Решение № 675 от 10.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000746 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение на ВКС № 60067/21.07.2021г. по т.д. № 729/2020г. е отменено решение № 643/19.03.2021г. по т.д. № 5236/2018г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 1600/26.07.2018г. по т.д.№ 4047/2015г. на Софийски градски съд, с което „Банка Пиреос България“ АД е осъдена да заплати на „Европа Комерс“ ЕООД посочените в диспозитива суми.

Производството пред Апелативен съд-София е образувано по въззивна жалба от „Банка Пиреос България“АД срещу решение от 26.07.2018г., постановено по т.д.

№4047/2015г. по описа на СГС. С цитираното решение „Банка Пиреос България“ АД е осъдена да заплати на „БГ-Европа Комерс“ЕООД следните суми:

1. на основание чл. 57 ал. 1 ЗПУПС (отм.) сумата 100 000,00 лв. – стойност на неразрешена парична операция с вальор 26.11.2014 г. № Опер. 0219@ААА00065, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 26.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата;

2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 4000 ,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

Със същото решение е отхвърлена предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за законна лихва за периода 27.02.2015 г. – 25.03.2015 г., включително.

Решението е постановено при участие на С.С. - трето лице помагач на страната на „Банка 1

Пиреос България“АД.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с фактите по делото. Излагат се оплаквания, че съдът прави погрешни изводи, че процесната платежна операция била неразрешена, процесното ръкописно попълнено нареждане-разписка, представено пред Банката от С.С., носещо неговия подпис е надлежно, законосъобразно и легитимно основание за извършване на процесната платежна операция по сметка на Бг-Европа Комерс ЕООД, противоречаща на установените факти била и констатацията на съда, че „липсвало установяване нареждането за платежната операция да е било сведено до знанието на титуляра на сметката“. Налице било и противоречие в мотивите на обжалваното решение. Наведени са и други оплаквания във въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.

Постъпли е отговор на въззивнатта жалба от С.С.-трето лице помагач на ответника, в който поддържа въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде отменено.

Депозиран е и отговор от ищеца в производството - „БГ-Европа Комерс“ ЕООД, в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна по изложени в отговора съображения.

Моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на въззивно обжалване валидно и допустимо първоинстанционно решение на СГС, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В исковата молба се поддържа, че ищецът „БГ Европа Комерс“ ЕООД е титуляр на разплащателна сметка, водена от ответника „Банка Пиреос България“ АД като на 26.11.2014 г. без негово съгласие и разпореждане, банката изплатила на третото лице помагач СТ. СТ. СТ. сумата от 100 000 лв. Претендира се тази сума, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответникът „Банка Пиреос България“ АД поддържа, че плащането е извършено правомерно от служител на банката въз основа на представено му нареждане-разписка, подписано от управителя на ищцовото дружество.

Твърди, че документът е бил представен от С.С., в съответствие с изрично предоставените от титуляра права с пълномощно от 20.08.2014 г. и при тези обстоятелства е бил оправомощен да получи отразената в нареждането-разписка сума. Твърди същата сума да е посочена и в изискуемата декларация от 20.08.2014 г. за произход на желаната за теглене сума. Сочи, че тези документи са били подписани и предоставени на банката от управителя на дружеството – Й. П. Й.. Счита за показателно в тази насока и липсата на оспорване на плащането до 05.12.2014 г., на която дата Й. Й. е бил информиран за движението по сметката и наличността в нея. Не се е противопоставил и след установена наличност чрез АТМ устройство на 17.12.2014 г., а и пълномощното не е оттеглено включително в рамките 2 на съдебното производство.

Третото лице помагач СТ. СТ. СТ. чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен.

Между страните не се спори, а и се установява, че на 12.08.2014 г. представители на ищеца и ответника писмено са изразили съгласие, че ищецът желае да бъде открита сметка при определен № Опер. 0219@ААА00065 като в приложение на рамковия договор за платежни услуги са представени образец от подписа на Й. Й. с указание, че е оторизиран да представлява фирмата.

Няма спор, а и се установява и че на 20.08.2014 г. от името на ищцовото дружество Й. Й. е упълномощил С.С. да го представлява пред „Банка Пиреос България“ АД във връзка с воденето на откритата сметка с № ********** като има право да представя нареждания (писмени потвърждения) и други документи, предварително подписани от законен представител на дружеството (или упълномощено лице с изрично нотариално заверено пълномощно) до Банката относно извършване на операции по сметката и в тази връзка има право да получава пари в брой до размера на посочената в нареждането-разписка сума.

