Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 03.07.2020, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Гражданско дело 1089/2019
Вид
Решение № 99
Подписан
03.07.2020
В сила
03.08.2020
Състав
ПЛАМЕН ТОДОРОВ ДОЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 99

Гр.Бяла, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Пламен Дочев при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 1089 по описа за 2019г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно чл.422 ГПК .

В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответната страна дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 854/2019г. по описа на БРС.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 854/2019г. на БРС, а именно: главница в размер на 4047,50лв. по договор за потребителски кредит PLUS-10897708 от 27.08.2014г., сумата от

2 254.62 лв. договорна лихва и сумата от 1 232.24 лв. мораторна лихва за периода от 26.09.2016г. до 25.09.2019г.

Претендират се и разноските по делото.

В настоящия случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена заповедта, като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с частта от това, посочено в заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим.

Предвид и признанието от процесуалния представител на ответника на предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, като в срока за отговор ответникът не оспорва, че дължи на основание чл.422 ГПК сумата за незаплатени вноски и признава иска, съдът намира същият за основателен и доказан до тази му част основаващ се на признанието на иска. Видно от писмените доказателства дължимото задължение е съобразно приетата и неоспорена СИЕ и допълнителните разяснения от в.л. се явява в размер на 4047.50 лв., представляващо задължение по главницата, договорна и мораторна такава в размер на

186,86 лв.

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция изцяло (негова е доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено съществуването вземането на ищеца в посочения от в.л. размер, като в останалата част исковата претенция следва да се отхвърли като недоказана.

Разноските по заповедното производство не следва да се присъждат съобразно т.12 на ТР по ТД № 4/2013г. на ВКС, като разноските по исковото производство са следните: 150.69 лв. /сто и петдесет лева и шестдесет и девет ст./ държавни такси и 150.00 лв. за СИЕ, като заплащането им е в тежест на ответника.

По искането на разноски от ответника:

При настоящият казус част от сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на делото.

Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл са и определение № 200/20.05.2016г., по ч. гр.д. № 1960/2016г. на III г.о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011г., ч.гр.д. №

597/2011г. на IV г. о. на ВКС/, а искането на ответника да се отхвърли изцяло като неоснователно.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено, че Т.Ц.С., с ЕГН **********

*** дължи на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от управителя Р.И.М. – Т., сумата от 4047.50 лв. /четири хиляди и четиридесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-10897708 от 27.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 186.86 лв. /сто осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи договорна и мораторна лихва по договор за потребителски кредит.

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Т.Ц.С., с ЕГН ********** ***, дължи на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к.„Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от управителя Р.И.М. –Т. в частта над 186.86 лв. /сто осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ до сумата от 2 254.62 лв. /две хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляващи договорна наказателна лихва, както и сумата от 1 232.24 лв.

/хиляда двеста тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2016г. до 25.09.2019г., като недоказан.

ОСЪЖДА

Т.Ц.С., с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к „Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от у-ля Р.И.М. – Т., сумата от 150.69 лв. /сто и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ държавни такси и 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ за СИЕ.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Ц.С., с ЕГН-**********

*** против “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Райчо Петков-Казанджията“ № 4-6, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от у-ля Р.И.М. – Т. за заплащането на разноски в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/, представляващи разноски за адвокатски хонорар, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/