Решение № 120 от 28.02.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Силистра, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101020 по описа за 2025 година

Ищецът “Бревис” ООД твърди, че на 15.01.2024 г. страните сключили договор за заем, чрез който ищецът в качеството на кредитор предоставил на своя служител – ответника по делото, в качеството му на заемател заем в размер от 3000 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 6 % на годишна база в срок до 15.01.2025 г. Тъй като ответникът не изпълнил поетите с договора задължения, ищецът моли съда да го осъди да му заплати сумата от 3000 лв., представяляваща главницата по договора за заем, договорна лихва за периода от 15.01.2024 г. до 15.01.2025 г. в размер на 180 лв., неустойка за забава по чл. 5.1 от договора за периода от 16.01.2025 г. до 23.06.2025 г. в размер на 462 лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2025 г., до окончателното делото разноски. плащане, както и направените по

Ответникът Д. В. И. чрез назначения си по делото особен представител оспорва задължението си за неустойка за забава и счита, че същото следва да бъде редуцирано до размера на законната лихва за посочения период. Прави възражение за прекомерност на уговорената в чл. 5.1 от договора за заем неустойка за забава с довода, че размерът на тази неустойка надхвърля присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като се вземе предвид и обстоятелството, че не е уговорен краен срок за начисляването .

Обръща внимание върху неравнопоставеността на страните при сключване на договора, произтичаща от обстоятелството, че те са имали качеството на работник и работодател.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

1

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.

От представен по делото договор за паричен заем става ясно, че ищецът в качеството на заемодател предоставил на ответника в качеството на заемател сумата от 3000 лв., която последният се задължил да ползва и върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 6 % на годишна база за срок от една година, т.е. до 15.01.2025 г. В чл. 5 от договора страните се уговорили, че при забава от страна на заемателя за връщане на сумата, същият ще дължи на съконтрахента си неустойка в размер на 0,1 % на ден върху просрочената сума. От представено по делото платежно нареждане се установява, че уговорения заем е бил преведен по сметка на заемателя на 17.01.2024 г.

Чл. 240, ал. 1 ЗЗД гласи, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В конкретния случай крайният срок на договора за заем е изтекъл и задълженията по него са с настъпил падеж, поради което с оглед тяхното неизпълнение предявеният иск за присъждане на главницата се явява основателен и следва да се уважи. Според чл. 240, ал. 2 ЗЗД при наличие на писмена уговорка заемателят дължи лихва за ползването на заетата сума, каквато в конкретния случай също следва да се присъди в претендирания в исковата молба размер, доколкото същата е уговорена писмено между страните.

Чл. 92, ал. 2 ЗЗД гласи, че ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. В конкретния случай страните са уговорили неустойка за забава в размер на 0,1 % на ден върху просрочената сума, което се равнява на 36,5 % на годишна база, приблизително трикратния размер на законната лихва, която се измерител на обезщетението за забава при потребителските кредити съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК (т.е. максимален праг на това обезщетение). Процесният договор не се регулира от посочения закон поради обстоятелството, че заемодателят не е търговец, който предлага кредити в рамките на своята професионална дейност, а е предоставил заем на свой служител, но при положение че кредиторът не обосновава вреди от допуснатата забава на по – висока стойност от тези на законната лихва, а положението на длъжника наподобява статута на потребител по потребителски кредит (доколкото е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност), вредите от неизпълнението му следва да се съизмерят с тези по ЗПК. Поради изложените причини съдът приема, че уговорената неустойка е прекомерна, доколкото надхвърля присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, а възражението на ответника за нейното намаляване до размера на законната лихва е основателно и следва да се уважи. При тези обстоятелства искът за присъждане на неустойка за забава върху дължимата главница за периода от 16.01.2025 г. до 23.06.2025 г. следва да се уважи до размера от 180,60 лв., а за горницата – да се отхвърли като неоснователен, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на 2 исковата молба в съда - 24.06.2025 г., до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 134,42 лв. за държавна такса и 370 лв. за назначаване на особен представител. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН ********** от с. Н.К., общ. Н.К., обл. Ш., ул. „И. Ст. Д.“ № ...... да заплати на “Бревис” ООД с ЕИК................, представлявано от Н. Х. П. сумата от 1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 цента) лв., представяляваща главница по договор за заем от 15.01.2024 г., договорна лихва за периода от 15.01.2024 г. до 15.01.2025 г. в размер на 92,03 евро (деветдесет и две евро и 3 цента), неустойка за забава по чл. 5.1 от договора за периода от 16.01.2025 г. до 23.06.2025 г. в размер на 92,34 евро (деветдесет и две евро и 34 цента), както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2025 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на неустойка за забава по чл. 5.1 от договора за периода от 16.01.2025 г. до 23.06.2025 г. за сумата над 92,34 евро.

ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН ********** от с. Н.К., общ. Н.К., обл. Ш., ул. „И. Ст. Д.“ № ....... да заплати на “Бревис” ООД с ЕИК................, представлявано от Н. Хр.П. направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 68,73 евро (шестдесет и осем евро и 73 цента) за държавна такса и 189,18 евро (сто осемдесет и девет евро и 18 цента) за назначаване на особен представител, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски ад така посочените суми.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на кредитора: IBAN: BG70 UNCR 7000 1522 0646 10.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3