Решение № 135 от 27.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Плевен, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600233 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Й. Х. – служебен защитник на подсъдимия А. А. П., и допълнително изложение към въззивната жалба, изготвено от адвокат В.С. – защитник на подсъдимия А. А. П., подадени срещу присъда № 122 от 09.10.2023 г., постановена по нохд № 596/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия А. А. П. за виновен в това, че през периода месец март 2011 г. – месец май 2011 г., при условията на продължавано престъпление осъществил следните деяния:

1.През месец март 2011 г. в гр. Плевен, набирал отделно лице – Р. П. П.а от гр. Плевен, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, и в края на месец март 2011 г. я транспортирал от гр. Плевен до гр. Виена, Република Австрия, като я превел през границата на страната през ГКПП Калотина с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й;

2. През месец април 2011 г. транспортирал Р. П. П.а от гр. Виена до гр.

Шверценбах, Конфедерация Швейцария, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание 1 чл. 159б, ал. 1, във връзка с чл. 159а, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на 10 000 лева.

С присъдата съдът е признал подсъдимия А. А. П. за виновен в това, че през периода месец март 2011 г. – месец септември 2012 г., при условията на продължавано престъпление е осъществил следните деяния:

1.През периода месец март 2011 г. – месец април 2011 г., в град Виена, Република Австрия, използвал Р. П. П.а от град Плевен, пострадала от трафик на хора, за развратни действия;

2. През периода месец май 2011 г. – месец септември 2012 г., в град Шверценбах, Конфедерация Швейцария използвал Р. П. П.а от гр. Плевен, пострадала от трафик на хора, за развратни действия, поради което и на основание чл. 159в, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е наложил на подсъдимия А. А. П. да изтърпи по-тежкото от наказанията, в размер на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

На основание чл. 23, ал. 3 НК, съдът е присъединил към определеното за изтърпяване от подсъдимия А. А. П. по-тежко наказание и наказанията глоба в размер на 10 000 лева и глоба в размер на 10 000 лева.

На основание чл. 24, ал. 1 НК, съдът е увеличил определеното за изтърпяване от подсъдимия А. А. П. по-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, с една година лишаване от свобода и е постановил той да изтърпи наказание в размер на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса какво да стане с приложеното по делото веществено доказателство и е възложил направените по делото разноски върху подсъдимия.

В бланкетната въззивна жалба от адвокат Й. Х. се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, за допуснати от съда отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Във въззивната жалба на адвокат В.С. се съдържат оплаквания за това, че съдът е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на изискванията на разпоредбите на чл. 14, чл. 102 и чл. 103 НПК, поради което присъдата е необоснована и почива на предположения, както и оплаквания, че мотивите са вътрешно противоречиви и съдържат неверни изводи. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател А. А. П., адвокат В.С..

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и допълнителното изложение към жалбата, становищата 2 на страните и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отваря на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна. В рамките на правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК въззивната инстанция констатира, че основният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при обявяване на присъдата, тъй като тя е обявена без да е подписана от председателя и съдебните заседатели с квА.фициран електронен подпис. Поради това обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Във връзка с направената от въззивния съд констатация следва да бъде изяснен въпросът кой е вА.дния според регламента съдебен акт – този с лично положени подписи от председателя на състава и от съдебните заседатели или електронният документ с положените върху него квА.фицирани електронни подписи на всички членове на съдебния състав. До неотдавна този въпрос имаше нееднозначни отговори. Така например съобразно решение № 82 от 07.07.2022 г., постановено по к.н.д. № 291/22 г., ІІІ н. о. и решение № 50114 от 09.09.2022 г., постановено по к.н.д. № 423/22 г., ІІ н.о., по начало вА.ден се явява хартиеният носител с оригиналните подписи на състава на съда, основно предвид старите производства, протичащи не в електронна форма, и при невъзможност на ВКС на РБ да проследи електронните варианти на съдебните актове поради невключването на този съд в ЕИСС. Същевременно разпоредбите на член 33, ал. 7 и чл. 310, ал. 1 НПК, обмислени в светлината на Глава 18а от ЗСВ, въведени с измененията в процесуалния закон, публикувани в ДВ, бр. 110/2020 г., насочват пряко към електронния документ като вА.дна форма на съдебния акт. В аналогичен смисъл е и решение № 97 от 07.03.2023 г., постановено по к.н.д. № 54/23 г., ІІ н. о.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 7 НПК, съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система на съдилищата и се подписват с квА.фициран електронен подпис.

