Решение № 98 от 21.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Самоков, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20251870100769 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „******" ЕООД, ЕИК ******* e предявил иск с горното правно основание срещу „************" ЕООД, ЕИК **** с цена на иска ****лева, от които *****лева и лихва в размер на *****лева за периода 15.2.2023г. до подаване на иска 12.5.2025г.Твърди се в исковата молба че искът е допустим и основателен и исковата претенция следва да бъде уважена.

Моли, след като се убеди в основателността на претенцията съдът да осъди ответника за сумата в размер на 3 714.16лева, от които **** лена (****), дължима по фактура № ******/ 31.01.2023 г. за извършени маркетингови услуги по договор от 01.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на задължението и **** лева (*****) обезщетение за забавено плащане за периода от 15.02.2023 година до датата ма подаване на исковата молба.Претендират се разноски.

Ответника счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.Дава становище че няма никакви доказателства за претендирания дълг.Твърди че ищеца не е изпълнил договорните си задължения.Мол иискът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

На 01.09.2018 година между „************"ЕООД, ЕИК **** като възложител и „******" ЕООД, ЕИК ******* като изпълнител е сключен договор за извършване на маркетингови услуги, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извършва маркетингови услуги, по отношение на охладени и други продукти, 1 произвеждани и предлагани от възложителя с търговски марки „****", „***", „***" и „***" по предварително изготвен и одобрен график да посещава на седмична база обекти надлежно описани в Приложение 1 към договора.

Изпълнението на извършените услуги от изпълнителя се отчитало от изпълнителя с ежемесечен отчет. Изпълнителят следвало да издаде фактура до 5-то число на месеца, за предоставените услуги за приключилите седмици по предходния месец, а възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение за извършените маркетингови услуги за съответния месец до пет дни след датата на получаване на фактурата по банков път. По договора страните са уточнили адреси, по които ще разменят кореспонденция и лица за контакт.

На 22.06.2022 година между страните е бил подписан Анекс 1 към договор за извършване на маркетингови услуги, с който страните, считано от 01.07.2020 година се споразумяват договорено възнаграждение за извършените маркетингови услуги да се заплаща до 14-то число на съответния месец, в който е издадена фактурата.

Считано от 01.09.2022 година по договора е в сила ново Приложение 1 и Приложение 2 предложение локални ключови клиенти. Съгласно приложенията дължимата сума за маркетинговите услуги за приключила седмица е 476,10 лева без ДДС, считано от 01.09.2022 г.

Действието на договора можело да бъде прекратено с едномесечно писмено предизвестие, отправено от една от страните - т. 7.2.2.

Кореспонденцията между страните по договора се разменяла на изрично посочените адреси, лица за контакти, телефони и имейли.

На 06.01.2023 година управителят на ответника С. Н. уведомил дружеството, че желае да не ползва услугите на „******" ЕООД, считано от същата дата. На 09.01.2023 година ответникът е уведомен, че „******" ЕООД приема написаното на 06.1.2023 година за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на подписания на 01.09.2018 година договор и до 06.02.2023 година служителите на „******" ЕООД стриктно ще изпълняват поетите по договора ангажименти.

На 06.02.2023 година е изпратен изготвения отчет за извършените маркетингови услуги през периода 01 януари - 05.02.2023 година. Няма постъпили възражения от страна на ответника по представения отчет.

Издадена е фактура № ***** от 31.01.2023 година за сумата от **лева без ДДС или ***** лева с ДДС. Срокът за плащане на фактурата е 14.02.2023 година.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от която безспорно се установява че фактурата издадена от ищеца не е била осчетоводена от ответника съответно плащане по нея не било направено.В хода не делото бе разпитан като свидетел Г. А..От показанията на свидетеля се установи че е имало търговски отношения между страните по делото и те са били прекратени.Нещо по което не се спори.От показанията на свидетеля се установи че е по принцип дружеството им не може да нарежда на съответния търговски обект стоката на ответника къде точно да се разполага.Действително такова задължения няма и по договора между страните.От показанията на св.Д. М., работеща в ответното дружество се установи че същата е ходела на проверки по търговски обекти да установи дали ищеца изпълнява договорните си задължения.Същата е изготвила докладни от които е видно, че е описала неизпълнение на договорните задължения на ищеца за периоди през 2022г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави 2 следните правни изводи:

На първо място следва съдът да отбележи че от приложените по делото доказателства е видно че страните доброволно са разрешили основния си спор с отказ от иск по чл.233 от ГПК в началото на 2023г. поради доброволно плащане на сумите по иска.Действително не е ясно защо повече от две години по-късно е заведено настоящото дело, но съгласно действащото законодателство давността за задълженията какъвто е настоящия спор се обхващат от общата погасителна давност, която е 5 години и кредиторът може да предяви когато пожелае претенциите си в този срок.Дори и да се приеме че са касае за периодично плащане давностния срок е 3 години.

