Решение № 626 от 06.08.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. гр. Хасково, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба, подадена от Т. М. С., ЕГН ********** и Л.

П. С., ЕГН **********, двамата от **************, против Заповед № УТ25/12.01.2023г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г. върху недвижим имот, а именно: новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор ***, **************, с площ от 1553 кв.м., при граници и съседи: ***, Улица; ***, Улица; ***,

Жил. територия; ***, Жил. територия; ***, Жил. територия и ***, Жил. територия. Жалбоподателите твърдят, че били съпрузи и собственици на недвижим имот, представяващ Неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., с пл. № 2622 по кадастралния план на ********** съгласно Нотариален акт № 298, том II, рег.№1395, дело № 260 от 30.03.2004г. по описа на Нотариус Х. К. с район на действие – района на PC-Хасково, рег.№***** по регистъра на Нотариалната камара на Република България. Поземленият имот закупил и чрез покупко-продажба през 2004г. и го ползвали необезпокоявано повече от 19 години, като до настоящия момент спрямо тях не били предявявани претенции от трети заинтересовани лица. С Писмо с изх.№24-26805-29.08.2023г. от Агенция по геодезия, картография и 1 кадастър - гр.Хасково, адресирано до жалбоподателите като заинтересовани лица, разбрали, че в агенцията било входирано заявление на Община Хасково с искане за нанасяне на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр.Хасково, съгласно Заповед №УТ- 25/12.01.2023г., издадена от Кмета на Община Хасково. Съгласно заповедта, спрямо поземлен имот с идентификатор ***, на който те били собственици, землище на гр.Хасково, с площ 1553 кв.м., следвало да се впишат като собственици на този имот и наследниците на П. И. Г. на основание заповедта на кмета и правото на собственост на наследниците на Г. щяло да бъде отразено като дублирано в кадастралния регистър. Във връзка с полученото от тях писмо установили, че в Агенция по геодезия, картография и кадастър било входирано Заявление с вх. № 01-479976/24.08.2023г. от Община Хасково с искане за нанасяне на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр.Хасково, съгласно Заповед № УТ-25/12.01.2023г., издадена от Кмета на Община Хасково. С посочената заповед кметът наредил да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г. върху недвижими имоти, представляващи, както следва: Новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор ***, землище на гр.Хасково, който бил собственост на жалбоподателите. Именно от Писмо с изх. № 2426805/29.08.2023г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър – гр.Хасково разбрали, че има издадена такава заповед, засягаща правото им на собственост и за тях се пораждал правен интерес да обжалват тази заповед.

Жалбоподателите, като заинтересовани лица, притежаващи легитимен документ за собственост - нотариален акт, вписан по съответния ред в Агенцията по вписвания, не били уведомени по реда на АПК за започ налото административно производство, предхождащо издаването на Заповед №УТ25/12.01.2023г., издадена от Кмета на Община Хасково. По своята същност тази заповед била индивидуален административен акт със сложен фактически състав и като такъв засягал техни права и законни интереси. Редът за издаване на този административен акт бил уреден в глава Пета, раздел Първи от АПК.

Те не били участвали в производството по издаване на този акт, н е били уведомени, че е започнало това административно производство, не им била дадена възможност да дадат пояснения, което било в нарушение на правилата, разписани в АПК, а именно – чл.26, чл.34, чл.36, чл.45 от АПК и водело до незаконосъобразност на издадения административен акт. В самата заповед липсвало изложение на конкретните фактически обстоятелства, които органът бил събрал и съобразил при нейното издаване. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая в оспорената заповед не били посочени конкретни фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основания за издаване на тази заповед.

Не било ясно и какви точно фактически констатации е направил органът.

Оспорената заповед не съдържала каквито и да било мотиви. Липсата на мотиви била съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да бъде отменена атакуваната заповед като нищожна или незаконосъобразна.

2

Претендират разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й. Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало да се потвърди. По делото се установило, че налице бил влязъл в сила план на новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, кметът следвало единствено да отрази този план на новообразуваните имоти, както било в случая. Ответникът също претендира разноски.

Заинтересованите страни Д. И. Г., З. И. Г., П. П. Г., Т. П. Г., И. Б. Р. и О.

А. П. не се явяват и не изпращат процесуален представител.

Заинтересованите страни К. М. К., С. М. К., А. М. Н., С. М. Н. и В. М. Н. оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Атакуваната Заповед № УТ-25/12.01.2023г. на Кмета на Община Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възоснова на влязъл в сила ПНИ за **************, одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51193 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скици № 4589/03.01.2023г. и № 4591/03.01.2023г. С нея е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на П. И. Г. върху недвижими имоти, между които и процесният, представляващ, както следва: новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор ***, **************, с площ от 1553 кв.м., при граници и съседи:

***, Улица; ***, Улица; ***, Жил. територия;

***, Жил. територия; ***, Жил. територия и

***, Жил. територия. За заповедта жалбоподателите в настоящото производство са узнали от Уведомление, изх. №24-26805/29.08.2023г. на СГКК.

По делото не се спори, че цитираната в обжалваната заповед - З аповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково е издадена 3 на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.32 ал.1 от Закона за администрацията и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8. на заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /заповед № РД-02-14454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със същата е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район «********** в землището на *****, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е била обнародвана в ДВ бр.77/01.10.2019г., като по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила на 16.10.2019г., според предоставените за това данни на съда от Областния управител на област Хасково.

Представиха се и цитираните в обжалваната заповед - скица № 4589/03.01.2023г. на процесния новообразуван имот № *** и на новообразуван имот № *** по План на новообразуваните имоти на ****** одобрен със заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на областен управител на област Хасково. В тях се сочи, че същите са собствени на наследници на П. И.

Г.. Наследниците на същия са заинтересованите страни в настоящото производство, видно от Удостоверение за наследници, изх. № СЛУЖЕБНО302/28.02.2023г., издадено от Община Хасково.

Жалбоподателите представиха като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 298, том II, рег. № 1395, дело № 260 от 30.03.2004г. на Нотариус Х. К., рег. № **, съгласно който С. М. Т. и Ж. Р. Т. са продали на жалбоподателя Т. М. С. следния техен недвижим имот, представляващ Неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., с пл. № 2622 по кадастралния план на ******* при граници: Г. Х., Н. Т.

Н., път и шосе, одобрен със Заповед № 969/1988г. Имотът е бил придобит от жалбоподателя Т. М. С. в режим на СИО, тъй като по време на прехвърлителната сделка същият е бил в граждански брак с жалбоподателката Л. П. С., видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Хасково

По делото се представи още цитираното в атакуваната заповед Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000г. Със същото, на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ, е одобрен околовръстният полигон на земите по ал.2 § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание ************** /т.1/, както и е одобрен околовръстният 4 полигон на земите по ал.3 § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр.

Хасково се включват зоните – **************.

В представеното извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ************** на ред 2 фигурира процесният новообразуван имот № *** с площ от 1553 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № 2622 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – П. И. Г., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – без отразяване на такъв, без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51193; име на стария собственик – П. И. Г.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998г.; пореден № на имота от решението на ПК – 2,3; № по помощен план – 356, площ по помощен план в кв.м. – 5 538.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

На първо място съдът счита, че следва да отговори на оплакванията за нищожност на обжалвания акт. В тази насока намира следното: Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът може да се прецени като нищожен или като незаконосъобразен, като в първия случай следва да се прогласи неговата нищожност, а във втория - да се отмени като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, то съдебната практика и теория възприема критерия, че такава нищожност е налице, когато са налице петте основания за 5 незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.