Решение № 725 от 18.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Бургас, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120201255 по описа за 2026 година

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „*******“ ЕООД с ЕИК ******, представлявано от Е.С.Р., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 874769-F870004 / 16.02.2026 г., издадено от *************, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г., с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 Евро.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура.

В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател се явява упълномошен представител. Моли НП, да бъде отменено. Не сочи доказателства. Прави искане за разноски.

За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят 1 наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 24.12.2025 година, в 11:41 часа на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион №:3, находящ се в *****, стопанисван от "*******" ЕООД с ЕИК: ******, отразена с ПИП сер. АА № 0135744/24.12.2025 г., се установило следното:

В хода на проверката при преглед на ФКБ №0044212/24.12.2025г. в 11:40:08 ч. от работещото в обекта ФУ модел „ELTRADE A3 KL“ с индивидуален номер на фискалното устройство (ФУ) ED327624 и номер на фискалната памет 44327624, за продажба на 3 бр. кюфтета/скара и 1 бр. безалкохолна напитка на обща стойност 11,00 лв. се установило, че във фискалният бон с № 0044212/24.12.2025 г. са отчетени продажби в данъчна група „Г“ (9% ДДС). Търговецът отчитал продажби в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо в група „Б“, продажбите на които се облагат 20% ДДС.

АУАН бил съставен на 04.02.2026 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 Евро.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под 2 съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

От датата на извършване на нарушението до датата на подаване на жалбата до съда, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав, поради което съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и предвижда, че «Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: …… група «Б» - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока и услуга по данъчни групи според вида на продажбите в случая в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

По делото е установено и не се оспорва от страните, че фирмата – жалбоподател е задължено лице по чл. 3 от Наредбата, което я задължава да регистрира всяка извършвана продажба на стока, според вида на същата в данъчната група, която изисква закона - в случая в данъчна група „Б» на ФУ.

3

На база гореизложеното, фирмата-жалбоподател, в качеството си на лице по чл. 3, не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта, което е нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на Финансите.

Констатираната с акта фактическа обстановка, принципно не се оспорва от жалбоподателя в депозираната жалба, като управителят сочи уважителни, по негово мнение причини, които с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира твърденията като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Изложеното в АУАН и НП кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и с това бездействие е осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който «Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в настоящия случай, се налагат санкциите по ал. 1, а именно по чл. 118, ал. 1 ЗДДС - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е към минималния размер и не следва да бъде изменена от съда.

В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на понятието «маловажен случай» се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по 4 въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, «маловажен случай» е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност, следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен случай.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 60 Евро, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 874769-F870004 / 16.02.2026 г., издадено от *************, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г. против „*******“ ЕООД с ЕИК ******, представлявано от Е.С.Р., ЕГН **********, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185 ал.

2, вр. чл. 185, 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 Евро.

ОСЪЖДА „*******“ ЕООД с ЕИК ******, да заплати на

*************, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г., сумата от 5

60 /шестдесет/ Евро, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6