Решение № 435 от 15.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110204448 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0436000517/22.05.2023 г. на ***** Сектор в ОД на МВР Варна, РУ 02, с което на К.

С. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание - за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец.

Жалбоподателят К. С. С., по съображения, изложени в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган – ***** Сектор в ОД на МВР Варна, РУ 02, не изпраща представител. Взема становище в молба-становище до съда, в която излага становище за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Варненският районен съд, като прецени събраните доказателства по 1 отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.04.2023 г. в гр. Варна, около 12: 25ч. жалбоподателят К. С. С. управлявал мотоциклет "БЕТА ЕД" по път, отворен за обществено ползване, по бул. "Осми Приморски полк" посока бул.“Чаталджа“. По това време изпълнявал служебните си задължения в автопатрул – свид. М. М. Н., на длъжност полицай при Второ РУП-Варна. Последният забелязал, че мотоциклетът нямал поставена регистрационна табела на определеното за това място, поради което със светлинен и звуков сигнал преустановил движението му за извършване на проверка. В хода на проверката била установена самоличността на жалбоподателя и станало ясно, че процесната рег. табела с № ******* била счупена и че С. я бил оставил в гаража, но е ходил да мие мотоциклета и затова се е движел без регистрационна табела.

Установено било, че мотоциклета бил собственост на „*******“ ЕООД с Булстат: ***********.

За направените констатации свид. М. Н. съставил АУАН Серия Ga AKT № 973036/24.04.2023 г. срещу жалбоподателя С. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и в негово присъствие, както и в присъствието на свид.Т.

С. А. на длъжност полицай при Второ РУП-Варна. Актът бил подписан без възражения. Такива не постъпили и в определеният за това срок пред АНО.Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на К. С. С. на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин въз основа на приложените по преписката и събрани в настоящото производство писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свид. М. М. Н. /актосъставител/ и свид.Т. С. А..

В показанията си актосъставителят М. Н. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Пояснява, че мотоциклета управляван от жалбоподателя К. С. бил без регистрационни табели, поставени на определените за това места.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, 2 непредубедени, достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Що се отнася до показанията на свид. Т. С. А., те кореспондират напълно с казаното от актосъставителя и останалият доказателствен материал по делото, затова и съдът изцяло ги кредитира.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба I-45/2000 /описана в обстоятелствената част на акта и постановлението/ табелите с регистрационен номер се поставят на превозното средство на определените от производителя за това места, в съответствие с изискванията на производителя и на европейското законодателство – перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. В случая табелите ги е нямало поставени на определените за това места. Всъщност без значение е това какви обстоятелства са се случили за да не е налице позиционирането на регистрационните табели точно по този начин, умишлено ли е било, достатъчно е за осъществяване състава на вмененото нарушение, същите/Същата да не е поставена по надлежния начин и да е невидима.

Последното е достатъчен мотив обаче на водача на конкретното МПС да избяга от евентуална проверка и съответно ангажиране с отговорност при констатиране на каквото и да било нарушение с управлението на даденото МПС.

От друга страна по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН , непредпазливостта като проявна форма на вина също не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Така, че наведеното в тази посока 3 възражение на жалбоподателя за недоказана вина, се явява неоснователно.

Направените констатации в горния смисъл в АУАН, който се явява редовен и притежава доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите М. Н. и Т. А., като последните не са оборени по никакъв начин от жалбоподателя. В тази връзка не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , напротив – посоченото в акта се потвърждава от събраните и кредитирани по делото доказателства.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени процесуaлни нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП. Компетентни са органите, които са ги издали и са в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правилна е дадената правна квалификация.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен, пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан. Фактът, дали въобще е имало табела или не, е абсолютно ясен за жалбоподателя, а наведените доводи, че не се разбирало това от описанието, цели единствено отмяна на процесното НП на формално основание. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с него и дори го е подписал с изричното отбелязване, че няма възражения по констатациите в него. Дадена му е възможност и да оспори писмено акта в срока по чл. 44, но не го е сторил.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Правилно на основание чл.

175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са му наложени наказания по вид и размер, а именно глоба в размер от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС в срок от 1 месец. Определените наказания са минимално предвидените от законодателя за това нарушение и не подлежат на редуциране от страна на съда.

Конкретният случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради забраната за приложението му в разпоредбата на чл. 189з от ЗАНН, а и справката на нарушител/водач по делото свидетелства за липса на изолираност на случая.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на 4

АНО за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно и същото следва да бъде уважено от съда, в минимален размер от по 80 /осемдесет лева/ лева / 40.90 /четиридесет евро и деветдесет цента/ евро за въззивна и касационна инстанции.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски районен съд, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0436000517/22.05.2023 г. на ***** Сектор в ОД на МВР Варна, РУ 02, с което на К.

С. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание - за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец.

ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВРВарна сумата от общо 240 /двеста и четиридесет лева/ лева / 122.71 /сто двадесет и две евро и седемдесет и един цента/ евро, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за въззивна и касационна инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5