Протокол № 13 от 03.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 13 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора И. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600004 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Апелативна прокуратура – Бургас, се представлява от прокурор К..

Жалбоподателят засегнато лице З. Б. К., не се явява, нередовно призован. Призовката, адресирана до К., изпратена на постоянния му адрес по местоживеене, е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на дъщеря му - П. К. същият е извън страната, прибрал се е в РБългария за празниците и отново е отпътувал.

Явява се служебният защитник адв. Д. М. от АК – Бургас.

Съдът ДОКЛАДВА служебно изискани и постъпили по делото:

-справка от НБД „Население“-Бургас относно постоянен и настоящ адрес по местоживеене на засегнатото лице З. Б. К.;

-справка от ОД МВР-Бургас, Сектор „КАПО“ относно задгранични пътувания на засегнатото лице З. Б. К., отразяваща отсъствие на регистрирани такива на последния, за периода от 01.01.2025г. до 26.01.2026г. В справката е отбелязано, че данните от АИС ГК за преминаване на лица и превозни средства през ГКПП на страната не могат да бъдат източник на пълна и изчерпателна информация за всички влизания/напускания на територията на РБългария, предвид че граничните проверки не са системни, като същите се извършват в съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през 1 границите.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки за разглеждане на делото.

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на засегнатото лице, в условията на задочното производство по чл. 16, ал. 3 от специалния закон.

АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, аз в началото искам да отбележа, че съм допуснала техническа грешка в жалбата, като вместо „въззивна жалба“ съм написала „частна“ жалба. Моля да приемете същата като въззивна жалба срещу решението на първата инстанция.

Нямам връзка с лицето. Считам, че няма пречка да се даде ход на делото. Да се даде ход на делото.

След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на страните и съобрази разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, съдът намери, че отсъствието на засегнатото лице З. К. не съставлява процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание. Призовката, адресирана до К., е изпратена на постоянния му адрес по местоживеене съгласно справката от НБД „Население“ –Бургас, но не е намерен, за да бъде редовно уведомен за процеса. Поради това и съобразно цитирания по-горе законов регламент, делото следва да се разгледа в отсъствие на засегнатото лице К..

С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за нови доказателства.

АДВ М.: Нямам искания за нови доказателства.

По доказателствата съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.

СЧИТА делото за изяснено от фактическа страна и ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, постановеното решение на Бургаския окръжен съд се обжалва пред Вас като неправилно, с доводи за това, че не са налице основанията на чл. 30, ал. 3 от специалния закон за признаване и приемане за изпълнение на финансовата санкцията.

Считам жалбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение. В настоящото производство не се спори, че съдът обосновано и законосъобразно е приел, че е налице влязъл в сила несъдебен акт на орган на Нидерландия за налагане на финансова санкция, за допуснато нарушение на ЗДвП, както и че представеното удостоверение в изпълнение на това решение отговаря на изискванията на закона. То съдържа всички необходими реквизити, съдържа необходимата за признаването информация и от тази информация е видно, че се касае за покриване на критериите на чл.30, ал.2, т.1 от специалния закон, т.е. за финансова санкция, която не изисква спазване на принципа за двойна наказуемост.

Не се спори и за това, че неговите правата в производството не са нарушени. Той е уведомен за проведеното писмено производство, за правото да го обжалва, срока и органа пред който следва да бъде обжалвано.

Това, което се оспорва с жалбата пред настоящата инстанция, е наличието на условията на чл.30, ал.3 от специалния закон, като считам жалбата за неоснователна в тази насока.

В този смисъл неоснователно е и възражението, че осъденото лице няма обичайно местопребиваване, постоянен адрес или настоящ адрес в Република България, кв. Г. Е. на гр. Бургас. Отразеното в призовките, че той се намира извън територията на страната и периодично се завръща на територията на България, по своето съдържание не е обстоятелство, което може да опровергае данните изложени в официалните документите предоставени от НБД „Население“, относно неговото местожителство и пребиваване на територията на България. По делото няма никакви данни за трайно и постоянно напускане на страната, съответно за установяване на територията на друга държава-членка на Европейския съюз в един по3 дългосрочен план, нито за осъществявана трудова дейност, професия и каквато и да е информация в тази насока.

Обстоятелството, че лицето не е намерено на посочения в удостоверението адрес на пребиваване, защото периодично напуска територията на страната или по каквито и да е други причини, не е равнозначно на факт, че то не пребивава на територията на България.

Считам за неоснователно и възражението, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да събере доказателства за неговите доходи и имущество, поради което не са налице основанията за прилагане на закона.

Напротив. В цитираната правна норма изрично е посочено, че съдът взима решение за изпълнение на финансовата санкция при условие, че лицето има финансови доходи, имущество в страната или неговото обичайно местопребиваване е на територията на Република България, съответно за юридическите лица това е адрес и седалище на управление.

В случая се касае за алтернативни, а не за кумулативни изисквания.

Съвсем съзнателно и ясно законодателят е включил в последователността на изброяването съюзът „или“, т.е. достатъчно е да е налице едно от тези изисквания, за да може финансовата санкция да бъде приета за изпълнение в България, а в случая, както казах, безспорно е установено неговото местопребиваване обичайно на територията на страната, поради което това, има ли доходи, има ли имущество, в случая е изцяло ирелевантно.

И само за допълнение ще кажа, че в тази насока има данни по делото, защото финансовата санкция е наложена за управление на МПС, за което се изискват необходими финансови средства и разходи, че размерът на тези санкции не е някак неразумно висок или неизпълним, както и че видно от отразяването от неговите родственици в призовките му, той периодично напуска територията на страната, за което също са необходими финансови средства. Поради това считам, че съдът е изпълнил задължението си да анализира всички предпоставки, които са необходими за вземане и признаване на това решение за налагане на финансова санкция. В изпълнение на това, моля да потвърдите решението на Окръжен съд – Бургас.

АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата против постановеното решение, като считам същото за незаконосъобразно и неправилно. Считам, че не са налице всички условия за признаване на решението за налагане на финансовата санкция, тъй като не са налице изискванията по чл.30, ал.3 от специалния закон за признаване на акта, на чуждия несъдебен орган. Считам, че доказателствата по делото не доказват фактическа връзка на лицето с територията на Република България, в това число и дали притежава имущество и дали притежава доходи на територията на страната.

Относно това, че не е намерен на постоянния адрес, който е посочен, би 4 могло да се тълкува в смисъл, че категорично не е установено неговото местожителство. Също така считам, че относно това, че той има средства, с които да пътува и автомобил, с който предполагаемо е извършил нарушението, аз считам, че не е доказано, че тези финансови средства са негови.

Поради това, аз считам, че решението на чуждестранния несъдебен орган, с което на З. К. е наложена финансова санкция в размер на 280 евро за посочено констатирано административно нарушение, не следва да бъде признато и в тази връзка Ви моля за самостоятелна оценка на доказателствата по делото, като предвид това, Ви моля да отмените решение № 339 от 16.12.2025 г. на Окръжен съд – Бургас, като неправилно и незаконосъобразно и да постановите отказ за признаване изпълнение на процесното решение на чуждестранен несъдебен орган.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе съдебния си акт в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5