Решение № 112 от 06.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20264500500102 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Р. И. П., чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвала Решение № 1877/28.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1435/2025 г. пo описа на PC-Русе, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Етажната собственост на бл. **, вх. „В“, кв. „З.“, ул. „О.“ № *, гр.Русе сумата от 50,20 лв. задължение, съгласно протокол на Общото събрание на Етажната собственост от 29.11.2023 г. със законната лихва и разноски. В жалбата са изложени подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на първоинстанционното решение. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства относно извършеното от ответницата плащане на процесната сума, както и възраженията за неоправдан отказ на ищеца да приеме предложеното изпълнение. Поддържа се също, че не са обсъдени всички наведени възражения и направени доказателствени искания, което е довело до неправилен извод за дължимост на претендираното вземане.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата Етажна собственост на вх. В от бл**в кв. „З.“, ул. „О.“ № *, представлявана от управителя В. Н. Р., чрез редовно упълномощен процесуален представител, в отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, както и за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че решението на общото събрание на етажната собственост, обективирано в протокол от 29.11.2023 г., е влязло в сила и е задължително за всички етажни собственици, както и че ответницата не е изпълнила задължението си по установения ред. Оспорват се доводите във въззивната жалба относно извършено от нея 1 плащане. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение. Претендират се разноски за въззивното производство.

Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

По делото е безспорно установено, че въззивницата Р. И. П. е собственик на самостоятелен обект – апартамент „И“, находящ се в сграда в режим на етажна собственост в гр. Русе, кв. „З.“, ул. „О.“ № *, бл.**, вх. В.

От събраните по делото доказателства се установява, че на проведеното на 29.11.2023 г. общо събрание на етажната собственост е взето решение за извършване на ремонт на общите части на сградата, като за набиране на необходимите средства е определена обща сума в размер на 2000,00 лв., която следва да бъде разпределена между етажните собственици съобразно притежаваните от тях идеални части. Към протокола е приложен списък на дяловото участие на собствениците, от който се установява, че за апартамент „И“, собственост на въззивницата, е определена сума в размер на 100,40 лв., платима на два транша по 50,20 лв. Съгласно взетото решение първият транш следва да бъде заплатен в периода от 01.12.2023 г. до 10.12.2023 г. на Р. Г., а вторият – в периода от 01.02.2024 г. до 10.02.2024 г. на Р. Х.

От приложените по делото списъци за събиране на средствата се установява, че П. е заплатила първата вноска в размер на 50,20 лв. на 10.12.2023 г., като за втората вноска липсва отбелязване за извършено плащане.

Безспорно е също така, че решенията на общото събрание от 29.11.2023 г. са били оспоР. по реда на чл. 40 ЗУЕС, но с влязло в сила съдебно решение, постановено по в. гр. д.

№ 932/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1083/26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6936/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, същите са оставени в сила, поради което са задължителни за всички етажни собственици.

В подкрепа на възражението си за изпълнение на задължението въззивницата е ангажирала доказателства за изпращане на пощенски запис на 27.02.2024 г. до лице, различно от изрично определеното с решението на общото събрание да събира дължимите суми по втория транш, като поддържа, че именно това лице е следвало да приеме плащането. От същите се установява още, че това действие е предприето след изтичане на определения с решението на общото събрание срок за заплащане на втората вноска.

При така установената фактическа обстановка не може да се приеме, че въззивницата е изпълнила надлежно задължението си за заплащане на втората вноска чрез изпращане на пощенски запис.

Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението следва да бъде извършено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то има погасително действие само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В случая не се установява изпратената сума да е била адресирана до лицето, определено с решението на общото събрание да приема втория транш, нито е налице потвърждаване на това плащане от етажната собственост или възползване от него.

