Решение № 260053 от 10.05.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е

Н И Е №260053 гр. Ботевград, 10.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, ­­­6-и състав, в публичното заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***** при секретаря *****, като разгледа докладваното от съдията АНД № 444 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) № *****от 15.04.2019г., издадено от *****– Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в с. Трудовец, ул. ***** № 2 и представлявано от управителя *****, на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказанияе „имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.

Становищата на страните:

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез адв. С., в срок. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Основава искането си на довод, че дружеството-жалбоподател не е задължено лице, а такова било работника или служителя бил на работа, поради което неправилно дружеството е било санкционирано вместо работника. Според дружеството-жалбоподател установеното несъответствие между наличност в касата и отразеното във ФУ не ощетявало НАП понеже данъчните задължения се определяли въз основа на приходите отразени във ФУ. Заявява се, че извършеното нарушение не е довело до ощетяване на бюджета. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна (Началник отдел „Оперативни дейност”- София в

Централно управление на НАП) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд гл. юрисконсулт ***** при ТД на НАП изразява становище по жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска се РС-Ботевград да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против „*****“ ЕООД с ЕИК *****, за това, че при извършена проверка на 27.10.2018 г. в 12.40 ч. в търговски обект по смисъла на &1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе аператив, находящ се в гр.

Ботевград, ул. "*****" № 27 стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК ***** се констатира, че в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата. Установено било, че дневният оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ФУ модел „Eltrade А300 S-KL” с ИН на ФУ: ED278866 и ФП № 44278866 и per. № на ФУ в НАП 378941/09.02.2017 г., съгласно дневен междинен отчет № 0026763 от ФП от 27.10.2018г. е в размер на 173.90 лв., както и че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, чрез които няма отразени служебно въведени и изведени суми, а също че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 96.00 лв., съгласно изготвен опис на парите в касата на обекта, като установената промяна в касовата наличност е в размер на 77.90 лв. и представлява извеждане на пари от касата.

Констатираното от проверяващите служители при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка серия АА № 0389543/27.10.2018г. Бил съставен и Опис на паричните средства в касата на ФУ към момента на започване на проверката.

На 27.10.2018 г. свидетелката Р.С. съставила АУАН № 0333180/27.10.2018 г. срещу дружеството-жалбоподател, връчен на същата дата на управителя на дружеството-жалбоподател, в който горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и правна квалификация, на 15.04.2019 г. *****– Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.052018г, издал обжалваното НП.

Наказателното постановление е получено от управителя на „*****“ ЕООД на 17.10.2020г. и е обжалвано с жалба, входирана при ЦУ на НАП на 21.10.2020г., видно от отбелязването върху жалбата.

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели Р.С.С. и М.Д.Д., както и в писмените доказателства по делото: съставения АУАН № 0333180/27.10.2018., дневен финансов отчет за 27.10.2018г.

(л.17), опис на парите касата за 27.10.2018г. (л.16), ПИП № сер. АА 0389543/27.10.2018г.

(л.12-15), Заповед № ЗЦУ-1149/25.0.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л.19-211), приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК.

Показанията на разпитаните свидетели С. и Д. настоящият съдебен състав намира за последователни и логични, доколкото двамата са осъществили проверката на място и непосредствено са възприели обстоятелствата по случая (вкл. и относно процесното нарушение), като техните показания се явяват източник на пряка доказателствена информация за разглежданата хипотеза. Показанията на двамата свидетели взаимно се допълват, като намират опора и в останалите доказателствени материали, и затова съдът ги кредитира изцяло основа своите фактически изводи въз основа на тях. Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за правилното изясняване на делото в пълнота, като са в синхрон с депозираните показания на свидетелите, и затова съдът изгради своите изводи по фактическите обстоятелства въз основа на тях. Покаазанията на тези свидетели са подкрепени от писмените доказателства по отношение на инкриинираното нарушение от обжалваното НП и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на същите, ведно с писмените доказателства, се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

От правна страна:

По приложението на процесуалния закон:

Дружеството-жалбоподател е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Ботевград приема, че жалбата е процесуално допустима.

При служебната проверка съдът прецени, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото в хода административно-наказателното производство са спазени законовите правила относно компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв. издали НП – Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл.193, ал.2, предл.1 от ЗДДС (орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП), а НП е издадено от „оправомощено длъжностно лице” от изпълнителния директор на НАП съгл. чл.193, ал.2, предл.2 от ЗДДС (вж. и т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. /за актосъставителя/ и т.1.1., б. „г” от същата – за наказващия орган).

Двата документа съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба – чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както и на законния представител на дружеството-жалбоподател, като АУАН е бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и е бил връчен лично на управителя на дружеството, от което следва и извода за спазването на съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита на санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в кратък срок след установяването на нарушението, но в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя и две години от датата на нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставянето на АУАН.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо спорът следва да се реши по същество:

По приложението на материалния закон:

Съобразно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

В настоящия случай, от изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата касовата наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и отчетената сума по фискалното устройство. От съставения по повод на проверката протокол серия АА № 0389543 от 27.10.2018г. се изяснява, че по данни от ФУ, касовата наличност следва да бъде 173,90 лв. Фактическата наличност обаче, е била 96,00 лв., като разликата между двете суми е именно 77,90 лв. Следва да се посочи и че регистрираното и разположено в търговския обект фискално устройство („Eltrade А300 S-KL”) разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми, извън случаите на извършени продажби ( чрез операциите "служебно въведени" и/ или "служебно изведени" суми ). Тоест, след като е налице несъответствие между разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Във връзка с възражението на защитата, то съдът счита за нужно да посочи, че адресат на задължението, разписано в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006 г. е именно дружеството-жалбоподател, а не конкретно лице от персонала на обекта, който стопанисва. Отговорността на лицето, за което управителят твърди да е допуснал грешката при въвеждането/ извеждането на суми касата на ФУ, е напълно ирелевантна за целите на настоящия процес. Отношенията между дружеството-жалбоподател и лицето, за което управителят твърди да е допуснало грешката, се уреждат на плоскостта на трудовото право и не се относими към настоящия казус.