Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 5058 от 17.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 7899/2023
Вид
Разпореждане № 5058
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
НИКОЛАЙ Б ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5058 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело частен характер № 20231110207899 по описа за 2023 година

Днес, 17.04.2026г., в закрито съдебно заседание, долуподписаният Николай Василев – районен съдия и съдия – докладчик по НЧХД № 7899 по описа на СРС-НО, 102 ри състав за 2023 година, след запознаване с материалите по делото, намирам, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото, като съображенията за това са следните:

Първоначално делото е образувано по тъжба вх. № 166031/12.06.2023г., подадена от частния тъжител М. Д. Б., насочена срещу Ю. И. П., като в тъжбата са посочени фактически обстоятелства (вж. л.1-4 от съд. д.), свързани с подаването на едно писмо изх. № 17/07.03.2023г., съдържащо определени думи и изрази (вж. л.18 от съд. д.), обуславящи извод според тъжителя М. Б. за наличието на две престъпления – първото по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.147, ал.1, предл.1 от НК (разгласяване на позорно обстоятелство за тъжителя) и второто по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК (приписване на престъпление).

С Разпореждане № 8373 от 06.07.2023г. (вж. л.34) предходният съдия-докладчик констатирал недостатъци на подадената от тъжителя М. Д. Б. тъжба вх. № 166031/12.06.2023г., а именно: да посочи конкретните думи и изрази, възприети като клеветнически такива, както и да въведе признаци на съответното конкретно престъпление, което се твърди, че е извършено, от кого и кога е извършено, времето на узнаване, обстоятелствата по осъществяването му при съобразяване спецификата от обективна страна на твърдяното престъпление, да се опише конкретните изрази и какво престъпление е възприел, че му е приписано като извършено, като бъдат индивидуализирани лицата, спрямо които на тъжителя е приписано извършването на това престъпление и естеството на същото; да бъде посочен точния момент на узнаване за извършване на соченото в тъжбата престъпление; мястото на разгласяване на престъпното разгласяване; да се конкретизира нормативния акт, въз основа на който се упражнява твърдяната функция на представител на обществеността.

Съдът изрично е указал в своето разпореждане, че при неизпълнение на дадените указания – производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането на предходния 1 докладчик било съобщено на тъжителя М. Б. и повереника му на 24.07.2023г. (вж. л.35-36).

Със свое допълнение към тъжбата с вх. № 214482 от 28.07.2023г. (вж. л.38-39) тъжителят М. Б. извършил уточнение на тъжбата си, като посочил, че става въпрос и да двете форми на изпълнителното деяние на чл.147, ал.1 от НК; конкретизирал датата на инкриминираните деяния; отразил датата на узнаване за въпросното писмо и съдържанието му; посочени били и разпоредби от Устава на КТ „Подкрепа”, които уреждали функциите на тъжителя (председателя на Синдикален регионален съюз „Подкрепа”) и на подсъдимия (председател на Синдикат „Образование” при КТ „Подкрепа”) (вж. л.40-59).

С ново Разпореждане № 10031 от 14.08.2023г. (вж. л.69 от съд. д.) на предходния съдия-докладчик било преценено с оглед съдържанието на тъжбата и на уточняващата молба, че във въпросното писмо не се съдържали данни за престъпление по чл.147, ал.1, предл.2 от НК (клевета чрез приписване на престъпление), а с тъжбата се инкриминирало поведение спрямо тъжителя, изразяващо се в реализирането на престъпление по чл.147, ал.1, предл.1 от НК (клевета чрез разгласяване на позорно обстоятелство) с оглед естеството на заявеното в писмото като съдържание и като един цял лексикално и граматически свързан израз, като с това разпореждане докладчикът насрочил в открито заседание делото (за дата 19.10.2023г. от 09:45 ч.) и прекратил частично наказателното производство относно престъплението по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК. Разпореждането било съобщено на частния тъжител М. Б. и повереника му адв. С. П. на 29.08.2023г. (л.72-73 от съд. д.), и на подсъдимия (на 15.09.2023г. – л.71).

