Решение № 327 от 20.06.2014, Административен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 327 / 20 Юни 2014 г. гр. Плевен

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 340 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.67,ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г./Наредба № 11/ , във вр. с чл. 18,ал. 3, т. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11.

Образувано е по жалба на ЕТ”Пешеви 31-Н.П.”***, представляван от Н.П.П. против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх. № 01-650/15222 от 21.12.2013г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, с което търговецът е уведомен, че се прекратява агроекологичния му ангажимент по направление ”Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, тъй като не е подал заявление за плащане по мярка 214 с направление ”Опазване на застрашени от изчезване местни породи” през кампания 2010 година.

Жалбоподателят твърди, че през 2007 г. е участвал в мярка 214, на 18.05.2010 г. е получил писмо от ДФЗ с указание да изпрати писмени доказателства, изпълнил е това задължение и е продължил да изпълнява поетия от него 5-годишен ангажимент.

Всяка година е подавал заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по агроекология, за въпросната 2010 година също има подадено заявление. Моли да бъде отменено уведомителното писмо.

По същество, чрез процесуалния си представител адв. Г.Г. *** поддържа жалбата , счита че уведомителното писмо противоречи на писмените доказателства, събрани по делото. Писмото се основава на липса на подадено заявление за плащане, но такова е налице. Моли да бъде отменено уведомителното писмо и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна- Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд”Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. К./ пълномощно на л. 35/, в подадена молба вх. № 1699/27.05.2014г. оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Оспореното уведомително писмо, носещо белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и подлежащо на оспорване като такъв, е получено от жалбоподателя на 07.02.2014г.

/ видно от обратна разписка на л. 28 от делото на АССГ/, жалбата срещу него е подадена на 18.02.2014г. до АССГ / л. 4 / в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Жалбоподателят е земеделски производител, подал заявление за участие по мярка 214 ”Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и одобрен за такова участие с регистрираните от него животни, за което не е налице спор между страните. Видно от Уведомително писмо за регистрация за участие по мярка 214 изх. № 01-6500/11144 от 21.07.2009г. на РА при ДФЗ/л. 40/, ЕТ”Пешеви 31-Н.П.” е уведомен, че е одобрен и регистриран за участие в мярката и му е указано, че следва да изпълнява заявените от него агроекологични дейности/направления за период от пет последователни години.

С писмо изх. № 01-6500/7453 от 22.07.2013 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на агроекологичния му ангажимент поради това, че не е подал Заявление за плащане по мярката през кампания 2010 година. Писмото е изпратено на търговеца, на адреса по регистрация, където не е бил открит при три последователни посещения/на 01.08., 10.08. и 22.08.2013 г./.

На 21.12.2013 г. Зам. изпълнителен директор на ДФЗ е издал оспореното в настоящето производство Уведомително писмо № 01-650/15222, с което търговецът е уведомен, че се прекратява агроекологичния му ангажимент по направление ”Опазване на застрашени от изчезване местни породи”- предмет на производството по делото.

Актът е издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФЗ Н. Д.. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция/РА/. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и след получаване на акредитация. Последната е получена със Заповед №

РД-09-1166/20.12.2006г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно известно на съда. Изпълнителният директор на ДФЗ представлява, организира и ръководи дейността на РА. Последното включва действия по одобряване или неодобряване участие на земеделските производители в мерките за подпомагане.

От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издава административни актове, с които да прекратява агроекологични ангажименти по мярка 214. Изпълнителният директор е издал Заповед № 03-РД/2866/12.11.2013г./ л. 43/, с която е делегирал на зам. изпълнителния директор на ДФЗ Н. Д. правомощие да издава и подписва уведомителни писма , включително и такива за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214”Агроекологични плащания” / т. 6 от Заповедта/ .От това следва, че на посочения зам. изпълнителен директор, който е издал и подписал процесното уведомително писмо са предоставени по надлежен ред съответните правомощия , актът е издаден от компетентен орган и в рамките на делегираните правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и посочени в него правни и фактически основания .

