Определение № 12988 от 25.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12988 гр. София, 25.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110100130 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ****, чрез пълномощника си адв. Х. Й., със съдебен адрес ****, против „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ** (**), ***, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК */*, със седалище и адрес на управление ** (**), ***, представлявано от И.Ш.- управител.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „К.“ ЕАД имат сключен Договор за паричен заем № 2606285 от 15.07.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 1500 лв. срещу задължението на ищеца да върне сумата чрез 16 погасителни вноски, при уговорен ГПР в размер на 21,52 % и ГЛП- 19,65 %. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „К.“ ЕАД поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът „А.Т.“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора. Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на „К.“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита.

Сочи се, че ищецът заплатил първите пет вноски и част от шестата. Поддържа, че договорната клауза, уредена в чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под съответната форма, което било условие за сключване на договора за кредит, но и било на практика невъзможно за осъществяване от длъжника- предоставяне на банкова гаранция, респективно две физически лицапоръчители. Сочи се, че възнаграждението по предоставеното поръчителство не било включено от „К.“ ЕАД в ГПР, с оглед което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и целият договор за заем е недействителен. По този начин кредитодателят е действал в противоречие с принципа на добросъвестност, тъй като не бил предоставил коректна информация относно общия размер по кредита. Поддържа, че в конкретния случай кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи оценка за платежоспособността на ищеца преди сключване на договора, като договорът за поръчителство с посочено от „К.“ ЕАД лице има за цел да обезщети кредитора при евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално сключен при липса на основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга. Също така поддържа, че последният договор е нищожен и тъй като уговореното възнаграждение е по-голямо от сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с Д.те нрави. Заявява, че с уговорката за допълнително възнаграждение се 1 цели едно допълнително възнаграждение на заемодателя.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на Д. Д. Г., обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № 2606285 от 15.07.2022 г., сключен между ищеца и „К.“ ЕАД, а в условията на евентуалност- иск за прогласяване за нищожна клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2606285 от 15.07.2022 г., и иск за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за паричен заем № 2606285 между ищеца и „А.Т.“ ЕООД.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъдат задължени ответниците да представят всички счетоводни документи на името на ищеца, които са във връзка с процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство. Иска да бъде допусната и назначена съдено-счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачата, формулирана в исковата молба. Моли и за издаването на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с всички документи, относими към оспорените договори.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юр. Е.В.. Счита исковата молба за нередовна, доколкото ищецът не е посочил правилно цената на предявените искове. По същество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № 2606285 от 15.07.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 1 500 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,65 %, ГПР от 21,52 %, със срок за погасяване на кредита от 16 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 1 722,37 лв. Не оспорва и че договорът е изцяло погасен от ищцата. Твърди, че част от отпусната сума по Договор за потребителски кредит № 2606285 от 15.07.2022 г. е разпределена за погасяването на дължимото възнаграждение за поръчител към „А.Т.“ ЕООД. Поддържа, че заплатените от ищеца суми, дължими за възнаграждение за поръчител, са били предадени от „К.“ ЕАД на „А.Т.“ ЕООД, поради което връщането на сумата следвало да бъде търсена от самия поръчител, а не от кредитодателя. Оспорва, че е било вменено задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита. Оспорва предоставянето на обезпечител да е условие по отпускане на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

Моли ищецът да бъде задължен да представи четлив препис на договора за потребителски кредит. Противопоставя се на искането да бъде задължен да представи всички счетоводни справки по договора за кредит, тъй като не оспорва извършените плащания по него. Моли да бъде отхвърлено искането за издаване на съдебно удостоверение, тъй като информацията, с която ищецът иска да се снабди въз основа на него е ирелевантна за спора, а освен това той може да я получи от ЦКР и без нарочно удостоверение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. В.М. с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни 2 дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „А.Т.“ ЕООД също се противопоставя на исканията за задължаването на ответниците да представи процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство и всички счетоводни документи във връзка с тези договори, както и на искането за издаване на съдебно удостоверение.

В срока за отговор ответникът „К.“ ЕАД предявява при условията на евентуалност (ако бъдат уважени първоначалните искове) насрещен иск против Д. Г., с който моли за осъждането за сумата от 38,60 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща непогасен остатък от падежирала главница по договор за потребителски кредит № 2606285 от 15.07.2022 г.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Съдът намира за основателно възражението на ответника „К.“ ЕАД, че приложения препис от договор за потребителски кредит е в нечетлив препис, но доколкото договорът е представен от ответника с насрещната искова молба е безпредметно задължаването на ищеца да представи нов препис от документа. Следва да бъдат задължен ответника „А.Т.“ ЕООД да представи процесния договор за поръчителство. По отношение на останалите писмени доказателства, които ищеца иска да бъдат изискани от ответниците и да се снабди въз основа на поисканото съдебно удостоверение, съдът намира същите за неоснователни.

Обстоятелствата, за чието доказване ищецът иска счетоводните документи, са установими със заключението на вещото лице. Документите, за които се иска издаване на съдебно удостоверение са ирелевантни за делото.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

Следва да бъде указано на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.

Предявеният насрещен иск следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане в настоящето производството, тъй като са налице предпоставките на чл. 211 ал. 1 от ГПК – насрещният иск е родово подсъден на районен съд и има връзка с първоначалните искове, а допускането му за съвместно разглеждане няма да затрудни разглеждането на делото.

Насрещната искова молба, обаче, е нередовна, тъй като не е придружена с документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса. Ето защо следва да се укаже на ищеца по насрещния иск в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение да внесе по сметка на Софийска районен съд държавна такса в размер на 150 лв. (по 50 лв. за всеки един от трите обективно съединени иска). Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за съвместно разглеждане в производството по гражданско дело № 130 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав насрещният иск, предявен от „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ** (**), ***, представлявано от С.Я.3 изпълнителен директор против Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес **** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 38,60 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща непогасен остатък от падежирала главница по договор за потребителски кредит № 2606285 от 15.07.2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба, предявена от „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ** (**), ***, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор против Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ****.

УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че исковата молба е оставена без движение, да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50 лв., в противен случай – насрещната искова молба ще бъде върната.

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „А.Т.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи препис от договор за поръчителство, сключе между Д.

Г. и „А.Т.“ ЕООД на 15.07.2022 г.

УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от връчване на съобщението да представи писмена молба, с препис за ответниците, в която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на посочените в исковата молба задачи, както и на следния въпрос: „Какви суми са платени от ищеца по процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, като се посочат плащанията по пера, респ. какви са непогасените задължения по договорите?“, с вещо лице Ю.Н. при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.