Въпросното разпореждане от 14.08.2023г. в частта за прекратяване на наказателното производство било обжалвано с частна жалба, по повод на която било образувано ВНЧД № 5807/2023г. по описа на СГС – НО, III-ти възз. състав (том II, л.810).

Междувременно, без да бъде изчакан резултатът от въззивното производство (!), по настоящото дело било проведено съдебно заседание на 19.10.2023г., на което не се явили частният тъжител М. Б. и повереникът му адв. С. П., подсъдимият Ю. П. лично се явил със защитника си адв. Г. С. (вж. л.79-80 от съд. д.), като делото било отложено за друга дата (вж. л.74).

В следващо съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 30.11.2023г., отново без да бъде изчакан резултат от въззивното производство (!), за втори път не се явили редовно призованите частен тъжител М. Б. и повереник адв. С. П., а подсъдимият Ю. П. и защитникът му адв. Г. С. били налице, като било отправено искане за прекратяване на друго основание на воденото наказателно производство – това по чл.24, ал.5, т.5 от НПК, и с протоколно определение от същата дата (30.11.2023г.) съдът прекратил наказателното производство поради неявяването на частния тъжител и на неговия повереник (прекратително основание по чл.24, ал.5, т.5 от НПК), като определението не било оспорено с жалба от някоя от страните и влязло в сила (!) на 16.12.2023г.

След известно време (над шест месеца – бел. с.), с Определение № 1592 от 28.05.2024г., постановено по ВНЧД № 5807/2023г., съставът на СГС е отменил определение (бел. с. – всъщност разпореждането) от 14.08.2023г., постановено по настоящото дело, с което съдът частично е прекратил наказателното производство относно сочено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК (формата на изпълнително деяние „приписване на престъпление”) и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия (вж. л.18-20, том II).

2

Със свое ново Разпореждане № 7318 от 13.06.2024г. предходният докладчик насрочил делото в открито съдебно заседание с призоваване на частния тъжител и неговия повереник, подсъдимия и неговия защитник, като отменил (!) определението от 30.11.2023г. за прекратяване на осн. чл.24, ал.5, т.5 от НПК на наказателното производство, което по правило подлежи на въззивна (!) проверка, но такава не е осъществена и то е влязло в сила още на 16.12.2023г. (вж. л.82 от съд. д.).

По повод направено заявление от повереника адв. С. П. (вж. л.99 от съд. д.) в проведеното съдебно заседание на 11.09.2024г. старият съдия – докладчик се отвел от разглеждане на делото на осн. чл.29, ал.2 от НПК (вж. л.100 от съд. д.), като след преразпределение на делото бил определен нов съдия-докладчик (вж. л.102).

С Разпореждане № 11261 от 18.09.2024г. (вж. л.103-104) на частния тъжителя М. Д.

Б. и повереника му адв. С. П. били дадени конкретни указания (общо осем на брой – букви „а” – „з” от разпореждането), т. к. било преценено, че нито тъжбата вх. № 166031/12.06.2023г. отговаря за законовите изисквания за съдържанието , нито с уточнението-молба вх. № 214482/28.07.2023г. (вж. л.38-39 от съд. д.), са преодолени пороците в съдържателната част на тъжбата, а част от указанията от Разпореждане № 8373/06.07.2023г. (л.34 от съд. д.) на предходния докладчик – не били изпълнени.

Новият докладчик по делото предоставил срок от 7 дни след получаването на съобщението, за да бъдат изпълнени дадените указания, като съобщението е получено от повереника (адв. С. П.) на 14.10.2024г. (вж. л.106 от съд. д.) и с нова молба вх. № 335120 от 22.10.2024г., подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 21.10.2024г., т. е. в рамките на предоставения срок (вж. л.107-гръб) повереникът адв. П. изложил определени обстоятелства, с които смята, че е изпълнил указанията, които са му били дадени с Разпореждане № 11261/18.09.2024г. на новия съдия – докладчик.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

