Решение № 693 от 17.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Пазарджик, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20205220103269 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове с материалноправна квалификация по чл.228, ал.1 ЗЕС, чл.342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за съществуване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение до размера на 688.52лв. /при издадена заповед за изпълнение в общ размер на 907.11лв./, от които 256.37лв. – цена на предоставени мобилни услуги, 194.72лв. – лизингови вноски и 232.26лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 10.02.2020г. до плащането.

Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к.

„*“, ул. „****“, сгр. *, твърди да е изправна страна по няколко облигационни правоотношения с ответника М. ОЛ. М. с ЕГН ********** от *, произтичащи от следните договори за мобилни услуги и договори за лизинг:

- По договор за мобилни услуги №** от 13.12.2017г. със срок на действие до 13.12.2019г. ищецът твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер ** при абонаментен план по програма „Тотал 24.99“ с месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС. Към този мобилен номер страните сключили и договор 1 за лизинг от 13.12.2017г., в изпълнение на който ищецът твърди да е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „Huawei P9 Lite mimi Black“ срещу обща лизингова цена от 224.37лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски по 5.19лв. и една първоначална вноска от 105лв.

- По договор за мобилни услуги №619157074 от 19.12.2017г. със срок на действие до 19.12.2019г. ищецът твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер * при абонаментен план по програма „Джуниър 7.99“ с месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с вкл. ДДС.

- По договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. със срок на действие до 08.10.2020г. ищецът твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер * при абонаментен план по програма „Тотал 24.99“ с месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС.

Към този мобилен номер страните сключили и договор за лизинг от 08.10.2018г., в изпълнение на който ищецът твърди да е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „Samsung Galaxy J3 2017 Black“ срещу обща лизингова цена от 231.67лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски по 7.79лв. и една първоначална вноска от 52.50лв.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на предоставените мобилни услуги по трите договора за периода 15.10.2018г. – 14.01.2019г. в общ размер на 256.37лв., както и част от лизинговите вноски по двата договора за лизинг в общ размер на 194.72лв., които задължения са отразени в с следните фактури:

1. фактура №7280612753 от 15.11.2018г. с падеж 30.11.2018г., за отчетния период 15.10.2018г. - 14.11.2018г., включваща задължения в общ размер на 108.08лв. /с ДДС/, от които:

- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв., временно възстановяване на изходящия трафик - 1.24лв., лизингова вноска 5,19лв., услуга „Плати с Теленор от Google Play Store“ - 23.18лв., както и потребление извън абонаментния план в размер на 10.68лв. за видеоразговори, други услуги с добавена стойност, кратки текстови съобщения (SMS) и разговори към „Грижа за клиента“.

2

-за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв. и лизингова вноска - 7.79лв.

-за мобилен номер *: месечен абонамент „Джуниър 7.99“ - 7.99лв.

2. фактура №7281932802 от 15.12.2018г. с падеж 30.12.2018г., за отчетния период 15.11.2018г. – 14.12.2018г., включваща задължения в общ размер на 84.92лв./с ДДС/, от които:

-за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв., лизингова вноска - 5,19лв., както и потребление извън абонаментния план в размер на 9.40лв. за други услуги с добавена стойност, кратки текстови съобщения (SMS) и разговори към други национални мобилни мрежи.

- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв. и лизингова вноска - 7.79лв.

- за мобилен номер *: месечен абонамент „Джуниър 7.99“ - 7.99лв.

3. фактура №7283326240 от 15.01.2019г. с падеж 30.01.2019г., за отчетния период 15.12.2018г. – 14.01.2019г., включваща задължения в общ размер на 70.96лв. /с ДДС/, от които:

- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв., лизингова вноска - 5,19лв., както и потребление извън абонаментния план в размер на 0.02лв. за разговори към „Грижа за клиента".

- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв. и лизингова вноска - 7.79лв.

- за мобилен номер *: месечен абонамент „Джуниър 7.99“ - 7.99лв.

Ищецът твърди да е налице едностранно предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на ответника, което е настъпило на 04.02.2019г. Прекратяването се претендира на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника.

От момента на прекратяване на тези договори ищецът твърди да е настъпила предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови вноски на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договорите за лизинг, съгласно който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно 3 изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги. Твърди, че по договор за лизинг от 13.12.2017г. с предмет мобилно устройство марка „Huawei P9 Lite mimi Black“ ответникът не е заплатил 8 бр. лизингови вноски в общ размер на 41.52лв., дължими за периода от месец 03/2019г. до месец 11/2019г., и не е върнал мобилното устройство на лизингодателя, съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което дължи допълнителната вноска в размер на 5.19 лв. по чл.1, ал.2 от договора, с която общото задължение възлиза на 46.71 лв. По договора за лизинг от 08.10.2018г. с предмет мобилно устройство марка „Samsung Galaxy J3 2017 Black“ ответникът не е заплатил 18 бр. лизингови вноски на обща стойност 140.22лв., дължими за периода от месец 03/2019г. до месец 09/2020г., и не е върнал мобилното устройство на лизингодателя, съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което дължи допълнителната вноска в размер на 7.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора, с която общото задължение възлиза на 148.01 лв.

