Решение № 2773 от 08.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11265/2025
- Вид
- Решение № 2773
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2773 гр. Варна, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110111265 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба №89570/2025г., подадена от ищцата Е. В. Н., ЕГН **********, срещу ответника "С. К.
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *** *, ет. *, с която са предявени следните искови претенции:
Главна:
-С правно основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл.22 и във вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за кредит №1341102 от 11/07/2025 г., сключен със С. К. ООД, поради противоречие със закона, тъй като не е посочен действителен размер на ГПР, в условията на евентуалност поради това, че ако в ГПР се включи и възнаграждението за неустойка, ще надвиши максималния размер на ГПР.
В евентуалност:
-В условията на евентуалност, за обявяване нищожността на клаузата на чл.7 ал.5 от Договор за кредит № 1341102 от 11/07/2025 и Споразумение за консолидиране на плащания, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 220.30 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена ри неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №1341102 от 11/07/2025 г., като кредитодател се явява „С. К. ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя, кредит в размер на 600 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 868 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита е в размер на 57.49 %, съответно ГЛП в размер на 45% , при срок на кредита от 14 вноски. В чл.7 ал.5 от договора е предвидено, че ако ищецът не 1 предостави допълнително обезпечение по Договорът, то дължи неустойка в размер на 220.30 лева. Отделно от това е сключено и споразумение за консолидиране на плащания № 1341102 от 11/07/2025 г., съгласно което също е уговорена неустойката, поради непредоставено обезпечение в размер на 220.30 лева. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 220.30лева, разпредЕ. на 14 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит. Счита се, че Договор за кредит № 1341102 от 11/07/2025 г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника "С. К. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *** *, ет. *, с който изразява становище по същество, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни. Сочи се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив, тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор, поради това, че тя не е включена в ГПР, са неоснователни. Настоява се, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 1272092, произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, се сочи, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните. И в случая е договорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните. Не е налице според ответната страна неравноправност, нито увреждаща ищеца търговска практика.
При изложеното, е отправено искане да се отхвърлят предявените от Е. В. Я., ЕГН **********, претенции, като неоснователни.
Претендират се за присъждане извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество, за което допълнително ще се представи списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е и прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК следното: -сключването н а Договор за кредит №1341102 от 11/07/2025 г., сключен от ищеца със С. К. ООД и предоставяне договорената сума по него на ищеца.
Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря и на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, досежно посочване на годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 2 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение. В случая, в договора за кредит не е отразено как е формиран годишния процент на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1 / и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 57.49 %.
При изчисляване на ГПР, не е заложена като разход уговорената неустоъка, като прибавянето и към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК. В т.55 от решението по дело C-714/22 изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието посочено в цитираното решение).
С предоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта, е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискванията по чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК.
В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ и липсва каквато и да е било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на § 1, т. 2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита /отпусната в заем сума/ и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в § 1, т. 1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите -чл. 19, ал. 1 ЗПК. В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи /такси, комисионни и пр./ свързани с кредита.
3
По изложените съображения, съдът намира, че главната искова претенция подлежи на уважаване. Поради уважаването й, не подлежи на яразглеждане предявената искова претенция в условията на евентуалност.
По разноските:
Предвид изхода на делото, редовно отправено до съда искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, посочени в представен списък на разноските по чл.80 ГПК. В полза на ищцовата страна, следва да се присъди заплатена такса от 25.56 евро. В полза на адв.М. В. М., Адвокатска колегия П., в качеството на пълномощник на Е. Я. , на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 246 евро с ДДС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд, РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит №1341102 от
11/07/2025 г., сключен между ищцата Е. В. Н., ЕГН **********, и ответника "С. К.
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *** *, ет. *, на основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл.22 и във вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, поради непосочване действителен размер на ГПР.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника "С. К. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *** *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца Е. В. Н., ЕГН **********, c н ад: rp. B., ***& B., )K.K.M.)CT No *** sx. * eT. *, an. **, сумата в размер на 25,56 евро, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски по настоящото дело за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, ответника "С. К. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *** *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.М. В. М., Адвокатска колегия П. / пълномощник на Е. Я./ , c адрес на кантора: гр.П., ул.“П. О. и к.“ № **, ет.*, ап.**, сумата в размер на 246.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5