Решение № 160 от 12.03.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е 160/12.3.2020г.

№

12.03.2020 год. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март през 2020 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМЧО ДИМОВ при участието на секретаря Н. Х. като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов гражданско дело № 2977 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред

ЯРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК ********* гр. С. срещу Б.И.А. ЕГН: ********** ***. С исковата молба се твърди, че на 20.08.2018г. е бил подписан индивидуален договор за продажна и прехвърляне на вземания, ведно с Предложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков дог за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., които договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответника произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** одобрен на 30.05.2016г, и подписан на 01.06.2016г. било прехвърлено в собственост на ищеца, ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружество преди, което вземане било индивидуализирано в Предложение 1 от 20.08.2018г. към индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) 20.08.2018г. Твърди се, че съгласно чл. 4.3 от Рамковия договор за цесия, ищецът, в качеството си на цесионер е поел ангажимент към цедента от негово име и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което ищецът имал изрично пълномощно от цедента.

Твърди се, че на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на цедента с изх. № *** г. посредством Български пощи с известие за доставяне, като писмото се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ***, като към момента на подаване на исковата молба обратната разписка не се била върнала в резултат от уведомяването. На следващо място се твърди, че процесното вземане произтича от одобрен на 30.05.2016 и подписан на 01.06.2016г. Договор за потребителски кредит № *** между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател. Поддържа се, че с подписването на договора кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страната на кредитора. При условията на договора за потребителски паричен кредит кредиторът бил предоставял на кредитополучателят потребителски паричен кредит в размер на 5000 лв. Твърди се, че сумата е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка ***. Твърди се, че съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 5723.76 лв., представляваща сбор от чистата стойност на кредита 5000 лв., такса за разглеждане на кредита 250 лв., застрахователна премия в размер на 473.76 лв., като такса за разглеждане на кредита кредитополучателя се задължил да заплати на кредитора на 24 бр. равни чати, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Тв се, че кредитополучателят се е задължил да върне кредитната сума, ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията в договора на вноски, чиито брой размер и падежи били посочени с погасителният план, неразделна част от подписаният договор. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Твърди се, че страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1214.88 лв. В обобщение се твърди, че кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит сумата в размер на 6938.51 лв., платима на 24 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, като първите 23 вноски били в размер на 289.11 лв., а първата погасителна вноска дължима на 21.06.2016г., а последната с падеж 21.05.2018г. в размер на 288.98 лв. Съгласно погасителния план, в крайния срок за издължаване на всички задължения на кредита бил 21.05.2018г., предвид което се поддържа, че по отношение на вземанията не е била обявявана предсрочна изискуемост. На следващо място се твърди, че съгласно на разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия при забава плащанията от дължимите от кредитополучателя суми, същия дължи на кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден на забавата изчислена върху просрочната дължима главница. На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 144,32 лв. до датата на входиране на задължението в съда. Твърди се, че сумата която е погасена до момента е в размер на 5515.62 лв., с което били погасена както следва: възнаградителна лихва в размер на

1152,36 лв., главница в размер на

4346,95 лв. и лихва за забава в размер на 16,31 лв. Твърди се, че ищеца е входирал пред съда заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което съдът издал заповед за изпълнение, както и че длъжника не бил намерен на посочените от него адреси, с което по същество ищеца основавал правния си интерес от предявяване на своя иск. Пртетендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *** дължи на ищцовото дружество присъдените в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № *** на ЯРС, а именно 1376.81 лв. – главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.01.2018г. до 21.058.2018г., сумата от 62.39 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.01.2018г. до 21.05.2018г. и сумата от 144.32 лв. представляваща лихва ( обезщетение за забава) дължима за периода от 21.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който се поддържа, че съгласно разпоредбата чл. 99, ал. 4 от ЗЗД следва извършеното прехвърляне на вземането да бъда съобщено на длъжника, от който момент същото има действие към него.

Поддържа се, че както твърденията в исковата молба, така и от приложените към нея писмени доказателства това съобщение не е достигнало до знанието на длъжника. В тази насока се поддържа, че същото не произвежда действие спрямо ответника. Сочи се, че функцията на особен представител в днешното съдебно заседание се свежда до защита на интересите на ответника, но не и да получава книжа вместо него. В тази насока се твърди, че ищецът не е материално правно легитимиран да претендира вземанията от посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.. На следващо място предявените искове се оспорват, както по основания така и по размер. Твърди се, че от представените доказателства не се установява дали сумата от 5000 лв. е усвоена от кредитополучателя. Твърди се, че представените от ищеца доказателства не подкрепят твърденият му, че ответника му е преустановил плащанията на месечните погасителни вноски, с падежни дати от 21.01.2018 до 21.05.2018Г.

На следващо място се сочи, че дори да се приеме, че твърдението в исковата молба е вярно тоест, че кредитополучателят е преустановил плащанията на кредита, то видно от погасителния план, задълженията му за главница и лихви възлиза на общ размер от 1185.34 лв., която сума не съответства на заявената искова претенция. На следващо място се поддържа, че размера на възнаградителната лихва и уговорения фиксиран годишен лихвен процент, както и размера на посочените 2 лихви възлизат на 46.66 лв., поради което се явяват нищожни. Поради противоречието им с добрите нрави и надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на Договора за потребителски кредит. Не било ясно как е сформиран едногодишният процент за разход. Сочи се, че същия е величина императивно заложена и методиката за изчисление на разходите на кредита по начин различен от тази определената от закона е недопустимо. На следващо място се поддържа, че клаузите относно ГПР се явяват и неравноправни съгласно ЗПП, което още веднъж го превело нищожно. Оспорва се претендираното обезщетение за забава в размер на сумата от 144.32 лв., позоваваща се на неконкретни клаузи от общите услови към Договора за кредит. В обобщение се поддържа, че заявените искови претенции са недоказани и неоснователни и се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли същите, заедно със законовите последици.

Редовно при зован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание молба, ищецът по същество и на подробно изложените в нея съображения поддържа предявените против ответника искове.

Прилага и списък на разноските по чл.80 ГПК.

За ответника Б.И.А., в съдебно заседание се явява, в качеството на назначен от съда особен представител – адв.

Ж.А. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа депозирания отговор на исковата молба и се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 01.04.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, срещу длъжника-ответник Б.И.А. за сумите от: 1376,81 лева – представляваща главница по 5 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2018 год. до 21.05.2018 год.; 62,39 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.01.2018 год. до 21.05.2018 год. и за сумата от 144,32 лева – обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 01.06.2016 год. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София в качеството на кредитодател и ответника в настоящото производство Б.И.А. в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит №***. С договора, ответникът се задължил да върне общо сумата от 6938,51 лева, включваща стойност на кредита в размер на 5 000 лева, такса за разглеждане на кредита в размер на 250 лева, застрахователна премия в размер на 473,76 лева, както включената в чл.7 от Общите условия лихва фиксирана за целия срок на кредита и начислявана от датата на отпускане на кредита, включена в погасителния план и договора. Съгласно договора и обективирания в нея погасителен план сумата следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, последната с падеж на 21.05.2018 год. в размер на 288.98 лева. Съгласно чл.13 от Общите условия, кредитодателя има право да получи от потребителя освен всички просрочени и неизплатени суми и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.