищецът се доближил до него и започнал да му отправя обиди и закани, извадил връзка с ключове и започнал да дере по вратата на автомобила му. Твърдял е, че осъзнал, че ищецът търси скандал и затова запалил автомобила и се оттеглил от мястото. Отричал е да е насочвал автомобила към ищеца, че го е удрял и му е причинявал никакви увреждания. Оспорва и това ищецът да е изживял силен стрес и със семейството му да живеят под страх от него, както и че ищецът го било страх да излиза на улицата, за да не го блъснел. Искал съдът да отхвърли предявения иск.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че в периода от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г. ответникът живял във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца А.С.Н., от което съжителство имали дете С.М., внучка на ищеца; че през месец септември 2021 г. А.С.Н. се разделила с ответника и се върнала да живее при ищеца и съпругата му, заедно с малкото дете С.; че след раздялата им било образувано гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно насилие, по което ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря му, както и му било забранено да доближава нея, жилището им, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 50 метра за срок от 9 месеца. Приел е за установено от съдебномедицинското удостоверение, че съдебният лекар д-р П. е установил охлузване по десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по дясна коленна област, които отговарят да са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както е съобщено в предварителните сведения, а именно чрез провлачване върху терен - на 08.05.2022 г. между 10,30-11,00 часа да е бил блъснат от лек автомобил, повлякан и съборен на земята. Приел е за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че на 08.05.2022 г. около 11,00 часа преди обяд колата на ответника М. М. била спряна в тревната площ на *** в близост до къщата на 3 ищеца и започнал да крещи и вика по адрес на цялото му семейство. Ищецът отишъл до колата, от лявата страна на автомобила, до шофьорската врата и между него и ответника възникнала кавга. В този момент ищецът се намирал от лявата страна на автомобила до шофьорската врата. В един момент ответникът тръгнал с колата назад 2-3 метра, при което ищецът се преместил напред, след което ответникът рязко потеглил право напред и блъснал ищеца в областта на лявото коляно, той се подпрял на автомобила и след което паднал на дясната си страна на земята. Ответникът напуснал мястото.

Ищецът започнал да вика за помощ, целият треперил и се мъчил да се обади на телефон 112 и викал „удари ме, удари ме“. Районният съд е приел, че от съприкосновението с лекия автомобил и падането на земята ищецът е получил охлузване по десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по дясна коленна област, бил уплашен много и треперил. Прието е от заключението на СМЕ с вещо лице д-р Б., че ищецът е получил охлузване по десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по дясна коленна област, които напълно отговарят да са получени от установения механизъм – чрез удар от автомобила на ответника. Тези травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, които са продължили около 2-3 седмици. Описаните от съдебния медик охлузвания напълно съответствали да са получени в диапазон от 12 до 24 часа от прегледа, тоест точно на предходния ден малко преди обед.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи обезвреда на ищеца за причинените му неимуществени вреди, тъй като е извършил описаното по-горе деяние, с което е причинил на ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка с него. Приел е, че с оглед икономическата обстановка в страната, както и с пряко установените настъпили вреди за ищеца като болки и страдания, Следва да присъди сума в размер около двукратния размер на средната работна заплата, т.е. сума в размер на 3000 лв.

Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Като подложи на собствена преценка събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

Страните не са спорили за това, че в периода от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г. ответникът е живял във фактическо съпружеско съжителство с дъщерята на ищеца А.С.Н., от което имали дете С.М. - внучка на ищеца; че през месец септември 2021 г. А.С.Н. се разделила с ответника и се върнала да живее при ищеца и съпругата му, заедно с малкото дете С.; че след раздялата им било образувано гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно насилие, по което ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря му, както и му било забранено да доближава нея, жилището им, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 50 метра за срок от 9 месеца. Не е било спорно и това, че на 08.05.2022 г. преди обяд ответникът е бил спрял 4 автомобила си на ***, в близост до дома на ответника. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са очевидци, се установява, че между двамата е възникнала кавга. Ответникът бил в автомобила си, който бил със запален двигател, а ищецът – отстрани, до шофьорската врата. В един момент ответникът тръгнал с колата си назад 2-3 метра, а ищецът се преместил напред, след което ответникът рязко потеглил право напред и блъснал ищеца в областта на лявото коляно, той се подпрял на автомобила и след което паднал на дясната си страна на земята. Ответникът напуснал мястото. Тези факти се установяват не само от показанията на свидетелите К., Г. и Н., които както беше посочено са очевидци, но и от заключението на съдебномедицинската експертиза, според която травматичните увреждания, получени от ищеца, са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и е възможно да бъдат получени по начин и време, както съобщава ищеца, което е напълно идентично и с това, което са видели и чули свидетелите, а именно при блъскане от лек автомобил с ниска скорост.