Решение № 190 от 18.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кърджали, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100088 по описа за 2025 година

Предявен е иск от ищцата Р. М. Т. срещу ТП на НОИ гр. Кърджали по чл.

1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на време, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., като ищцата твърди, че е работила в СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали, в периода от 01.03.1977 г. до 03.07.1989 г. Сочи, че е заемала длъжността **** по трудов договор на пълно работно време - 8- часов работен. Възнаграждението й било изплащано от този работодател и било отразявано във ведомостите, които се водели при него. На 03.07.1989 г. трудовото й правоотношение било прекратено. За отработеното време било направено отбелязване в трудовата й книжка, като същата не е била оформена съгласно изискванията на действащата в посочения период Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Това обстоятелство принудило ищеца да се снабди с удостоверение обр.

УП-3, с изх. **06.02.2019 г., издадено от „Хранене и подслон“ АД, което да й послужи за пенсиониране.

На 21.06.2024 г. ищцата подала заявление до ТП на НОИ - гр. Кърджали за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане ***/26.07.2024 г. отпускането на пенсия е било отказано, тъй като в представената от ищеца трудова книжка ***** г. записът не е бил оформен от осигурителя СДТ „Обществено хранене“ - гр. Кърджали по реда на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, както и че представеното 1 от ищеца удостоверение обр. УП-3 **06.02.2019 г. не било издадено на въз основа на автентични първични документи. Претендира спрямо ответника да се установи трудовия й стаж за периода от 01.03.1977 г. - 03.07.1989 г. в СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали. Моли да й бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът ТП на НОИ – гр. Кърджали е подал отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, като заведен при спазване на изискванията на чл. 4 и чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Счита, че в разглеждания случай ответникът - ТП на НОИ- Кърджали с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат за сметка на ищцата.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Д. И. от САК, като поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника, се явява старши юрисконсулт З. Б., която счита иска за основателен и релевира единствено възражение по отношение на присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че дейността на СДТ „Обществено хранене“, гр.

Кърджали и правоприемника му „Хранене и подслон" АД, гр. Кърджали е прекратено и ликвидирано, и няма правоприемник.

Видно от представената по делото Tрудова книжка **** на ищеца Р. М. Т. същата е работила в СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали, без прекъсване в периода от 01.03.1977 г. до 03.07.1989 г., като е заемала длъжността **** които обстоятелства са удостоверени с подпис и печат на работодателя. В представената по делото трудова книжка имената на ищеца са изписани като Н.М. Б., поради което е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. ***21.01.2025 г., издадено от Община Кърджали, от което се установява, че имената в трудовата книжка и тези на ищеца – Р. М. Т. са на едно и също лице.

Видно от Разпореждане ***/26.07.2024 г. на ТП на НОИ - гр. Кърджали, административният орган е приел, че записът в трудовата книжка не е оформен по реда на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж 2

(НТКТС/1987 г.), а по отношение на представеното удостоверение Обр. УП-3 е счел, че не представлява официален документ по чл. 179 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, предвид това, че не е издаден въз основа на автентични първични документи – ведомости за заплати, разходооправдателни документи и трудовоправна документация. Поради изложените съображения ТП на НОИ – гр. Кърджали е отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца, като е приело, че не следва да се зачита осигурителния стаж за периода от 01.03.1977 г. до 03.07.1989 г., положен на длъжност **** В тази връзка на ищцата й е било издадено удостоверение Обр. УП-17 с ****/01.10.2024 г. на основание чл 30, т. 1, б „г“ от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето трудов/осигурителен стаж за процесния период.

По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й, след представяне на документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТОССР (заверени копия от трудови книжки), установяващи че поисканият свидетел е работил при същия работодател и обуславящи допустимостта на свидетелските показания, по делото е разпитан свидетелят К.Г.Р., която в показанията си твърди, че през време на процесния период ищцата е работила без прекъсване, на пълен работен ден и на пълно работно време в СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали в обект сладкарница ***.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, като по делото е удостоверено, че през целия процесен период при един и същ работодател ищцата е работила със свидетеля К.Г.Р., която е заемала длъжността **** Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на посочения свидетел.

