Решение № 7521 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7521 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110106766 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, представлявано от АА- Изпълнителен ФДРор срещу А. Ч. К. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС надпартерен, 1111 и К. А. А. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС надпартерен, 1111, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно при квоти ¾ за К. А. А. и ¼ за А. Ч. К. сумата от 824,93 лева - главница за периода 05.2019г. до 04.2021 г., 127,14 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 13.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“: 41,82 лв. - главница за периода 08.2019г. до 04.2021 г., 9,06 лв. - мораторна лихва за периода 01.10.2019г. до 13.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52402/2022 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, надпартерен, Аб. №: 111111, ИД номер: 11111.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

1

Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. А. А. оспорва процесуалната легитимация/ реално с доводи за материалната такава, доколкото процесуалната се определя по твърденията на ищеца/ и качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че е била в брак с Ч А.ов К., който е прекратен с развод към 1981 г. и към 1992г, когато той е придобил процесния имот тя не е имала касателство относно собствеността на същия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът о А. Ч. К. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, съответно наличието на облигационна връзка с ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 28.09.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. А. А. и А. Ч. К. за следните суми: за А. Ч.

К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2019 г.- м.04.2021 г. в размер на 206,23 BGN (двеста и шест лева и 23 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 13.09.2022 г. в размер на 31,78 BGN (тридесет и един лева и 78 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода м.08.2019 г.- м.04.2021 г. в размер на 10,46 BGN (десет лева и 46 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 30.09.2022г. до 13.09.2022 г. в размер на 2,26 BGN (два лева и 26 стотинки) и за К. А. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2019 г.- м.04.2021 г. в размер на 618,70 BGN (шестстотин и осемнадесет лева и 70 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 13.09.2022 г. в размер на 95,36 BGN (деветдесет и пет лева и 36 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода м.08.2019 г.- м.04.2021 г. в размер на 31,36 BGN (тридесет и един лева и 36 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 30.09.2022г. до 13.09.2022 г. в размер на 6,80 BGN (шест лева и 80 стотинки)- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на 2 адрес: АДРЕС аб.№ 111111

С разпореждане от 13.10.2022 г. по ч. гр. д. № 52402/2022г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжниците, които са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с което са оспорили дължимостта на сумите и на ищеца са дадени указания по чл.

414, ал. 1, т. 1 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е Нотариален акт №140, том LVII, дело №12256/1992 г., видно от който МПК продава на сина си Ч А.ов К. апартамент АДРЕС

Видно от представената справка за родствени връзки Ч А.ов К. е починал на 23.09.2003 г. като е оставил за наследници А. Ч. К.- син.

Видно от приложения личен регистрационен картон на К. А. А. в ЕСГРАОН същата е била в граждански брак с Ч А.ов К., който брак е прекратен с развод през 1981 г.

Видно от представения протокол от проведеното на 06.11.2012 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, 3 са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените по делото нотариален акт и удостоверение за родствени връзки се установява, че от 23.09.2003 г. само ответника А. Ч. К. по силата на наследствено правоприемство от Ч А.ов К.- баща е станал собственик на процесния топлоснабден имот.

Ответницата К. А. А., макар и майка на А. Ч. К. е била бишва съпруга на Ч А.ов К. още от 1981 г. и към момента на придобиването на процесния имот към 1992 г. той не е станал СИО, а еднолична собственост на Ч А.ов К., съответно след неговата смърт той е преминал чрез наследствена трансмисия в собственост само на сина му А. Ч. К..

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.