Определение № 1880 от 28.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1880 гр. София, 28.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002104353 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., с адрес в [населено място], чрез пълномощника адвокат Е. Ф., срещу въззивно решение № 88/23.06.2022 г. по гр. д. № 34/2022 г. на Апелативен съд – Варна. Поддържат се оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1.

Обвързващи ли са договорите за продажба, сключени без представителна власт от мними пълномощници на продавачите, в хипотеза, в която продавачите са предявили искове пред съда за недействителността им като сключени без представителна власт, а след това са се отказали от така предявените искове. Отказът от иск в тази хипотеза формира ли сила на пресъдено нещо по същество на спора на прекратеното дело, равнозначно на отхвърляне на предявените искове; 2. Дължи ли се връщане на дадените пари от лице, което не е пълномощник на продавачите, предаването на пари се е случило преди изповядване на нотариалните актове, а впоследствие са изповядани нотариални актове за продажба чрез мним пълномощник на продавачите. 3. Когато в резултат на недобросъвестно водени преговори от адвокат, действащ от чуждо име без представителна власт, се стигне до покупка на недвижим имот, който не е собственост на продавача и/или продавачите са отказали да потвърдят сключената от тяхно име без представителна власт покупкопродажба и купувачът претърпи евикция, разполага ли последният с иск за вреди срещу 1 нарушилия професионалните си задължения адвокат, или в тази хипотеза той може да ангажира единствено отговорността на продавача. По първия въпрос се сочи противоречие с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, ВКС. По въпроса относно силата на пресъдено нещо на отказа от иск в процесната хипотеза, се твърди, че е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение № 281/29.10.2012 г. по гр.д. № 130/2012 г., I г.о., решение № 1019/13.05.1976 г. по гр.д. № 671/1976 г., I г.о., мотивите на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, решение № 240/05.11.2012 г. по гр.д.

№ 344/2012 г., II г.о., като се сочи и основание за допускане до касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1 / 28.05.1979 г. , а по третия въпрос – с ТР № 2/06.06.2012.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСТК, ВКС.

Постъпили са писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответниците по касационната жалба Т. Г. и РС – Тервел, в които са изложени твърдения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. От държавата, представлявана от министъра на финансите, не е постъпил отговор срещу подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

Въззивният съд е отменил решение № 260149/13.07.2021 г. по гр. д. № 109/2020 г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която е уважен предявеният от Д. В. Д. против адвокат Т.

И. Г. иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 12 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 29 625 лв. за имуществени вреди, причинени на ищеца, вследствие нарушение от ответника на изискванията за добросъвестност при осъществяване на дейността му като адвокат при договаряне и сключване на разпоредителни сделки. Вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен така предявеният иск, както и предявените от Д. Д. в условия на евентуалност искове против адвокат Т. Г. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на 39 500 лв., като дадени при начална липса на основание и по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално, като дадени при неосъществено основание. Прекратено е производството по предявения от Д. Д. против Районен съд – Тервел евентуален иск по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 39 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършването на нищожна съдебна делба; прекратено е производството по предявения от Д. Д. против държавата, представлявана от министъра на финансите, евентуален иск по чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати 39 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършването на нищожна съдебна делба с решения по описа на РС – Тервел. Отхвърлен е предявеният от Д. Д. против държавата, представлявана от министъра на финансите, евентуален иск с правно основание чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 39 500 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, в резултат от въвеждането и поддържането на законодателство, допускащо като резултат извършването на нищожни съдебни делби.

2

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 13/21.11.1994 г. на ОСЗ- Т. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 44,999 дка, находяща се в [населено място], [община], представляваща имот № * г. по плана на земеразделяне на наследниците на С. Д., чужд гражданин, роден през 1906 г. в [населено място] и починал през 1984 г. : децата му Х. Д., М. Д., Ф. Х., както и двете деца на неговия син Х. Д., а именно С. Д. и Н. Й..

С пълномощно от 30.11.2012 г. с нотариално заверени подпис и съдържание Х. Джебеджи е упълномощил адвокат Т. Г. да го представлява по повод земеделски земи, в това число земи в наследство от баща му, а именно горепосочената нива, вкл. да води дела, да подаде молба за доброволна делба, да го снабди с документ за собственост, както и да ги продаде при условия, каквито намери за изгодно, като получи продажната цена. С НА № 45/21.01.2013 г. по извършена обстоятелствена проверка Х. Д. е признат за собственик по наследство и давностно владение на нива с площ от 44,999 дка, находяща се в землището на [населено място], [община].

Установено е, че с НА № 46/21.01.2013 г. Х. Д., представляван от адвокат Т. Г., е продал горепосочения имот на Г. Х. А. по време на брака му с М. М. А.. На 21.02.2014 г. упълномощеният с генерално пълномощно от М. Д., Ф. Х., С. Д. и Н. Й., адвокат К. Т. е предявил от тяхно име против Х. Д. иск за доброволна делба на процесната нива. С решение № 56/21.07.2014 г. е допусната делба при квоти по 2/8 ид. ч. за М. Д., Ф. Х. и Х. Д. и по 1/8 ид. ч. за С. Д. и Н. Й. и е отменен КНА от 2013 г. С решение № 103/11.12.2014 г. между съделителите е извършена делба, като на всеки съделител е възложен реален дял, обособен в самостоятелен новообразуван имот чрез разделяне на възстановения имот на пет части.

