Решение № 96 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502769 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №262257/07.07.2022 г. по т.д. № 5576/2021 г. на СГС, I-17 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Стоекс 2008“ ООД срещу Република България чрез министъра на финансите иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 4§3 ДЕС за заплащане на сумата от 29 540.71 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена електрическа енергия в периода април – ноември 2016 г., януариоктомври 2017 г. и януари – март 2018 г. при цена 106.86 лева/МВтч вместо при цена 576.50 лева/МВтч, поради приемането на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.

56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), която законодателна промяна съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Решението е постановено при участието на контролираща страна – Прокуратурата на Република България.

Ищецът „Стоекс 2008“ ООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано.

СГС не взел предвид Решение на СЕС от 15 април 2021 г. по съединени дела С 798/18 и С 799/2018, с което бил разгледан сходен казус. Поддържа, че е претърпял вреди вследствие приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, с който са нарушени основополагащи принципи на нормите на правото на ЕС от страна на Държавата. Не били съобразени принципите на правна сигурност и на правото на оправдани правни очаквания.

Поддържа, че чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО не допускат национална уредба като § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Тази норма противоречала и на Директива 2009/72/ЕО и нарушавала чл. 17 от Хартата на Основните права на ЕС. Чл. 16 от същата харта не допускала национална правна уредба като тази по § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Изложени са 1 подробни правни съображение с позоваване практика на СЕС. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът Държавата, представляван от министъра на финансите, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност, като излага подробни правни доводи.

Прокуратурата не е изразила становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Стоекс 2008“ ООД твърди в исковата си молба, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с договор от 01.03.2010 г. През 2011 г. и 2012 г. били подписани две споразумения към договора.

Изграждането на електроцентралата се извършило с частично финансиране от програма за развитие на селските райони.

На 23.08.2012 г. ищецът сключил с „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена, определена от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Срокът на действие на договора бил до 23.08.2032 г.

Първоначално преференциалната цена била определена с решение № Ц18/20.06.2011 г. на 576.50 лв/MWh, а от 24.07.2015 г. – на 106.86 лв/MWh.

Ищецът сочи, че от 24.07.2015 г. влязъл в сила ЗИД на ЗЕ, като според § 18, ал. 1 от ПЗР, за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от закона, последно определени с решение на КЕВР. Законът пораждал задължение за привеждане на договорите за изкупуване на електрическа енергия в съответствие с изискванията на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Според ищеца, по отношение на цената за изкупуване следва да се прилагат клаузите на договора от 23.08.2012 г. и там цената била договорена на 576.50 лв/MWh за целия срок на договора.

В исковата молба се излагат подробни съображения за нарушение на правото на ЕС чрез приемането на посочения § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ – чл. 107 и 108 от ДФЕС, разпоредби от Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО и от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).

Ищецът сочи още, че за произведената в периода април – ноември 2016 г., януари – октомври 2017 г. и януари – март 2018 г. „Стоекс 2008“ ООД издал фактури на обща стойност 6 721.57 лева при преференциална цена 106.86 лв/MWh, вместо по 2 първоначално определената с договора цена от 576.50 лв/MWh, или общо за 36 262.28 лева. Така ищецът пропуснал да реализира приход в размер на 29 540.71 лева. Тъй като имуществената вреда, изразяваща се в пропуск да се реализира приход от 29 540.71 лева се дължала на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, чрез приемане на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ищецът моли държавата да бъде осъдена да му заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, е подал отговор, в който оспорва пасивната си легитимация, тъй като се излагали твърдения за нарушения във връзка със законодателната дейност на Народното събрание. По същество оспорва да са налице сочените от ищеца нарушения на правото на ЕС, причинната връзка на евентуални такива нарушения с вредите и техния размер.

Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България, изразява становище за неоснователност на иска.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства.

С договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 01.03.2010 г. „Стоекс 2008“ ООД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са уредили правата и задълженията си във връзка с присъединяване на обект „Фотоволтаична електроцентрала“, с. Дебово, общ. Никопол, област Плевен, УПИ VІІ-57, кв. 15 към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Със споразумение от 18.03.2011 г. към договора страните са договорили краен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване 12 месеца от датата на подписването на споразумението.

С Договор № 15/12/01735/21.12.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и „Стоекс 2008“ ООД на последното дружество е предоставена финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално завършени от дружеството разходи, свързани с проект № 15/312/01735 от 10.08.2010 г.

На 23.08.2012 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Стоекс 2008“ ООД са сключили два договора – за използване на разпределителната мрежа от производителя „Стоекс 2008“ ООД и за изкупуване от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на произведената от „Стоекс 2008“ ООД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. В чл. 2, ал.

1 от договора страните са определили срока на действие на постигнатото съглашение – до 23.08.2032 г., т.е. 20 години. Що се отнася до цената, по която купувачът изкупува електрическата енергия, в чл. 11, ал. 4 от договора за изкупуване тя е определена на 576.50 лева за МВтч без ДДС, като тази цена е валидна до изтичане срока на договора.

Уговорено е обаче, че в случай на промяна на действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената преференциална цена, то страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени.

С решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е определена, считано от 01.07.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за електрически централи с фотоволтаични модули до 30 кВТч цената е 576.50 лева за МВтч.

С решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. ДКЕВР е определила, считано от датата на вземане на решението, цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от 3 възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане. За фотоелектрически централи с инсталирана мощност до 30 МВт цената е 106.86 лева за МВтч., когато обектът е изграден с безвъзмездно финансиране от 70% до 80%.

На 24.07.2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародван ЗИД на ЗЕ. § 18, ал. 1 от ПЗР на закона предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

По допустимостта на първоинстанционното решение.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от Договора за ЕС за осъждане на Държавата чрез министъра на финансите, да заплати на ищеца „Стоекс 2008“ ООД сумата от 29 540.71 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди (пропуснати ползи) от нарушаване правото на ЕС.

По отношение общия случай на производства за търсене отговорност на Държавата за вреди по българското право се приема в Решение № 72/21.04.2021 г. по гр.д. № 2377/2019 г. на ВКС, IV г.о., че иск за вреди срещу държавата може да се предяви както срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, така и срещу съответния орган, пряко причинил вредите, в качеството му на процесуален субституент, но не е възможно искът да бъде предявен едновременно срещу държавата и срещу процесуалния й субституент. Изложени са следните мотиви: Държавата е специфична форма на политическа организация на обществото и управление на социалните процеси. Като такава тя съществува и функционира чрез системата от държавни органи. Държавата и нейните органи не са различни правни субекти в отношения на разделност, а са органически обединени и интегрирани в едно цяло.

Конкретният държавен орган не може да бъде отделен от това цяло, тъй като неговите правомощия произтичат от държавата и той ги упражнява от нейно име. Държавният орган не може да съществува извън системата на държавните органи, нито пък може да упражнява правомощията си отделно от държавата. С оглед на това действията на държавния орган се явяват действия на самата държава. Поради това в случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица то отговорността за тях се носи от Държавата. Затова за държавния орган не възниква самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите вреди.