Решение № 425 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000503342 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: производството по гр. дело 3342/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на третото лице-помагач на страната на ответника Е. В. Н. чрез адв. С. М. срещу решение 31 на ОС Кюстендил от 21.07.2023 г. по т.д. 24/2022 г. в частта, в която подпомаганата от него страна – ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Л. Б. Г., действаща чрез законния представител и баща Б. Г. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на станало на 01.08.2021 г.

ПТП, реализирано от Е. В. Н., управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.

№********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата от 187.50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет ст.), обезщетение за имуществени вреди, причинени от цитираното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и на А. Д. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на станало на 01.08.2021 г. ПТП, реализирано от Е. В. Н., управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата от 129.82 лв. (сто двадесет и девет лева и осемдесет и две ст.), обезщетение за имуществени вреди, причинени от цитираното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

В жалбата се съдържа искане за намаляване на присъденото обезщетение на двете ищци.

1

Постъпил е отговор от ищците чрез адв. Е. Б., в който се твърди, че въззивната жалба е бланкетна.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищците чрез адв. Е. Б. срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди: за Л. Г. за сумата от 18 000 лева до 50 000 лева, за А. А. за сумата от 15 000 лева до 65 000 лева и в частта, в която е отхвърлено искането за лихва от датата на ПТП до 07.10.2021 г. или от 16.09.2021 г. до 07.10.2021 г., съответно иска за лихва върху извънсъдебно платените суми.

От застрахователното дружество и от третото лице-помагач са постъпили отговори на насрещната въззивна жалба.

Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция и нови доказателства не са събирани.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивната инстанция поради споразумението по НОХД № 333/2022г. по описа на РС -гр. Кюстендил, липсата на въззивна жалба от ответника и платени доброволно преди завеждане на делото обезщетения не е спорно наличието на елементите на непозволеното увреждане. Не е спорно, че за лек автомобил "Рено", модел "Меган" с рег. № ******** към датата на ПТП - 01.08.2021 г. е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Евроинс“ АД.

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди за двете ищци, както и дължи ли се обезщетение за имуществени вреди.

За определяне на обезщетението за неимуществени вреди на Л. Б. Г. въззивният съд съобрази представената пред ОС Кюстендил медицинска документация, заключението на СМЕ, изготвено от д-р Е. Л., ортопед-травматолог, заключението на СПЕ и свидетелските показания. Уврежданията на Л. Б. Г. в резултат на ПТП са мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и придружаващо заболяване, както и фрактура на лява ключица. Л. е постъпила на 01.08.2021 г. и е изписана на 03.08.2021 г. от ХО при МБАЛ гр. Кюстендил, поставена е имобилизация на лявата раменна става и ключична област. Счупването на лявата ключица изисква носенето на имобилизиращата превръзка за срок от 30-35 дни, след което е необходима рехабилитация до пълното възстановяване на обема на движения на лявата раменна става, което време при различните пациенти е различно, като средния срок за възстановяване е около 2-3 месеца, а пълното възстановяване на фрактурата на костта на лявата ключица е от порядъка на 6-8 месеца. В резултат на извършен клиничен преглед на 22.11.2022 г. вещото лице е описало оток и деформация в областта на лявата ключица на ниво проксимална - средна трета, наличие на палпаторна болка в същата област без патологична подвижност. Движенията в лявата раменна става са болезнени и ограничени в крайните степени, като прогнозата е да остане подутината в мястото на фрактурата и евентуална остатъчна болка при по-силен натиск при пипане, при по-голямо натоварване на лявата раменна става и при промяна на времето от сухо към влажно.

От заключението по назначената и изслушана съдебно – психологична експертиза въз основа на интервю, проведено на 26.04.2023 г., се установява, че Л. Г. не страда от психично разстройство, интелект в нормата за възрастта, с добри умения за справяне с изискванията на образователната система. Общуването с връстници и плануване на бъдещето са съответни на правилата и нормите на средата, в която израства и са в нормалпсихологичните граници за календарната възраст. Не е ползвала психиатрична помощ след инцидента. Преживеният стрес резултира в емоционален и социален регрес, 2 инфантилизиране на основни поведенчески стереотипи, свързани със създаване на емоционално ангажирани връзки, чувства се като дете, което трябва да бъде обгрижвано в по-голяма степен от нужното за възрастта и има проблем при структуриране на адекватни рационални решения, съответни на възрастта. Наблюдава се нарушение в емоционално оценъчните функции на личността, особено интензивни в първите шест месеца след преживяната катастрофа. По своята същност тези реакции не представляват психотично разстрйство /душевна болест/, тъй като личността на пострадалата е със задоволително запазена годност да отразява правилно действителността и да възпроизвежда фактите достоверно. Описаните симптоми на стрес, наблюдавани след ПТП, са нормалпсихологични и не представляват същинска психична болест, не са довели до необходимост от специализирана психиатрична помощ и могат да бъдат квалифицирани като реакция на стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност, без да са влияещи върху социалния резонанс и емоционално волевите функции на момичето. Към настоящия момент в значителна степен е преодолян страхът и чувството за тревожност, възстановено е умението да се рационализират преживяванията, за което е допринесло обгрижването от страна на всички роднини.

