Определение № 34 от 28.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000627 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от Застрахователна компания “Уника”АД-гр.София,с ЕИК 040451865,подадена чрез пълномощника на дружеството адв.Б. Б.,в която е направено искане на основание чл.248 от ГПК да бъде допълнено постановеното по настоящото дело решение №217 от 04.07.2025 г. в частта за разноските,като се присъдят на дружеството-молител /в качеството му на въззивник-ответник по делото/ разноските за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд по евентуалните искове в размер на 16 743,05 лв.

Горното искане е обосновано с поддържаното в молбата становище,че макар въззивната жалба на дружеството-ответник да е отхвърлена,тъй като е потвърдено първоинстанционното решение,с което са уважени главните искове,то доколкото защитата на ответника пред въззивна инстанция включва и защитата по предявените срещу него евентуални искове,последният има право на направени разноски по тези искове,независимо,че същите не са разгледани от въззивния съд.Посочено е,че тези разноски представляват адвокатско възнаграждение за защита по евентуалния иск в полза на половината от посочения в договора за правна помощ от 20.08.2024 г. размер,доколкото в договора изрично е посочено,че адвокатското възнаграждение от

33

486,10 лв. е общ размер на възнаграждението,определено поотделно за всеки от предявените в условията на евентуалност искове.Посочено е още,че доколкото главните и евентуалните искове са предявени в един и същ размер,то е ясно,че уговореното адвокатско възнаграждение за евентуалните искове е в размер равен на този за главния,т.е.

1 в размер на половината от общо посочения в договора размер,а именно-16 743,05 лв.

В молбата по чл.248 от ГПК се поддържа още и аргумента,че съгласно трайната съдебна практика на ВКС “ответникът има право на разноски,дори и когато евентуалният иск не е разгледан,тъй като правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страните за разноските по всички извършени от нея процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес.Процесуалният представител упражнява процесуалните си правомощия по защита интересите на страната,без да може да предвиди дали ще се сбъднат процесуалните условия за разглеждане на евентуалния иск,поради което ангажира защитни аргументи в тази посока,паралелно със защитата й по главния иск”-определение №485/11.11.2019 г. по ч.т.д.№2102/2019 г. на ТК,I т.о. на ВКС.

Отделно от горното,дружеството-молител /ответник по процесните искове/ счита,че тезата,че при неразгледан евентуален иск,поради уважаване на главния такъв,отговорността за разноските следва да се разпределя между страните според изхода по главния иск,би могла да бъде относима единствено при обективно съединяване на искове,при които с главния иск и с евентуалния иск се защитава един и същи интерес на ищеца,макар на различни основания,по аргумент на правилото на чл.72,ал.1 от ГПК.Молителят счита,че конкретният случай не е такъв,доколкото главният иск е предявен в защита интересите на “Унитемп”ООД и има за предмет негово материално право,докато евентуалният иск по чл.134 ЗЗД има за предмет право,което не принадлежи на процесуалния субституент “Унитемп”ООД,а на съищецът “ОББ Интерлийз”ООД,в чиято полза се иска присъждане на сумите по иска,за разлика от главния иск,където присъждането се иска в полза на “Унитемп”ООД,поради което с двата иска по делото не се защитава един и същи интерес.Последното,според молителя-ответник,следва от обстоятелството,че така предявените искове не са обективно,а субективно активно съединени за защита на интересите на различните ищци по делото,като фактът,че “Унитемп”ООД е съищец по евентуалния иск по чл.134 от ЗЗД не означава,че предявява за защита по съдебен ред свои права,доколкото предявяването от него именно на чуждите права го прави процесуален субституент-лице,предявило чужди права,в отклонение на правилото на чл.26 ЗЗД,по силата на изричната разпоредба на закона-тази на чл.134 от ЗЗД.

В молбата се излага и довода,че активното субективно съединяване на искове в настоящото производство обосновава по делото защита на различни интереси,поради което и отговорността за разноските по евентуалния иск не може да бъде разпредЕ. съобразно изхода по главния иск.Последното,както смята молителят,е мислимо единствено в хипотезата на обективно,а не на субективно съединяване на искове,при което обективно съединяване се иска присъждане на евентуални основания на вземания в полза само на един ищец,което води да защита по делото на един и същи интерес,какъвто не е процесният случай,при който се претендира на евентуални основания присъждане на една и съща сума в полза на два различни лица /двамата 2 съищци/,което път показва,че по настоящото дело предмет на защита са различни интереси,предявени при условията на евентуалност.Поради това молителят намира,че разгледаната в настоящия случай хипотеза е много поблизка до хипотезите,разгледани от ВКС в изброените в молбата определения на същия съд и до други хипотези /макар и с обратен знак,при който субективното съединяване е на страната на ответника,а не на ищеца/,при които ВКС приема,че при субективно съединяване на искове ответникът по евентуалния иск има право на направените от него разноски,независимо,че до разглеждане на този иск не се е стигнало,поради уважаването на главния иск.

На база гореизложените съображения,дружеството-молител счита,че в конкретния случай на активно субективно евентуално съединяване на искове за присъждане на една и съща сума в полза на различни лица,на различни основания,ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение по същия този евентуален иск.

Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчен редовно на насрещната страна,т.е. на “Унитемп”ЕООД с ЕИК 115240098 и на “ОББ Интерлийз”ЕАД с ЕИК 831257890-съищци в първоинстанционното производство.

В законният едноседмичен срок по чл.248,ал.2 от ГПК писмен отговор на горната молба е подаден от “Унитемп”ЕООД с ЕИК 115240098,чрез пълномощника на дружеството адв. Н. Г.,в който е изложеното становището,че същата молба е неоснователна, недоказана и необоснована,и следва да се остави без уважение като такава.В тази връзка е изложен довода,че исковите претенции са изцяло уважени,поради което на ответника не следва да се присъждат разноски,а обстоятелството,че евентуалният иск не е разглеждан води до единствено възможното разрешаване на спора относно разноските,като няма правна логика някой да понася разноски,без да е налице произнасяне по предявен иск.

От “ОББ Интерлийз”ЕАД с ЕИК 831257890 не е подаден в законния срок отговор на молбата по чл.248 от ГПК.

По подадената молба по чл.248 от ГПК,като провери във връзка с нея данните по делото и прецени изложените в нея доводи,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК дава възможност в срока за обжалване,а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му,съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.В този смисъл,тъй като процесната молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК и от надлежна страна,същата молба се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

По съществото на молбата:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания “Уника”АД-гр.София,с ЕИК 040451865 против решение №316/12.07.2024 г.,постановено по т.д.№235/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XX-ти състав,с което са уважени изцяло 3 предявените от “Унитемп”ЕООД с ЕИК 115240098 против дружествотожалбоподател осъдителни искове за заплащане на прехвърлени на ищеца от “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ”ЕАД парични вземания по договор за цесия от 03.12.2021 г.,представляващи неизплатена част от застрахователни обезщетения по четири сключени между ответника и “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ”ЕАД договори за застраховка “Имущество в малки и средни предприятия”, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение.

С постановеното по настоящото дело решение №217 от 04.07.2025 г. обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло.

В мотивите на решението си въззивният съд е приел,че с оглед изхода на спора във въззивната инстанция,на дружеството-жалбоподател не следва да се присъждат разноски за същата инстанция,тъй като подадената от него въззивна жалба е неоснователна.

Със сега разглежданата молба по чл.248 от ГПК,дружествотожалбоподател моли постановеното от апелативния съд решение да бъде допълнено в частта за разноските,като се присъдят в полза на дружеството разноски,които представляват заплатени разходи за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция за процесуална защита по евентуално предявените искове.

Съдът намира това искане за неоснователно.Разноски по евентуалните искове,предявени срещу един и същи ответник,отговарящ и по главния иск,се дължат съобразно изхода на спора по главния иск,когато не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалната претенция.В случая в полза на ответника не се дължат разноски,направени във връзка с предявените срещу него евентуални искове,тъй като те нито са отхвърлени,нито е прекратено производството по тях,т.е. не са налице хипотезите на чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК.

В молбата по чл.248 от ГПК се поддържа,че в случая отговорността за разноските по евентуалния иск не може да бъде разпредЕ. съобразно изхода от спора по главния иск,тъй като е налице активно субективно съединяване на искове в настоящото производство,основано на защита на различни интереси.В тази насока се цитира и съдебна практика,обективирана в изброените в молбата определения на ВКС.Настоящият съд счита за неоснователен този поддържан в молбата аргумент.Описаните в нея актове на ВКС /определения/ засягат случаите на отговорността за разноски при пасивно субективно евентуално съединяване на искове,т.е. на искове,предявени при условие на евентуалност спрямо различни ответници.При такова съединяване действително се приема в посочените от молителя определения на ВКС,че въпреки уважаването на главния иск,предявен срещу единия ответник,евентуалният такъв има право на разноските,направени във връзка със защитата по предявения срещу него евентуален иск,макар и този иск да е останал неразгледан поради уважаване на главния иск,съответно-поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск.Конкретният случай обаче не е такъв.Ищецът е предявил при условие на евентуалност искове спрямо един и 4 същи ответник и дори и по евентуалните искове ищецът да има качеството на процесуален субституент,то в крайна сметка защитавания от него интерес е един-основан на правопораждащи факти,произтичащи от едни и същи правоотношения,а именно-процесните договори за имуществена застраховка,с единствената разлика,че в единия случай /по главните искове/,сумите,търсени като неизплатено застрахователно обезщетение по същите договори,се претендират за заплащане на ищеца в негово лично качество-като приобретател на вземанията за същите обезщетения по силата на сключени с “ОББ Интерлийз”ЕАД договори за цесия,а в другия случай /по евентуалните искове/последното дружество като страна по същите договори за застраховка,сключени с ответника по делото.При това положение остава важимо правилото,според което дължимостта на разноските по евентуалния иск се определя съобразно изхода на спора по главния иск и щом като този иск е уважен и поради това не се е стигнало до разглеждането на евентуалния иск,предявен срещу един и същи ответник,то на последния не се дължат разноски,направени във връзка със защитата му по евентуалния иск.

Предвид горните съображения разгледаната молба по чл.248 от ГПК е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.