С нотариални актове за покупко-продажба от 04.02.2015 г. всеки от съделителите е продал разпределения му дял по делбата на ищеца Д. Д. срещу цени според посоченото в актовете в общ размер на 39 500 лева, които били заплатени в брой на адвокат Т. Г.. По сделките М. Д., Ф. Х., С. Д. и Н. Й. били представлявани от адвокат К. Т., а Х. Д. - от адвокат Т. Г.. На 03.02.2015 г. последният е внесъл по своя депозитна сметка в "Юробанк България" АД посочената сума.

От представените банкови документи е установено, че сумата 13 100 евро била преведена от Т. Г. на 18.02.2015 г. от депозитната му сметка по банкова сметка на М. Д.в З. Б., Турция, с вписано основание "продажба на земя" – която сума е сбор от получените продажни цени за дяловете на М. Д., Ф. Х., С. Д. и Н. Й.. След сключване на договорите за продажба петте недвижими имота са обединени в един с обща площ от 44,999 дка и № * по плана на земеразпределяне. Последвали са няколко съдебни производства, като с влязло в сила на 26.07.2017 г. решение по предявени искове от Г. А. и М. А. против Х. Д., С. Д., Ф. Х., Н. Й., М. Д. и Д. Д., е прогласена нищожността на извършената съдебна делба на основание чл.

75, ал. 2 ЗН и е било признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/4 ид. ч. от недвижимия имот с площ от 44,999 дка /квотата, която Х. Д. е притежавал и им е прехвърлил през 2013 г./. С влязло в сила на 01.12.2017 г. решение е отхвърлен предявеният от Д. Д. против Г. и М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС. На 18.08.2017 г. С. Д., Ф. Х., Н. Й.. и М. Д., представлявани от адвокат В. Д., предявили против 3

Д. Д. искове с правно основания чл. 42 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключените между тях и Д. договори от 04.02.2015 г. като сключени при липса на представителна власт и искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането му да им предаде владението върху недвижимите имоти. По исковете им са образувани съответно гр. д. № 444/17 г., гр. д. № 445/17 г., гр. д. № 446/17 г. и гр. д. № 447/17 г. по описа на РС – Тервел, като на 30.01.2018 г. по всяко от делата била депозирана молба от съответния ищец чрез адвокат Д. за отказ от предявените искове. С влезли в сила определения от 05.02.2018 г., производствата по делата били прекратени на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска.

С нотариален акт за покупко-продажба № 71/14.02.2018 г., С. Д., Ф. Х., Н. Й. и М. Д., представлявани от адвокат В. Д., продали на Г. А. собствените си общо 3/4 ид.ч. от имот № * за сумата от 40 000лв. В хода на първоинстанционното производство с преводно нареждане от 11.01.2021 г. ответникът Т. Г. е превел от депозитната си сметка, по която била внесена сумата от 39 500 лева, по банкова сметка на ищеца Д. Д. сумата от 9 875 лева с посочено основание – възстановяване на сума по договор за продажба, платена за Х. Д..

За да отхвърли така предявените срещу адвокат Т. Г. главен иск за претърпени имуществени вреди в размер на 39 500 лева с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 12 ЗЗД и акцесорен иск за законни лихви от 03.02.2017 г., въззивният съд е приел, че в хода на преддоговорните отношения по повод сключване на сделките от 04.02.2015 г. и на договорните такива, ищецът –купувач, не е упълномощавал ответника да го представлява като адвокат, нито той е действал като негов пълномощник, напротив той е бил пълномощник на един от петимата съделители продавачи. Следователно ответникът не е поемал задължение за правна защита на ищеца, за да му дължи защита на неговите права и законни интереси като клиент с необходимата професионална компетентност.Противоправността при преддоговорната отговорност /като вид деликтна/ се изразява в нарушение на предписано от закона изискване за добросъвестно водене на преговори и сключване на договор без да се причинят вреди.

При преддоговорната отговорност негативният интерес ще е нарушен, когато не бъде сключен договорът, който кредиторът е избрал за задоволяване на позитивния си интерес, защото преговорите са били прекъснати или пък е сключен нищожен договор, договор, който е унищожен или е развален, т.е. облигационната връзка не е възникнала или е била прекратена с обратна сила. Тогава, когато вредите от недобросъвестното водене на преговорите или сключването на договора, се трансформират в последица от неизпълнението на налично договорно задължение, преддоговорната отговорност се поглъща от договорната отговорност.

Въззивният съд е посочил , че сумата 39 500 лева е платена от ищеца не защото ответникът нежелано е внесъл промяна в правната сфера на ищеца, а защото ищецът е искал, действал е за настъпване на желана от него правна промяна – сключване на договори за придобиване право на собственост върху недвижими имоти срещу заплащане на сумата 39 500 лева, тоест сумата е дадена от ищеца в изпълнение на негово, възникнало по силата на сключените договори за продажба, договорно задължение за заплащане на продажна цена. Съобразил е, че тези договори за продажба продължават да действат в правния мир и да обвързват 4 валидно страните по тях, макар че ищецът е евинциран с влязло в сила решение, с което е отхвърлен изцяло искът му с правно основание чл. 108 ЗС срещу владеещите имота, основан на същите договори като придобивно основание за правото му на собственост, тъй като съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1/2019 от 02.07.2021 г. на ОСГТК на ВКС договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение на приобретателя, а съгласно императивното правило на чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на такива договорите става по съдебен ред.