Решение № 408 от 22.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Тр. Вълчева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Цветанка Тр. Вълчева Търговско дело № 20255300900132 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.229 от КЗ (отм.), във връзка с чл.223 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: *** против “ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Витоша“ №89Б /“ОББ Милениум център“/.

Изложени са твърдения, че към месец септември и месец октомври 2009г. ищецът работил на длъжност ** в **. За посочения времеви период ищецът имал сключен Договор за професионална застраховка – “**“ с ответното застрахователно дружество с полица №211008151000153, валидна за периода 06.10.2008г. - 05.10.2009г. Твърди, че на 18.09.2009г. в горепосоченото ** заведение била приета за ** и извършване на ** Е.М.В., с ЕГН **********.

Манипулацията – *** била извършена ** от Б.Г.К., работещ в същото ** заведение на длъжност ***.

На същата дата - 18.09.2009г., около 20:00 часа ищецът ** Х. К. постъпил на смяна като ** ** – *** По време на дежурството му ** В. проявила **, поради което ищецът разпоредил извършване на ** за извършване на нов 1 преглед. Твърди, че дежурството му приключило в 08:00 часа на 19.09.2009г., като предал по установения в ** заведение вътрешен ред на следващия ** ** информацията за състоянието на ** и извършените изследвания. На същия ден - 19.09.2009г., около 13:00 часа, била извършена ** на ** **, ** на установен пробив на ***. Въпреки положените грижи, на 26.09.2009г. Е.В. починала.

Ищецът твърди, че и в следващите години застраховал ** при ответното дружество – с полица, валидна от 13.10.2010г. до 13.10.2011г. и с полица, валидна от 10.10.2011г. до 09.10.2012г.

Сочи, че по случая било образувано Д о с ъ д е б н о производство №954/2009г. по описа на II-ро РУ “Полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, ръководено от Окръжна прокуратура - Пловдив. Излага подробна хронология за развитието на образуваното по случая наказателно производство, приключило с Присъда №124/29.06.2022г., постановена по КНОХД

№511/2021г. по описа на ВКС, с която ищецът /подсъдим по наказателното дело/ е признат за невиновен и оправдан. Посочва, че със съдебния акт частично били уважени предявените от наследниците на починалата Е.В. граждански искове и претенциите им за направените съдебни разноски, за което ищецът, другият подсъдим и ** били солидарно осъдени да ги заплатят.

Присъдата влязла в законна сила на 29.06.2022г.

Ищецът твърди, че още на 02.11.2011г. писмено уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно събитие - основание за образуване на щета, както и че по отношение на него има повдигнато обвинение, свързано с настъпила смърт на **. В отговор ищецът получил уведомление от застрахователя за липса на данни за регистриране на щета и в тази връзка били изискани оригинали и заверени преписи от изрично посочени документи.

Посочва, че в хода на наказателното производството писмено уведомявал застрахователя за обстоятелствата по развитието му. След приключване на наказателното производство, на 26.04.2023г. с уведомление №62/26.04.2023г. ищецът уведомил застрахователя за обстоятелствата, свързани с него, в това число за частично уважените граждански искове и претенции за разноски.

Реакция не последвала.

На 07.09.2023г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №724/2023г. по описа на ЧСИ С. Я. №719, с район на 2 действие - Окръжен съд-Варна, образувано от гражданските ищци по приключилото наказателно дело. Поради липсата на реакция от страна на застрахователя след уведомяването му за това обстоятелство, ищецът подал искане до ЧСИ да конституира застрахователя като страна по изпълнителното дело. След извършените против него принудителни действия в хода на изпълнителното производство, ищецът заплатил дължимата сума в размер на 43130,60 лева, за което имал издадено съответно удостоверение от ЧСИ.

Твърди, че и за това обстоятелство уведомил писмено застрахователя и го поканил доброволно /с Покана с вх. №38/21.02.2024г./, да му възстанови заплатените от него парични суми по изпълнителното дело. Не последвала реакция от страна на застрахователя.

Навежда твърдения - във връзка с евентуални възражения от страна на застрахователя за изтекла погасителна давност, че с образуването на съдебното производство от 05.08.2011г. спира давностният срок и същият не тече до окончателното приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е Присъда №124/29.06.2022г., постановена по КНОХД №511/2021г. по описа на ВКС.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество “ДЗИ - Общо застраховане“ АД да му заплати сумата от 43130,60 лева – представляваща сума, заплатена от него по изпълнително дело №724/2023г. по описа на ЧСИ С. Я., за която сума ищецът счита, че следва да му се възстанови на основание сключения между него и ответника Договор за ** застраховка „**“ с полица №211008151000153 от 06.10.2008 г. и сключените през следващите години договори от същия вид със същия застраховател.

Претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, както и възстановяване на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез процесуалния си представител юрк.М. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за процесуална допустимост на предявения иск, но счита същият за неоснователен и недоказан, поради което го оспорва както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка “**“, обективираната в Застрахователна полица №211008151000153/06.10.2008г., 3 сключена между Х. Р. К. и “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със срок на застраховката от 00:00ч. на 08.10.2008г. до 24:00ч. на 07.10.2009г. Прав и възражение за изтекла погасителна давност. Излага аргументи за приложимост на отменения Кодекс за застраховането и за погасяване правата по застрахователния договор при застраховки “Гражданска отговорност“ с изтичане на петгодишна давност от датата на настъпване на събитието, и извежда извод, че погасителната давност за процесното вземане е настъпила още през 2014г. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че висящото досъдебно, а впоследствие НОХД, спира давностните срокове. Посочва, че константната съдебна практика е в посока, че следва да е заведен иск срещу застрахователя, за да е налице прекъсване/спиране на давностния срок. Излага доводи, че правата по договора за застраховка “Гражданска отговорност“, към който се числи и процесният “**“, се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие.

Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие по полицата. Твърди, че ищецът не е посочил ясно и точно кое е събитието, за което твърди, че е покрит риск по процесната застрахователна полица.

Навежда аргументи, че поради непредставяне на мотивите по оправдателната присъда на ВКС, не може да се направи заключение за какви действия/бездействия ищецът е осъден солидарно с другия подсъдим и **то заведение да заплати суми на наследниците на починалата. Твърди, че съгласно действащите Общи условия към процесната полица застрахователят обезщетява само вредите, заявени за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията на чиято основа са предявени исковете, са настъпили след началната дата на застраховката.

Твърди, че ищецът не сочи как е формиран размерът на претендираната сума – каква част е главница, лихва по ИЛ, разноски по ИЛ, разноски по изпълнителното дело. Оспорва ищецът да е заплатил твърдяната от него сума.

Оспорва твърдението на ищеца, че претендираните от него суми по изпълнителния лист са заплатени само от него, доколкото има още двама солидарно отговорни длъжници.

В случай, че съдът прецени, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя, твърди, че отговорността им е до размера на 1/3 от присъденото обезщетение, съобразно правилото на чл.127 от ЗЗД, че 4 всеки от солидарните длъжници отговаря по равно и доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахования. За останалата част от сумите застрахованият имал право на регресен иск срещу останалите солидарни длъжници.

Посочва, че съгласно т.1.2 от ОУ към процесния договор за застраховка, дружеството покрива само съдебните разноски по дела срещу застрахования, в случаите когато застрахователят е бил привлечен в процеса. Твърди, че заплатените разноски по изпълнителното дело не се покриват от застрахователя на професионалната му отговорност като ** лице. От друга страна, лимитът за едно събитие е 50 000 лева, а съгласно уговореното между страните в т.3.2. от Клауза “**“, лимитът на отговорност за съдебни разноски е в размер на 10% от договорения лимит за един иск или максимум 5 000 лева.

М о л и съда да отхвърли предявените искове като недоказани по основание и размер. Претендира сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която заявява, че изцяло поддържа предявените искове – както по основание, така и по размер. Оспорва твърденията на ответника, че по отношение на процесния договор за застраховка са приложими разпоредбите, цитирани в отговора на исковата молба (касаещи договори за “Гражданска отговорност“). Изтъква, че процесуалният закон не предвижда конституиране в съдебната фаза на наказателното производство на застрахователно дружество, с което подсъдим има сключен застрахователен договор.

В срока по чл.373 от ГПК ответното дружество не представя допълнителен отговор на исковата молба.

Предявените искове се поддържат в проведеното по делото съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи исковете, като основателни и доказани. Подробни съображения по същество излага в писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител и с депозираното за съдебно заседание писмено становище, поддържа направеното оспорване на исковете и наведените с отговора възражения. Излага доводи по същество.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

5

От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът Х. Р. К. е ** и че през месеците септември и октомври на 2009г. е работил като *** в ***. Страните не спорят, че ищецът е имал сключен Договор за ** застраховка “**“ с ответното застрахователно дружество с полица №211008151000153/06.10.2008г., валидна за периода от 00:00 часа на 08.10.2008г. до 24:00 часа на 07.10.2009г.

На 18.09.2009г. в посоченото ** заведение б и л а приета за ** и извършване на ** Е.М.В., с ЕГН **********. Манипулацията – *** била извършена ** от Б.Г.К. – ** в***. След манипулацията ** Е.М.В. била настанена в ** заведение за наблюдение.

На същата дата - 18.09.2009г., около 20:00 часа ищецът ** Х. К. постъпил на ** като ** ** ***. По време на ** му ** Е.М.В. проявила симптоми ***, поради което ищецът разпоредил извършване на ** за извършване на нов преглед. Дежурството на ищеца приключило в 08:00 часа на 19.09.2009г., като т о й предал на следващия ** ** информацията за състоянието на ** и за извършените й изследвания. На същия ден - 19.09.2009г., на ** Е.М.В. й била извършена ** с ***, **.е на ***.

След **та лечението на ** Е . М . В. продължило в **то заведение, но въпреки положените за нея грижи, на *** тя починала.

По случая било образувано Досъдебно производство №954/2009г. по описа на ІІ-ро РУ “Полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, в хода на което, на ищеца било повдигнато и предявено обвинение за извършване на престъпление по чл.123 ал.1, пр.2 от НК, във връзка с чл.2 ал.2 от НК причиняване на смърт на лице, поради немърливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност лекарска професия. На 05.08.2011г. бил изготвен обвинителен акт срещу ищеца и ** Б. К., който бил внесен за разглеждане в съда. Съдебното производство продължило единадесет години – от образуването му през 2011г. до приключването му с Присъда №124/29.06.2022г., постановена по КНОХД №511/2021г. по описа на ВКС, с която ищецът и подсъдим по наказателното дело Х. Р. К. бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.123 ал.1, пр.2, във връзка с чл.2 ал.2 от НК. В наказателния процес частично били уважени предявените от наследниците на починалата Е.