Решение № 4440 от 08.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. Варна, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А.а като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110107474 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Д. А. А. срещу Стик-Кредит АД за прогласяване нищожността на чл. 27 от Договор за кредит № 872404/25.08.2022г., сключен със Стик Кредит АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1190.30 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и в условия на евентуалност поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Ищецът в исковата си молба сочи, че по силата на Договор за кредит № 872404/25.08.2022г., сключен със „Стик-Кредит" АД е получила кредит в размер на 950.00 лева, като се задължава да върне сумата от 2378.36 лева, съгласно условията на договора.

Сочи, че уговорения , ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %.

В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърди, че съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 1190.30 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 198.20 лева.

Счита, че клаузата на чл.27, ал.1 от Договор за кредит № 872404/25.08.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Сочи, че основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна 1 не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В молбата се излага, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от Договор за предоставяне на кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1190.30 лева е в размер на над 120% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 950.00 лева.

По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита така уговорената клауза в чл.27 от Договор за кредит № 872404/25.08.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Твърди, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. С процесната клауза на чл.27 от Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за кредит № 872404/25.08.2022г. Твърди, че неустойка при непредоставяне на обезпечение не е начислявана и събирана от дружеството, но счита, че клаузата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава, с което обосновава становище, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Ответникът сочи още, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целия период на договора и изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Освен това излага, че съгласно TP от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила изискването на чл. 12 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: наличието на облигационно 2 отношение между страните по Договор за кредит № 872404/25.08.2022г.

Видно от представения по делото договор ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател сумата от 950 лева, която следвало да бъде върната съобразно погасителен план на 12 вноски по 198,20 лв., общо 2378,36 лв.,в които са включени и лихва и неустойка.

В чл. 17 от Договор за кредит № 872404/25.08.2022г. е уговорено заемополучателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора чрез 1.

Поръчител или 2. Банкова гаранция, като според ал.2 поръчителя и банковата гаранция трябва да отговарят на изисквания посочени в ОУ и да се одобрят от кредита. В чл.27 от договора за заем е посочено, че при неизпълнение на това задължение заемополучателя дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като сумата за неустойка ще се плаща периодично с всяка погасителна вноска / ал.2/.

Като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК). За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Ищецът е посочил като основание по предявения главен иск за недействителност на клаузата за неустойка, противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за 3 кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Съществуващото изискване към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) – така и Решение № 468 от 8.03.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 3671/2020 г. ,с уговаряне на неустойка по този начин, кредиторът де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 27, ал. 1 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 27, ал. 1 от Договор за кредит № 872404/25.08.2022г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.