Решение № 116 от 06.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Враца, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Л.ова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420104131 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Т. И., ЕГН:

********** против Б. Е. Н., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **********. Поддържа се, че неговият имот представлява мезонет на две нива, като второто ниво реално е в подпокривното пространство на сградата. Сочи се, че след придобИ.е на имота от предишния собственик с Нотариален акт № ********** г. ищецът влязъл във владение.

Твърди се, че по скица мезонетът бил с две еднакви по площ и разположение нива, като вътрешно второто му ниво било с жилищна площ по-малка от първото ниво, но това било защото единственото обособено самостоятелно помещение в подпокривното пространство на сградата било част от мезонета. То било разположено точно над първото ниво на мезонета, като допълвало по квадратура мезонета до пълната му квадратура по скици и нотариален акт и освен това имало зазидана врата в стената между това помещение и едно от другите помещения във второто ниво на мезонета. Самото отделено помещение имало и паянтова врата към останалата част от покрива. То било разположено към външната източна стена на сградата, като се намирало в най-източната част на второто ниво на мезонета, и било с площ около 15 кв. м. Нямало други обособени тавански помещения, с които процесното помещение да граничи.

Поддържа се, че ищецът е собственик на това помещение, което е част от неговия самостоятелен обект в сграда, и го ползва като склад за вехтории. Сочи се, че ищецът работи в чужбина, като при едно от връщанията си през 2023 г. установил, че паянтовата врата към помещението от подпокривното пространство била затворена, така че той нямал достъп до тази част от своя имот. Събирайки информация, установил, че това е извършено от ответника, който бил баща на починалия собственик на ап. 2 на първия етаж на сградата и към настоящия момент живеел там. При последвали опити да бъде убеден ответникът да предаде доброволно владението върху помещението, същият отказал без да обяснява нищо.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е 1 собственик на помещение, разположено на четвърти етаж на сграда с идентификатор ********** с площ 24 кв. м., което е част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху това помещение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Излагат се съображения, че от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства не се установява, че правото на собственост на ищеца върху самостоятелно помещение от 15 кв.м., разположено в подпокривното пространство, е част от второ ниво на мезонет – собственост на ищеца. Поддържа се, че на 20.10.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ******** г. на нотариус Венцислав В. с район на действие PC – Враца между Е. Б.в Е. в качеството му на купувач и К. Л. К. в качеството й на продавач, като последната му продала Самостоятелен обект в сграда с кадастрален № **********, находящ се в област Враца, община Враца, гр. Враца, *************, представляващ Жилище, Апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 69 кв.м., ведно с избено помещение – 20 кв.м., таванска стая – 20 кв.м., 1/6 идеална част от общите части на сградата и 1/ 2 идеална част от правото на строеж като 114 кв.м., представляващи идеални части от Поземлен имот с кадастрален № *******, целият с площ от 598 кв.м., по кадастрална карта и регистри на град Враца съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-43/16.09.2005 г., издадена от изпълнителния директор на АК при съседи 122259.1022.208.1.6, *******.1.2.

Твърди се, че правото на собственост продавачът К. К. е придобила въз основа на договор за доброволна делба на наследство от 18.11.2016 г., вписан в СВ акт № 49 т. 10, дв. вх. р. 7393 от същата дата, с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Посочва се, че от своя страна ищецът е придобил собствеността на посочения в исковата молба имот в резултат на покупко-продажба през 2007 г., като същата е обективирана в описания в исковата молба нотариален акт, сключен между него и И. Л. К..

Твърди се, че последният е придобил собствеността чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 49 т. II, н. дело № 99/2004 г. от 15.04.2004 г. на нотариус Рейна Стефанова с район на действие PC – Враца, сключен между него и К. Л. К.. Изтъква се, че в двата нотариални акта не е налице обозначение на самостоятелния обект като мезонет, а е описано, че жилището има разгъната застроена площ от 99.20 кв.м., които са разположени върху кухня и дневна на третия етаж и кабинет и сервизни помещения, разположени на таванския етаж, свързани със съществуваща вътрешна стълба. Сочи се, че към така цитирания нотариален акт от 2004 г. са приложени и строително разрешение, разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект, но няма приложено разрешение за въвеждане в експлоатация, нито разрешение за ползване, за да бъде удостоверено, че този самостоятелен обект е бил завършен към деня на сключване на договора във вида, в който е описан в нотариалния акт. Твърди се, че видно от датите на приложените документи – разрешение за строеж от 01.04.2004 г., както и от одобрения архитектурен проект от 05.03.2004 г. и датата на сключване на договора – 15.04.2004 г., процесният обект е бил в началото на построяването му, поради което описанието му в нотариален акт от 2004 и от 2007 г. не означава, че построеният обект отговаря по вид и предназначение при началото на строителството съобразно одобрените строителни книжа към деня на сключване на договора за покупко-продажба.

Изтъква се, че в практиката на ВКС е посочено като правилно, че когато самостоятелен обект (в случая мезонет) е построен в сграда без да е предвиден в одобрените за изграждането й строителни книжа, както и извън отстъпеното право на строеж, въпреки че е изпълнен вместо предвиденото по проект обслужващо помещение – таван към проектирано жилище, той става собственост по приращение на собственика на терена.

Решение № 295 от 11.07.2014 г. по гр. д. *****675/2013 г. на Върховен касационен съд.

