Определение № 98 от 01.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново , 26.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20204100500832 по описа за 2020 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Предмет на подадена от ответника „Е.П.П.“ АД-В. чрез пълномощника му – адвокат А.

М. от ВТАК частна жалба е определение от 17.09.2020 г. по гр.д. № 888/2020 г. на ВТРС , с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното решение № 260100/17.08.2020 г. в частта му за разноските, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение/300 лева/ заплатено от другата страна дори под нормативно установения минимален/ не повече от 50 лева/. Оплакванията за незаконосъобразност се основават на несъобразените от районния съд обстоятелства , изложени в молбата по чл.248, ал.1 ГПК: ниската цена на иска / 38 лева/, минимално предвидения с нормата на чл. 7, ал.2, т.1 на Наредба № 9 /01.07.2004 г. размер от 100 лева съобразно тази цена / материален интерес/ към момента на уговарянето на възнаграждението , липсата на фактическа и правна сложност на делото , приключването му в рамките на едно съдебно заседание със събиране единствено на писмени доказателства, като съобразяването им би изпълнило идеята на Решение С-427/2016 г. на съда на Европейските общности в Люксембург по повод на изведения в мотивите му смисъл от тълкуването на чл.101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл.4, пар.3 от ДФЕС, че стриктното прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар , защото засяга не само потребителя на адвокатска услуга , но и насрещната страна в производството , поради което решаващият съд следва да провери дали с оглед конкретните условия за прилагането на този издаден от частноправен субект нормативен акт нейната уредба действително отговаря на легитимни цели, и ако несъответно да намали присъжданото адвокатско възнаграждение и под определения в нея минимум.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК другата страна е възразила срещу частната жалба.

Тя търпи санкция на отхвърляне.

Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/ намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок за икономическия стандарт на живот и обичайната за подобни случаи оценка на адвокатската услуга, размер , чието договаряне и заплащане не е оправдано, защото делото не 1 разкрива някаква особена правна и фактическа сложност съответна на конкретната за случая нейна стойност /на адвокатската услуга/ и заедно с това размерът му надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/- чл.78, ал.5 от ГПК.

Общата цена на двата иска/ 38 лева/, имащи за предмет претендирано вземане за връщане на недължимо платена цена за услуга „възстановяване на захранване на електромер“, макар и да е твърде ниска, разглеждана като материален интерес / икономическа стойност/ , категорично не може да бъде аргумент за присъждане на намален размер на заплатеното адвокатско възнаграждение под минимално определения с нормата на чл. 7, ал.2, т.1 на Наредба № 1/09.07.2004 г. към момента на уговарянето му /28.04.2020 г./ следвайки идейното приложение на посоченото решение на съда на ЕО.

Заплатеното адвокатско възнаграждение е с размер съответен на обичайния за пазара на адвокатските услуги , покриващ нормативно определения минимален такъв , който към датата на договора за правна защита е 300 лева, а не 100 лева, както жалбоподателят заявява / по ниския размер е действал само за периода от 15.05.2020 г. до 31.07.2020 г. / От значение тук е не нищожно ниския защитаван материален интерес, а спорния характер на правото , изграден от множество наведени от страните доводи за неговото съществуване, съответно- несъществуване, почиващи на разни обстоятелства / основания/ , разкриващ по особена правна сложност на делото, която не може да се подценява. От значение в полза на преценката, че искането по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, е и факта , че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е дори в по-висок размер.

Провеждането само на едно съдебно заседание също не е обстоятелство в полза на преценката за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение , защото своите доводи страната / ищецът/ е развила в подробно още в исковата молба чрез пълномощника си.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „Е.П.П.“ АД-В. , подадена чрез пълномощника му – адвокат А. М. от ВТАК против определение от 17.09.2020 г. по гр.д. № 888/2020 г. на ВТРС , с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното решение № 260100/17.08.2020 г. в частта му за разноските като лишена от процесуално основание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2