По допустимостта на иска: Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визирани в чл.

3

5 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона. В настоящия случай е налице правен интерес от установяване на стажа, придобит преди 31.12.1999 г., с оглед установяване на пенсионните права на лицето, тъй като стажът за горепосочения период не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради ненадлежното му оформяне. Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищеца е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. От представената трудова книжка се установява наименованието на фирмата, длъжността на която е работил ищеца, размера на трудовото му възнаграждение, както и датата на постъпване на работа, датата на прекратяването на трудовия договор и основанието за това прекратяване, като в необходимите графи са положени подпис на ръководителя и печат на предприятието. Следва да се посочи, че от началото на издаване на трудовата книжка, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Р. М. Т. със СДТ „Обществено хранене“, гр.

Кърджали, последователно са нанасяни данните за промяната в трудовото правоотношение, няма видими поправки и добавяния в книжката.

От показанията на разпитания в хода на делото свидетел, безспорно се установяват вписаните в трудовата книжка обстоятелства, както и обстоятелството, че ищцата е работила на пълен работен ден, като липсват доказателства в обратна посока. В случая представената от ищцата трудова книжка по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР представлява писмено доказателство за обстоятелството, сочещо за вероятност ищцата да е работила в предприятието на СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали с правоприемник „Хранене и подслон" АД, гр. Кърджали в периода от 4

01.03.1977 г. до 03.07.1989 г., а направените записвания са удостоверени с подпис и печат на ръководителя на предприятието. Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ „Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.“ Същата има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в нея.

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че истинността на трудовата книжка не е оспорена от ответника по делото, поради което съдът намира, че от посочения недостатък на вписванията, извършени от работодателя, работникът не може да търпи негативни последици от вида да се счете, че не е работил изобщо и няма трудов стаж в същия период. Обратно, на вписаните от работодателя в трудовата книжка на работника обстоятелства законът придава удостоверителна сила. А в случая в трудовата книжка на ищцата са вписани данни за започване и прекратяване на трудово правоотношение възникнало между нея и работодателя СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали, върху които данни е поставен и печат на работодателя. Обстоятелството, че длъжностното лице оформяло трудовата книжка на ищцатя е пропуснало да я оформи съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС, не представлява такова за което работникът да носи някаква отговорност, нито да е в състояние до доведе до извод, че не е работил по трудово правоотношение в описания в документа период.

При така установените факти от значение за спора съдът намира, че искът е изцяло доказан и основателен. Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи в съответствие с чл. 5, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, че работодателят на ищеца е прекратил дейността си и няма правоприемник, както и че в архива на ТП на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищцата стаж. Установи се също, в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 и ал. 4 от ЗУТОССР, че Р. М. Т., с ЕГН **********, е била назначена в СДТ „Обществено хранене“, гр. Кърджали, чиито правоприемник е „Хранене и подслон“ АД, гр. Кърджали, на 01.03.1977 г. на длъжност **** и е работила без прекъсвания до 03.07.1989 г. или общо 12 години, 4 месеца и 2 дни на пълно работно време, през посочения период и на посочената длъжност.

5

Гореизложеното налага извода, че претендираният от ищцата трудов стаж следва да бъде признат по отношение на ТП на НОИ-Кърджали, на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищцата с оглед даденото разрешение в ТР № 2/06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/15 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при уважаване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на 1000 леваплатено в брой адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие.

Доводът на ответника ТП на НОИ - Кърджали, че разноски в настоящото производство не следва да се присъждат предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, съдът намира за неоснователен, тъй като относимата разпоредба в случая е чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР. Сочената разпоредба освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР и е в отклонение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от ГПК за дължимост на държавни такси и разноски по гражданските дела, но не е в отклонение от общите правила по чл.