Чл. 18 , ал. 3 от Наредба № 11 регламентира условията, при които се прекратява агроекологичния ангажимент и следва възстановяване на получената финансова помощ, получена до момента, ведно със законната лихва в зависимост от годината, в която е прекратен ангажимента , като в т. 4 се предвижда прекратяването му при неизпълнение на агроекологичните задължения по чл. 7, ал.

2. От своя страна чл. 7, ал. 1 от Наредбата регламентира , че агроекологичните дейности и направления се изпълняват за период от пет последователни години, а съгл. ал. 2 срокът за изпълнението започва да тече от началото на годината за подаване на „Заявление за подпомагане”, което през първата година е и „Заявление за прлащане”. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане”.

В оспореното уведомително писмо разпоредбата на чл. 18 , ал. 3 от Наредба

№ 11 е релевирана като правно основание за издаването му, а като фактическо такова е изложено обстоятелството, че през кампания 2010 г. жалбоподателят не е подал заявление за плащане.

Към делото е приложена административната преписка по издаване на оспорения акт, в която е включено

Заявление за входяща регистрация 2010/ л. 30 от делото на АССГ”/ с № 1526051045483 , подадено на 12.05.2010 г. от жалбоподателя ЕТ”Пешеви 31 Н.П.” Датата на подаването му е установена и с входящ номер на общо заявление за подпомагате / л. 29 от същото дело/. Към заявлението са приложени множество документи и заявления по формуляр , както и ПРИЛОЖЕНИЕ за кандидатстване за Агроекологични плащания 2010 година, регистрирано и отбелязано като „ Заявление за плащане”/ л. 77 от делото на АССГ и л. 16 и сл. от настоящето дело./. В така подаденото като ”Заявление за плащане” приложение, жалбоподателят е посочил броя и вида на животните, за отглеждането на които е регистриран и одобрен по мярка 214, подписал и подпечатал е същото, като във формуляра е отбелязано, че е попълнено със съдействието на служител в НССЗ гр.

Плевен. Последвало е изпращане до жалбоподателя на „Уведомително писмо” изх. № 01-2600/4517от 02.07.2010 г. , издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в което му се съобщава, че по мярка 214 Агроекологични плащания, за декларираните от кандидата животни е изчислен общ размер на исканата финансова помощ в размер на 10796,02 лв.

Предвид така изложеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е изпълнил произтичащото от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11 задължение да подаде „заявление за плащане” за поредната 2010 година на кандидатстване за агроекологично подпомагане.

В подаденото „Приложение за кандидатстване за АЕП” е отбелязана поредната година на кандидатстване и е попълнено

„Заявление за плащане”. Административният орган, в изпратеното уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е посочил други факти, които да са основание за прекратяване на този ангажимент.

Както с правните/ чл. 218,ал. 3, т.4 , препращаща към чл. 7,ал. 2 от Наредбата/, така и с изложените фактическите основания последователно се поддържа, че кандидатът за подпомагане не е изпълнил задължението си за подаване на заявление за плащане за 2010 г., което се опровергава по категоричен начин от безспорните доказателства, включително и представените от ответника такива за подадено за 2010 г. заявление за плащане.

От това следва, че не са налице материалноправни предпоставки за приложение на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредба № 11, издаденото в обратен смисъл уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че юридическото лице, в чиято структура е ответникът, издал оспорения административен акт следва да бъде осъден да заплати такива на оспорващия в размер на 150 лв., от които 100 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат и 50 лв. държавна такса. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е под нормативно определение минимум от 150 лв. за защита по административни дела.

Водим от горното съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ

УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх. № 01-650/15222 от 21.12.2013г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ”Земеделие” за прекратяване на агроекологичния ангажимент на ЕТ”ПЕШЕВИ 31- Н. П.”*** по направление ”Опазване на застрашени от изчезване местни породи”.

ОСЪЖДА

ДФ”Земеделие” Разплащателна агенция София да заплати на ЕТ”Пешеви 31-Н.П.”***, представляван от Н.П.П.

150 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: