Определение № 14509 от 06.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14509 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100508990 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 вр. чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25012745/20.05.2024 г. на М. Д. Д. срещу Определение № 20118544/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 47512/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените по горецитираното дело осъдителни искове срещу „ДЗИ Общо застраховане“.

Частният жалбоподател (ищец по гр.д. № 47512/2018 г. по описа на СРС) излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, доколкото няма сключени договори за управление, единственият му доход е от пенсия, не притежава дялове в търговски дружества, здравословното му състояние е влошено и е с намалена работоспособност. Поддържа оплаквания, че обжалваният съдебен акт е постановен от състав, който се е отвеждал от разглеждане на дела, по които е страна жалбоподателят.

Желае отмяна на горепосочения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса за разглеждане на исковете и връщане на делото на първоинстанционния съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Частната жалба е редовна. Разгледана по същество, те е неоснователна.

Производството по делото е образувано по депозирана пред Софийски градски съд искова молба вх. № 40075/27.03.2017 г., с която М. Д. Д. е предявил срещу „ДЗИ Общо застраховане“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 1 150 000 лева за репариране на причинени имуществени вреди, на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства и лечение, обезщетение за причинени неимуществени вреди като частичен иск в размер на 45 000 лева и по 750 лева месечно за обезщетение за причинени имуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законна причина, водеща до изменение или прекратяване. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 3762/2017 г. по описа на Софийски градски съд.

С молба от 08.06.2018 г. ищецът е намалил размера на исковите си претенции до по 23 850 лева като частични от първоначално предявените, поради което с определение от 27.06.2018 г. производството по гр.д. № 3762/2017 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано под гр.д. № 47512/2018 г.

С разпореждане № 20164441/28.07.2021 г. по реда на чл.129, ал.2 ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, сред които и представяне на доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на общо 2 108 лева.

В предоставения срок за изправяне на нередовностите, с молба от 20.09.2021 г. е отправено искане за освобождаване на ищеца от задължение за заплащане на държавна такса. С молба ищецът е представил декларация от 16.09.2021 г. за материално и гражданско състояние. В последната е посочено, че жалбоподателят получава месечен доход в размер на 255,50 лева от пенсия, разведен е, отречено е да притежава моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове, дивиденти, наеми, рента и аренда.

Декларирана е собственост върху етаж от къща, завършена на етап груб строеж, разположена в с.Рударци, по отношение на който етаж е наложена възбрана. Вписано е, че източникът на доход са заеми и пари от роднини и е заявено влошено здравословно състояние. Декларирано е, че като едноличен търговец е на загуба повече от десет години.

С Определение № 20118544/18.03.2024 г. СРС е оставил без уважение искането за освобождаване на ищеца от заплащане на следваща се в производството по гр.д. № 47512/2018 г. държавна такса.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че от представената от ищеца декларация и документите към нея не може да се направи извод за невъзможност при ищеца да заплати дължимата държавна такса. Посочено е, че отсъстват доказателства за придобито право на пенсия, ищецът е в трудоспособна възраст и за него не съществуват пречки за упражняване на трудова дейност. При тези констатации първоинстанционният съд е направил извод, че по отношение на ищеца не са налице изискуемите от закона предпоставки за освобождаване от дължимата в производството 2 държавна такса.

Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в новелата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

Видно от приложената по въззивното производство справка жалбоподателят е пропуснал да декларира доходи от трудова дейност като юрисконсулт по сключения на 23.02.2015 г. трудовия договор с „Каракум“ ЕООД. В тази връзка съдът съобразява възмездния характер на трудовия договор (чл.66, т.1 КТ).

След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че ищецът е пропуснал да декларира участието си като управител на „Бултрейдконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028163, на „Академия на науките и изследванията на Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК 204755888, „Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК 200820880, „Хелттрасконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028590, „Лайт енерджи груп“ ООД, ЕИК 204683232, „Хелтпродукт“ ЕООД, ЕИК 203208510, като по аргумент от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна.

Жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на съвета на директорите на „Д и М Д.

Капитал“ АД, ЕИК 121145473, което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лева.

По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за влошено здравословно състояние, отразяващо се неблагоприятно на работоспособността му и изисквания периодични разходи за лечение. Представеното с молбата от 20.09.2021 г. експертно решение № 0444 от 058 заседание на НЕЛК, проведено на 14.04.2016 г. е с изтекъл към датата на декламирането срок на определения процент трайно намалена трудоспособност. По делото не се установява към датата на депозиране на искането по чл.83, ал.2 ГПК същият да е в състояние, което не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи, а от друга страна, по делото несъмнено се установява, че той е управител на 3 търговски дружества, съдружник в акционерно дружество (което не е било обявено в ликвидация или несъстоятелност), регистриран е като едноличен търговец и е страна по трудов договор. Не се установява жалбоподателят да има алиментни задължения.

Вън от горното, ищецът е пропуснал да посочи, притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки.

Горните обстоятелства не дават основание на съда да приеме, че жалбоподателят Д. не е в състояние да заплати дължимата държавна такса по предявените частични искове. Ищецът е в трудоспособна възраст, титулова се с редица социални и научни степени, индиция за наличие и на доходи във връзка с тези титли и дейност, въз основа на която се е сдобил с тях (напр.от продажба на изданията „Стихове, картини, размисли, цитати от теории на лорд проф. М. Д.“, „Как се узаконява чрез съд кражба на частен имот в полза на Столична Община“, „Рестарт на България: Без мафиотизма в съд, прокуратура, държава“). Следва да се отбележи, че за уважаване на депозираната молба не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява ищеца, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от следваща се в производството държавната такса. Размерът на същата е съобразен с последното по време изменение на размера на исковите претенции.

По отношение на доводите в частната жалба относно предходни отводи на състава на първоинстанционния съд следва да се посочи, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за постановени отводи на съдебния състав, още по - малко същите да са постановени по дела, които зависят от идентични факти, като тези в исковото производство пред СРС /Определение № 358 от 07.05.2021 г. по гр. д. № 509/2021 г. на III ГО на ВКС, Определение № 269 от 22.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4545/2023 г./.

По изложените съображения първоинстанционното определение в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 25012745/20.05.2024 г. на М. Д. Д. срещу Определение № 20118544/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 47512/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените по горецитираното дело осъдителни искове срещу „ДЗИ Общо застраховане“.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в седмичен срок от уведомяването.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5