Не се спори, а и се установява и че в декларация от същата дата – 20.08.2014 г. е посочено, че предвид изразеното съгласие да се допускат преводи и разпореждания със сметката на дружеството при фактическо представяне на подписани платежни документи от упълномощено лице, декларира, че е запознат с риска и възможностите за настъпване на неблагоприятни последици при изпълнението на неверни, неавтентични и/или подправени платежни документи. Съгласно т. 2 от декларацията е изразено съгласие, че нарежданията до банката относно операциите по сметката на титуляра ще се дават задължително чрез писмена форма с оригинален подпис на титуляра или на негов пълномощник, снабден със заверено пълномощно (нотариално или пред служител на банката). В тази връзка е изразено съгласие, банката да не носи отговорност за истинността на който и да е документ, представен за извършване на разпореждане с указаната в пълномощното банкова сметка, които са настъпили или биха настъпили от извършени банкови операции въз основа на неавтентични платежни нареждания, представени от посоченото в пълномощното лице.

Посочено е, че банката и нейните служители имат право да не изпълнят представено платежно нареждане по причини, свързани със сигурността на платежната операция, съмнение за неразрешена употреба на платежно нареждане или употреба на платежно нареждане с цел измама. Поето е задължение за използване на платежните нареждания в съответствие с условията за тяхното издаване и използване и да уведомява банката за неразрешена употреба на платежни нареждания незабавно след узнаването.

От нареждането-разписка се установява, че документът не отразява имената на лицето, подписало се в графата с предписано от бланката съдържание: подписи на лицата, които могат да се разпореждат. По делото не се спори, а и се установява, че документът съдържа отпечатък от печата на ищцовото дружество.

3

Пред първоинстанционният съд е прието неоспорено заключение по изготвена съдебно-графологична ексепртиза, от което се установява, че подписите на Й. Й. са силно вариращи по отношение на структурна сложност, нечитаема /щрихова транскрипция с вариращи размер и наклон/. Положеният подпис в нареждането разписка е охарактеризиран като произволна, безбуквена транскрипция с прост строеж без съществени индивидуализиращи го графически особености, което препятства идентификация на лицето, което го е положило. Уточнява, че изследваният обект отразява щрих, който е често срещан при подписите на различни лица. В допълнителното си заключение вещото лице сочи за нормално отклонение от обичайния начин на подписване под влияние на различни фактори – неудобна поза, вид пишещо средство, степен на осветеност, здравословно и емоционално състояние, вид и значимост на подписвания документ.

Вещото лице И. И. също определя положения подпис върху нареждането разписка като притежаващ щрихова транскрипция без добра идентификационна стойност с пълнота от идентификационни частни признаци, без достатъчно характерна индивидуалност и устойчивост в степен, позволяваща идентифицирането на изпълнителя му с категоричност, позволяващо да бъде изпълнено от голяма група лица в притежание на техни индивидуални писмено-двигателни навици, както и при случайни съчетания от подписи.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Правоотношенията между страните по делото се уреждат от разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи и издадената по приложението му Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са разпоредбите в закона и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за разплащателна сметка, в хипотезата на извършена неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на платежни услуги на дружеството платец. Предявеният от "БГ Европа Комерс“ ЕООД иск се основава именно на твърденията му за неразрешена от него платежна операция, а не за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция свързана с отказ на банката да изпълни платежното нареждане за паричен превод на полската фирма по договор за доставка.

Предвид дадената законова дефиниция с нормата на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението и. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

С нормата на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС е уредена отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции, като е предвидено в случаите на неразрешена платежна операция доставчикът да възстанови на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция, както и когато е необходимо, да възстанови 4 платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.

С клаузата на т.2 от приложената към пълномощното за предоставяне на нареждания и получаване на пари в брой управителят на ищцовото дружество е декларирал съгласието си банката да проверява представените и документи, вкл. платежни нареждания, и подписите върху тях само за редовността им от външна страна, и съответно тя да не носи отговорност за претърпените вреди от платежни операции, вкл. за теглене на суми в брой, въз основа на редовни от външна страна документи, които обаче са неистински или с невярно съдържание.

В този смисъл и отговорността на ответника като доставчик на платежни услуги за неразрешени платежни операции по чл. 57 ЗПУПС следва да бъде тълкувана във връзка с въведените ограничения от т.2 от декларацията и в смисъл, че банката носи отговорност за неразрешените платежни операции - извършени без съгласието на платеца, когато същите са извършени въз основа на документи, които са нередовни от външна страна.

При гореочертаните предели на отговорността на ответната банка по предявени иск по чл. 57 ЗПУПС и при доказателствена тежест за ответника на основание чл. 154 ГПК и чл. 56 ЗПУПС с оглед въведените от него твърдения процесните платежни операции да са разрешени и да са извършени въз основа на редовни от външна страна документи, по делото се установява, че представеното от лице, легитимиращо се като пълномощник платежно нареждане не представлява редовен от външна страна документ, по смисъла на т.2 от декларацията.