2

Поддържа се, че в настоящият случай ответникът в качеството му на наследник на купувача Е. Б.в Е. е заживял в процесния имот през 2023 г., като е започнал да използва по предназначение както жилището, така и прилежащите обслужващи помещения – мазе и таванска стая. Сочи се, че съгласно договора за покупко-продажба същият притежава таванска стая със застроена площ от 20 кв.м., която е разположена в югоизточната част на подпокривното пространство на жилищната сграда, като до тази таванска стая се достига чрез вътрешна в сградата дървена стъбла, от която е достъпът до тавана. Твърди се, че стаята се заключва, като ключът от стаята се държи от ответника. Посочва се, че владението на целия имот, включително и таванската стая, е предадено от продавача К. К. на купувача Е.

Е. чрез приемо-предавателен протокол от 17.10.2017 г., като владението на таванската стая не е отнемано от ищеца и същият няма достъп до това помещение чрез вътрешна стълба, която да свързва таванската стая с кухня и дневна на третия етаж. Сочи се, че поради това, правото на собственост върху таванска стая от 20 кв.м., разположена в югоизточната част от подпокривното простнаство на сградата, принадлежи на ответника, тъй като същият е придобил собствеността на годно правно основание и тази стая не е част от разгъната застроена площ от 99.20 кв. от самостоятелното жилище на ищеца.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125, т. XII, рег. № 13153, нот. д. № 1671 от 2007 г. от 28.11.2007 г. се установява, че ищецът К. Т. И. е придобил чрез договор за покупко-продажба самостоятелен обект в сграда – жилище – апартамент – мезонет *****, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: ******* – мезонет с идентификатор № **********, попадащ в сграда № *******.1 в поземлен имот № *******, предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от кухня и дневна, разположени на третия етаж, кабинет и сервизни помещения, разположени на таванския етаж, с разгъната застроена площ от 99,20 кв.м., свързани със съществуваща вътрешна стълба от дневната към таванския етаж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *******.1.3, под обекта: *******.1.2, заедно с неразделна част от самостоятелния обект са съответните части от общите части на сградата, правото на строеж върху мястото и правото на преминаване. Представена е и схема № 15827549/13.08.2024 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********** От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. VIII, рег. № 6558, нот. д. № 898 от 2017 г. от 20.10.2017 г. се установява, че Е. Б.в Е. е придобил чрез договор за покупко-продажба самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **********, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: *********, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *******, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент № 2, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 69.00 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение /мазе/ с полезна площ 20.00 кв.м., таванска стая със застроена площ 20.00 кв.м., находящи се в югоизточната част на сградата, както и с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*******.1.6, под обекта: няма, над обекта: *******.1.2, заедно със 114 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *******.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 10241/31.07.2023 г., издадено от Община Враца, от което се установява, че след смъртта си на 26.07.2023 г. Е. Б.в 3

Е. е оставил единствен наследник по закон своя баща – ответника Б. Е. Н..

Приети като доказателство са технически проект № 51/14.04.2004 г. с обект: вътрешно преустройство на жилищна сграда, разделяне на ап. 3 трети етаж на ап. 3 и ап. 3а, с местонахождение: гр. Враца, кв. 116, УПЕ VII-4428 и Разрешение за строеж № 43/01.04.2004 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.

От показанията на свидетелката Н. Т. И. – съпруга на ищеца, се установява, че съпругът й закупил мезонет на ******* в гр. Враца през 2007 г. Сделката с покупката била извършена чрез баща му, тъй като те живеели в Г.. Свекър й закупил жилището с пълномощно. По-късно свидетелката и ищецът дошли да видят жилището. Когато видели имота, установили, че площта, която е годна за живеене, била по-малка от описаното в нотариалния акт. Направили проверка със собственика на жилището и той казал, че таванската стая влизала в тази квадратура. От втория етаж на тяхното жилище към тази стая имало зазидана врата. От тяхното жилище нямало директен достъп до таванската стая. В стаята се влизало от външно стълбище. През 2007 г. имало врата, която не била много здрава, но имала катинар, като те имали ключ от този катинар. В нея имало стари строителни материали. Почистили стаята на следващата година – 2008 г. Сложили техни вещи в тази стая. След това бащата на ищеца ходел всяка година, влизал в стаята, имал ключ. Ходел докато починал през 2021 г., подменял керемиди, ако имало нужда. Само те живеели в този апартамент, когато се прибирали август месец в България за по една седмица или 10 дни. Когато се прибрали през 2022 г. – лятото, решили да правят покрива, като се обадили на И. /комшия от втория етаж/, за да направи цялостно почистване срещу заплащане. Той казал, че може да го направи, довел хора и почистили стаята. Те оставили вратата отворена, за да може като дойдат хората, да влизат свободно. Той им се обадил по телефона, че всичко било готово, като им казал, че няма проблем да му дадат парите, когато си дойдат. През 2023 г. когато се прибрали, свидетелката дала парите на И.. Качили се до стаята и я намерили заключена със сменен катинар, за който те нямали ключ. Когато го попитали защо е така, той им казал, че новият собственик от първия етаж е казал, че помещението е негово и е заключил, като си е сложил негов багаж. Оттогава те нямали достъп. По същото време през 2023 г. разбрали, че собственикът на първия етаж е починал.