Определение № 233 от 18.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Стара Загора , 18.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20215500501416 по описа за 2021 година Обжалвано е разпореждане № 341 от 29.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1863/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „С.“ ЕООД против Ж. Р. Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд приел, че записа на заповед са посочени два падежа, тъй като от една страна е посочен денят 24.10.2020 г., а същевременно той съдържал текст, според който е платим срещу представяне, като изразът представяне не приет за равнозначен на предявяване, чрез който се определя падежа в хипотезата на чл.486, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ. Счита, че записът на заповед е редовен от външна страна. Неправилно било прието, че той не съдържа реквизита, посочен в чл.535, т.6, предл. второ – място на издаването му. Излага съображения в подкрепа на становището си.

Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен съд 1 по заявление на „С.“ ЕООД със седалище в *** срещу Ж. Р. Р. от *** за вземане в размер на 1261,82 лв. –задължение по запис на заповед от 21.10.2020 г. Посочено е, че записът на заповед е издаден от длъжника за сумата от 132 806 лв., платими на падеж 24.10.2020 г., като сумата произтича от неуредени търговски взаимоотношения по договор за наем на строително оборудване и допълнително споразумение за ползване на вишка артикулираща 18 М, дизел, самоходна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че записът на заповед е нищожен, защото падежът му е определен по два начина – чрез посочен ден (24.10.2020 г.) и чрез текст - срещу представяне. Приел е, че изразът „срещу представяне“ се има предвид предявяване по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, при което падежът му настъпва с предявяването му за плащане. На второ място е приел, че записът на заповед не съдържа реквизита, посочен в чл.535, т.6, пр.2 ТЗ, а именно място на издаване – празнота, която не може да се санира чрез приложението на презумпцията на чл.536, ал.4 ТЗ, според която за място на издаване се смята мястото, посочено до името на издателя, защото в случая до името на издалия го длъжник не е посочено никакво населено място. Бил посочен постоянният адрес на длъжника, но не до името му, а едва след неговото ЕГН и лична карта.

Съгласно чл. 418 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след като се увери, че представеният документ по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеният със заявлението документ е запис на заповед, който, за да е редовен от външна страна, следва да съдържа реквизитите, посочени в нормата на чл.535 ТЗ, а именно: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис на издателя. В случая процесният запис на заповед съдържа тези реквизити, в т.ч. и падеж и място на издаване. Не е вярно приетото от първоинстанционния съд, че падежът е определен по два начина.

Използваната от издателя на записа на заповед формулировка в текста на документа „се задължава срещу представяне на настоящия запис на заповед 2 да плати“ не е относима към уговаряне на падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ , а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж. Представянето (предявяването) за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост (освен при падеж „на предявяване“), а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. При издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена.

Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът „на предявяване“ е един от начините на определяне на падежа - по чл.

486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ в записа на заповед (така Р-148-2017, І т.о.; Р-213-2014, ІІ т.о.; Р-105-2012, І т.о.).

Невярно е и заключението, че липсата на място на издаване на записа на заповед не може да бъде санирана с приложението на презумпцията на чл.536, ал.4 ТЗ. Съгласно този текст запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

Изразът „до името на издателя“ не трябва да се схваща буквално, а в смисъл, че то трябва да бъде изписано не на някакво друго място в текста на документа, а до идентифициращите данни на издателя. Името на издателя е задължителен реквизит за записа на заповед за разлика от номера на личната карта и ЕГН, които може и да не бъдат изписани. Ако обаче издателят ги е посочил заедно с името си, няма пречка адресът да бъде изписан непосредствено след това и с това записът на заповед не е опорочен.

Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че представеният заедно със заявлението запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Разпореждането на 3 районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за посочената в заявлението сума.

Воден от горните мотиви въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 341 от 29.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1863/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „С.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от Г.Х.Г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Ж. Р. Р. от ***, ***, ЕГН *** въз основа на запос на заповед от 21.10.2020 г. за посочената в заявлението сума.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4