I. На първо място, като съдия – докладчик по делото считам, че към настоящия момент тъжбата не е приведена в съответствие с изискванията на чл.81 от НПК, като въпреки дадената на тъжителя М. Б. и на неговия процесуален представител възможност и указания в две последователни разпореждания на двамата докладчици, не са уточнени фактическите твърдения относно законовите разпоредби или разпоредби от друг нормативен акт, дефиниращи определено качество („представител на обществеността” по чл.93, т.3 от НК) за подсъдимото лице Ю. П. и за самия тъжител М. Б. , като първоначално повереникът е „пробвал с цитати” от Устава на КТ „Подкрепа” и от Устава на Синдикат „Образование” при КТ „Подкрепа” да установи наличието на такова обстоятелство, което неизбежно следва да се съдържа в обстоятелствената част на тъжбата, доколкото е елемент на сочените престъпления. Новият докладчик е посочил, че уставите на сдружения не могат да се явят нито законов, нито „друг нормативен” акт, въз основа на които дадено лице (тъжител и подсъдим в случая – бел. с.) да са посочени от организацията да упражняват определена функция, защото това са документи „с вътрешен характер”, които създават организацията и реда на действие на самата синдикална организация, което няма нищо общо с описаното в чл.93, т.3 от НК. Вторият път, повереникът адв. П. е „направил опит да уточни” обстоятелствената част от частната тъжба и да изпълни указанията по букви „Б” и „Д” на разпореждане № 11261/18.09.2024г., като заявява в молбата от 22.10.2024г., че разпоредбите на чл.36 – чл.50 от Кодекса на труда (КТ), които дефинират тъж. М. Б. и подс. Ю. П. като „представители на обществеността” по чл.93, т.3 от НК, но въпросните разпоредби на КТ са посветени 3 на създаването и функционирането на синдикалните организации в ролята им на участници в трудовите отношения, в частност – защитата на правата на работниците и служителите, и за никакви „представители на обществеността” не става дума в цитираните норми от КТ.

Дефинитивната разпоредба на чл.93, т.3 от НК е пределно ясна – става дума за лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. За да има качеството „представител на обществеността”, лицето, срещу което е осъществено, респ. което осъществява престъпното посегателство по чл.148, ал.1, т.3, предл.2 и т.4, предл.2 от НК трябва не само да бъде посочено от съответната обществена организация, но и да упражнява съответна публична функция, произтичаща от закона или от друг нормативен акт.

Обективно установеното е въз основа на депозираните от тъжителя М. Б., че двете лица (тъжителят Б. и подсъдимият П.) заемат съответни длъжности в рамките на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” – тъжителят бил зам.-председател на Синдикален регионален съюз (СРС) „Подкрепа” в гр. Хасково, а подс. Ю. П. бил председател на Синдикат „Образование”, съгласно Устава на КТ „Подкрепа” и Устава на Синдикат „Образование”, представляващи елемент от синдикалната структура. Тези длъжности обаче, не произтичат от закона или от друг нормативен акт, и нито един от двамата не е овластен с публични властнически функции, т. е. не му придава облика на „представител на обществеността” според вложеното в легалното определение съдържание. След като се твърди в частната тъжба, че престъпното посегателство е осъществено от лице по чл.93, т.3 от НК и спрямо такова лице, то в съдържателната част на частната тъжба тези обстоятелства следва да бъдат отразени точно, ясно и детайлно, като това не е „правна оценка” на фактите, както си е въобразил повереникът адв. П., а част от задължителните реквизити на тъжбата (чл.81, ал.1, изр.1, предл.3 от НПК) – последната следва да съдържа обстоятелствата на престъплението, т. е. както неговите обективни особености, така и данни за обстоятелствата по неговото извършване.

По тази причина, приемам, че дадените указания в Разпореждане № 8373/06.07.2023г. на първия съдия – докладчик, повторно дадени и в буква „Б” и буква „Д” от Разпореждане № 11261/18.09.2024г. на настоящия (втори) съдия – докладчик не са били изпълнени нито с уточнението – молба вх. № 214482/28.07.2023г. (л.38-39 от съд. д.), нито с уточнението – молба вх. № 335120/22.10.2024г. (л.108-113 от съд. д.), поради което и към настоящия момент са налице съществени неясноти и непълноти относно тези съществени обективни особености на сочените престъпления, които не са отстранени и до настоящия момент – в тъжбата отново няма посочване на конкретните законови и/или нормативни разпоредби, които определят лицата (подсъдим и тъжител) като „представители на обществеността”.