Съобразно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 НПК, присъдата се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квА.фициран електронен подпис от всички членове на състава на съда.

От разпоредбата на чл. 360а от ЗСВ става ясно, че органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма.

В разглеждания случай присъдата е била обявена от председателя на съдебния състав в 15:37 часа на 09.10.2023 г. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от протокола за проведеното на същата дата 3 съдебно заседание, който е съставен при условията и по реда, предвиден в НПК и поради това – съгласно разпоредбата на чл. 131 НПК, е доказателствено средство за извършването на съответните действия и за реда по който са извършени.

В същото време присъдата е подписана от председателя на съдебния състав с квА.фициран електронен подпис в 16:06:20 часа на 09.10.2023 г.

Съдебните заседатели Л.Й. и Н.М. са подписА. присъдата с квА.фицирани електронни подписи в 16:08:01 часа на 09.10.2023 г. и в 16:07:02 часа на 09.10.2023 г.

При тези фактически положения е възможно да бъде направен единствено възможния правен извод, че обжалваната присъда е била обявена в 15:37 часа на 09.10.2023 г., но без да е подписана от всички членове на съдебния състав с квА.фициран електронен подпис.

Изискването, предвидено от законодателя, след изготвянето й в ЕИСС, присъдата първо да бъде подписана от всички членове на състава на съда с квА.фициран електронен подпис, а след това незабавно обявена в съдебната зала, е гаранция както за значението и силата на съдебния акт, така и за защита срещу възможността да бъдат внесени допълнения и изменения, с които да бъдат нарушени основни права на подсъдимите. Затова неподписването на диспозитива на присъдата от съдебния състав прави присъдата абсолютно недействителен съдебен акт, който не може да породи правни последици. В този смисъл са решение № 265 от 25.06.2009 год. по н. д.

№ 245/2009 г., ІІ н. о. и решение № 164 от 18.02.2021 г. по н. д. № 715/2020 г., І н. о.

Обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена, тъй като е обявена в нарушение на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 НПК и поради това представлява недействителен съдебен акт, който не поражда правни последици.

Правните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция не могат да бъдат променени от разбиранията, залегнА. в решение № 217 от 09.04.2024 г. по н. д. № 1148/2023 г., І н. о. В посоченото решение е отразено, че – според касационния състав, по-късното генериране на присъдата в ЕИСС и подписването й с квА.фициран електронен подпис, не съставлява нарушение на процесуалните правила, а още по-малко такова от категорията на съществените, което да води до отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като по никакъв начин това не е рефлектирало върху пълноценната реА.зация на правото на защита на подсъдимия, свързана с предоставянето му на възможност да разбере в какво точно е обвинен и за какво престъпление точно е осъден.

Посоченото решение на ВКС обаче /както впрочем и всички касационни решения по конкретни наказателни дела/ не е източник на право и не е задължително за съдилищата. Обвързваща сила имат единствено тълкувателните решения на ОСНК на ВКС на РБ. Освен това съдебната практика следва да съответства на изискванията на закона и да е съобразена с 4 него, а не да създава произволна интерпретация на законовите разпоредби.

Не на последно място, за да се обсъжда нА.це ли е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело да ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, е безусловно необходимо да има постановен действителен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. В разглеждания случай такъв акт няма, поради което е невъзможно да се обсъжда дА. и как нарушението е рефлектирало върху процесуалните права на подсъдимия.

При липсата на действителен съдебен акт, който да подлежи на въззивна проверка, оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 122 от 09.10.2023 г., постановена по нохд № 596/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5