Разпитаната по делото Д. А. А. разказва, че разбрала за инцидента, когато дъщеря й Л. й се обадила по телефона да каже, че не иска сама да ходи в болницата. Тогава Л. била на 10 години. Когато дошла на мястото на инцидента, Л. била цялата ожулена и в рани. Крещяла силно, че я боли рамото и ръката. По пътя за болницата изпаднала в шок, започнала да крещи от болка и притеснение за баба си. Този шок все още го имала – вечер не можела да заспива, събуждала се и започвала да вика. Не искала сама да пресича пешеходни пътеки. Л. след катастрофата носела протеза на рамото. Пиела обезболяващи за главата и болките в ръката. Водили я на психолог, защото била неспокойна, изпитвала страх и стрес. Не искала да излиза навън, стояла си само вкъщи. Ръката все още я боляла, особено при по-студено време. Все още приемала обезболяващи.

Свидетелските показания са в синхрон с представените медицински документи, заключението на СМЕ, последователни и житейски логични, поради което съдът ги кредитира. Съдът не съобразява показанията в частта относно наличния и към момента шок, за който разказва свидетелката, тъй като вещото лице-психолог е категорично, че в значителна степен е преодолян страхът и чувството за тревожност.

При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и придружаващо заболяване, както и фрактура на лява ключица, болничния престой от два дни, липсата на оперативни интервенции, обездвижването на ръката за 30-35 дни, рехабилитация за около 2-3 месеца, както и наличните към момента на прегледа от вещото лице – 22.11.2022 г. оток и деформация в областта на лявата ключица на ниво проксимална - средна трета, наличие на палпаторна болка в същата област без патологична подвижност. Следва да се съобразят реакцията на стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност за първите шест месеца след инцидента. От значение е възрастта на Л. към деня на инцидента – 11 г., която благоприятства физическото и психическото възстановяване и възстановителен период от 6-8 месеца, Предвид датата на събитието – 01.08.2021 г. и общественоикономическите условия, отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се определи в размер на 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева. Неоснователни са оплакванията за завишен размер, тъй като става дума за дете с неукрепнала психика, която е повлияна от инцидента особено интензивно през първите шест месеца, през които се е стигнало до нарушение в емоционално оценъчните функции на личността. Неоснователни са обаче и оплакванията за занижен размер на обезщетението, тъй като няма оперативни интервенции, счупването е довело до обездвижване за 30-35 дни, а психологическият стрес е преодолян.

Недоказано е твърдението, че Л. не може да движи ръката си в пълен обем и ще е така до края на живота й – вещото лице не дава такава прогноза. При разпита си в с.з. д-р Л. обяснява, че при прегледа е имала ограничения в крайните степени на движение, но не е посочил, че това състояние е дефинитивно. Няма и посочено в каква степен е това 3 ограничение, за да може да бъде съобразено като фактор за обезщетението. Вещото лице изрично посочва, че тя може да си служи с ръката, да я повдига, да има движения.

Недоказано е и твърдението във въззивната жалба, че ищцата е освободена от носенето на раница и от физическо. За тях нито има доказателства, нито е изследвано за какъв период е това „освобождаване“. Ето защо, както въззивната жалба на третото лице-помагач, така и насрещната въззивна жалба са неоснователни в частта относно определеното обезщетение за неимуществени вреди.

По повод обезщетението за имуществени вреди на Л. Б. Г. няма изложени оплаквания.

При постановяване на решението не са нарушени императивни материално-правни норми, поради което в тази част следва да бъде потвърдено.

За определяне на обезщетението за неимуществени вреди на А. Д. А. въззивният съд съобрази представената пред ОС Кюстендил медицинска документация, заключението на СМЕ, изготвено от д-р Е. Л., ортопед-травматолог, заключението на СПЕ и свидетелските показания. А. Д. А. е постъпила на 01.08.2021 г. В увредено общо състояние и е изписана на 06.08.2021 г. от ХО при МБАЛ гр. Кюстендил с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и придружаващо заболяване: вулнус лацеро -контузум капитис, като е имала множество охлузвания и наранявания по тялото, описани в епикризата към ИЗ 5337/2021 г. като палпаторни болки отпред на гръдния кош, в дясна коремна половина и в дясното коляно, охлузване по дясна раменна става, както и кървяща рана на главата.

Изрично е записано, че не може да си свие дясното коляно. Мекотъканиите увреди, получени при процесното ПТП, изискват период на възстановяване от няколко седмици до около два месеца.