Ищецът твърди още, че поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги от 08.10.2018г. по вина на ответника същият дължи неустойка. Неустойката се претендира на основание чл.11 от договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. (за мобилен номер *), съгласно които, ако договорът бъде прекратен преди крайния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на абонаментните такси според абонаментния план до края на срока по договора, но не повече от трикратния им размер, а когато във връзка с договора на абоната е предоставено мобилно устройство на преференциални цени, дължимата неустойка включва и частта от разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството, съответстваща на оставащия срок от договора. Твърди, че неустойката възлиза на 237.43лв. и включва три месечни абонаментни такси, както и разликата между стандартната и преференциалната цена на мобилното устройство „Samsung Galaxy J3 2017 Black“, съответната на оставащия срок на договора.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №432/2020г. на РС – гр.Пазарджик., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, което претендира в пълен размер относно цената на мобилните услуги – 256.37лв. и 4 лизинговите вноски – 194.72лв., но частично по отношение на вземането на неустойка – само до размера на 232.26лв., като за разликата до 456.02лв. не е предявил установителен иск по чл.422 ГПК. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва исковете, както и всички писмени доказателства. Твърди, че клаузата по чл.12, ал.2 от общите условия към договорите за лизинг, която обвързва предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с прекратяването на договора/ите за мобилни услуги и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и с неплащане в срок на дължими суми по тези договори, за нищожна поради нейния неравноправен характер. Оспорва страните да са уговаряли неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, каквато ищецът претендира. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

Предмет на иска по чл.422 ГПК може да бъде и част от вземането по заповедта за изпълнение, а непредявяването на иск за разликата не води до недопустимост на исковата претенция. Правните последици от непредявяването на иск по чл.422 ГПК за цялото вземане се свеждат до частичното обезсилване на заповедта за изпълнение в непредявената част от заповедния съд на основание чл.415, ал.5 ГПК.

По иска по чл.228, ал.1 ЗЕС:

За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период, размера на дължимата цена и настъпването на нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

5

Установява се от представения от ищеца договор за мобилни услуги №** от 13.12.2017г. със срок на действие до 13.12.2019г., че ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер ** с абонаментен план по програма „Тотал 24.99“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС. От представения договор за мобилни услуги №619157074 от 19.12.2017г. със срок на действие до 19.12.2019г. се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер * при абонаментен план по програма „Джуниър 7.99“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с вкл. ДДС. Установява се сключването и на трети договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. със срок на действие до 08.10.2020г., по който ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер * при абонаментен план по програма „Тотал 24.99“, срещу заплащането на месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС.

Договорите са сключени при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от 10.09.2010г. Срокът им е 24 месеца. Цената е уговорена при съответния стандартен месечен абонамент с вкл. ДДС, а след изчерпване на лимита съгласно приложена ценова листа за стойността на услугите над абонаментния план. Уговорено е фактурирането на потреблението да става ежемесечно на 15-о число. В чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор е предвидено заплащането да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.

Съдът счита, че договорите за мобилни услуги са действителни и валидно обвързват страните по всяко от двете правоотношения. Същите имат минимално изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС.

Ответникът оспорва изпълнението на договорите от страна на ищеца, като твърди, че не е получил услугите, чието заплащане се претендира. С доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че върху него лежи тежестта да докаже предоставянето на услугите, чиято цена е отразил в представените по делото фактури /последните не представляват доказателство за изпълнението на договора от страна на ищеца/. Въпреки указанията на съда, ищецът не е посочил своевременно доказателства за изпълнението. Поискал е СТЕ, която да установи дали предоставените на ответника SIM-карти са били 6 регистрирани в системата на оператора и дали последният е могъл да ги активира и да използва мобилната мрежа. Това искане обаче е направено след края на първото съдебно заседание при липса на предпоставките по чл.147 ГПК, поради което доказателството не е допуснато от съда. Ищецът не е представил по надлежния ред доказателства да е изпълнил договорите за мобилни услуги, поради което не може да се направи извод, че за ответника е възникнало задължение да заплаща уговорените месечни абонаментни такси по тях. Ето защо искът за съществуване на вземането за цената на мобилните услуги в размер на 256.37лв. следва да се отхвърли.