Изпълнението на парично задължение е точно само когато е извършено в съответствие с всички елементи на дължимата престация – по отношение на предмета, падежа, мястото и лицето, на което следва да се престира. Отклонението от който и да е от тези елементи изключва настъпването на погасителен ефект. В случая редът за изпълнение не е оставен на свободната преценка на длъжника, а е изрично определен с решението на 2 общото събрание на етажната собственост, което е задължително за всички етажни собственици. Поради това изпращането на пощенски запис до лице, което не е било определено да приема съответната вноска, представлява отклонение от установения ред на плащане и не съставлява надлежно изпълнение на възникналото за ответницата парично задължение, поради което не води до погасяването му. Рискът от изпълнение към ненадлежно лице се носи от длъжника, доколкото именно той следва да престира по установения ред и на лицето, оправомощено да приеме изпълнението.

Неоснователно е и възражението на въззивницата за забава на кредитора. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни. За да е налице тази хипотеза, длъжникът следва да е предложил надлежно изпълнение по отношение на предмета, времето, мястото и лицето, на което то следва да бъде престирано. В разглеждания случай такова предложение не е установено, тъй като плащането не е било насочено към определеното от общото събрание лице – Ру. Х., нито е извършено по установения ред. След като въззивницата е насочила изпълнението към лице, което не е било овластено да получи съответната вноска, последиците от това нейно поведение следва да останат в нейната правна сфера. Следователно предприетите от нея действия по изпращане на сума не могат да се приравнят на надлежно изпълнение на задължението, тъй като не са съобразени с определения от кредитора ред за приемане на плащането. Самото намеР.е за изпълнение не е достатъчно, когато липсва точно престиране.

След като решенията на общото събрание са били оспор. по съдебен ред, а искът за тяхната отмяна е отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт, същите пораждат действие спрямо всички етажни собственици и ги обвързват в приетото съдържание, включително относно размера, срока и начина на изпълнение на определените задължения.

Предвид изложеното въззивният съд приема, че въззивницата не е доказала да е изпълнила задължението си по начина и в срока, определени с решението на общото събрание, поради което предявеният иск се явява основателен.

Неотносими към предмета на спора са и изложените след съдебното заседание доводи относно правилника за вътрешния ред на етажната собственост, доколкото процесното задължение произтича от конкретното решение на общото събрание от 29.11.2023 г., а не от общите правила на вътрешния ред.

Неоснователни са и възраженията относно твърдените поправки в поставеното за сведение копие от протокола на общото събрание. Дори да се приеме, че такива са били налице, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че протоколът от проведеното общо събрание е бил изменен или че определеният с него срок за изпълнение на задължението е различен от отразения в приетото решение.

Не намират опора в данните по и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Самото необсъждане на всяко отделно твърдение или доказателствено искане на страната не съставлява съществено процесуално нарушение, когато спорът е изяснен в достатъчна степен и съдът е достигнал до правилен краен извод въз основа на относимите по делото доказателства.

От данните по делото не се установява първоинстанционният съд да е ограничил правото на защита на страната или да е формирал изводите си при непълнота на доказателствения материал. Напротив, релевантните за спора факти са били изяснени в необходимия обем, а събраните доказателства са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Ето защо въззивният съд не констатира допуснати процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на обжалваното решение.

Изводът на съда, че не е налице надлежно изпълнение на задължението, съответства както на установените по делото факти, така и на задължителния характер на решението на 3 общото събрание на етажната собственост.

С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

По разноските:

При този изход на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В подкрепа на това искане по делото са представени два договора, удостоверяващи заплатени в брой суми – 150.00 евро за процесуално представителство пред въззивната инстанция и 200.00 евро за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за основателно. С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В конкретния случай, с оглед характера на спора и обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемата страна работа, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. При преценката си съдът взе предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а процесуалната дейност пред въззивната инстанция се е изчерпала основно с депозиране на писмен отговор и осъществяване на процесуално представителство, без събиране на нови доказателства.

Поради това претендираното възнаграждение следва да бъде намалено, като в полза на въззиваемата страна се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1877/28.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1435/2025 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН ********** да заплати на Етажната собственост на бл. **, вх. „В“, кв. „З.“, ул. „О.“ № *, гр.Р. представлявана от управителя В. Н. Р., сумата от 150,00 евро-разноски пред въззивната инстанция.