В случая спорно е дали се дължи сумата по договора за периода 6.1.2023г. до 6.02.2023г.Ищеца изрично е уведомил видно от приложените доказателства по делото ответника че не приема предложението за прекратяване на договора от 6.1.2023г. , а ще се ползва от уговореното в договора 1-месечно предизвестие за прекратяването му.Тоест на пълно основание договора между страните е бил в сила със съответните задължения за периода 6.1.2023г. до 6.2.2023г.Този период не е бил обхванат от отказа от иск.От това следва че поради липса на възражение от страна на ответника същия е дължал тази сума, която е редовно начислена със съответната фактура.Уговорката между двамата управители за уреждане на отношенията е била за друг период, а за спорния по настоящото дело не е скрепена писмено, поради което и искът се явява напълно допустим. Докладните и казаното от св.М., както съдът вече отбеляза касаят основно периоди през 2022г.Дори и да са констатирани за тези периоди неизпълнение на договорните отношения от страна на ищеца то това е ирелевантно за настоящия спор, тъй като той касае 2023г., а не се доказаха неизпълнение на договорните задължения за периода 6.1.2023г. до 6.2.2023г.Съдът щеше при това положение обстойно да коментира в какво се изразява нарушението и щеше да анализира договора, но това се явява безпредметно в случая тъй като не се касае за спорния период.

Единствено релевантен за спора е Доклад с изх. Номер 46/13.01.2023г.Касае за проверки в Горна Оряховица и Велико Търново на 09.01.2023г. , гр.Варна и гр.Бургас на 10.01.2023г. и гр.Стара Загора и гр.Пловдив на 11.01.2023г.

3

В докладната на св.М.а е описано слабо излагане на стоките, че не са на видни места, а служителите в съответните обекти не познавали служители на „Си комерсиал“ и никога не са ги виждали да подреждат стока.Тук проблемен се явява доклада на свидетеля тъй като не е описал поименно нито един обект в който са предлагани слабо стоките.Не става ясно кои точно са търговските обекти в тези градове, където е установено неизпълнение на договорни задължения.Това поставя в значителна степен достоверността на доклада.В най-голяма степен обаче той се постави в последното заседание тъй като в докладната в описан гр.Горна Оряховица като проверен на 09.1.2023г., а стана ясно , което не се оспори от ответника че магазин Билла който обслужван от ищеца е открит на 24.10.2025г.

Предвид така изложеното съдът не кредитира това писмено доказателство, както и показанията на св.М. в тази им част.Тук следва да се отбележи, че именно на този доклад е можело ответника да се противопостави на плащане на последната фактура, което не е сторено своевременно.С наличието на публично достъпен калкулатор „ законни лихви“ съдът изчисли и лихвената претенция на ищеца, в която част не се е спори.

Не се доказа неизпълнение на договорните отношения каквито претенции бяха наведени от ответника.Същевременно договорните задължение са били в сила, начислена е фактура, същата не е платена. С оглед изложеното разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото на ищеца са дължими и сторените разноски от ***лева за експертиза, държавна такса ****лева и адвокатско възнаграждение ***лева или общо ****лева (****евро).

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „************" ЕООД, ЕИК **** да заплати на „******" ЕООД, ЕИК ******* сумата от ****лева(или ***евро), от които ***** лева (***) или ***евро, дължима по фактура № ***/ 31.01.2023 г. за извършени маркетингови услуги по договор от 01.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на задължението и*** лева (**) или **евро обезщетение за забавено плащане за периода от 15.02.2023 година до датата ма подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА „************" ЕООД, ЕИК **** да заплати на „******" ЕООД, ЕИК ******* сумата от *****лева (****евро) разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен 4 съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 5