Решение № 1382 от 13.11.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3272/2019
- Вид
- Решение № 1382
- Подписан
- 13.11.2019
- В сила
- 16.03.2020
- Състав
- АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1382 13.11.2019 година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
XVII-ти наказателен състав
На 28.10.2019 година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНАТОЛИ БОБОКОВ при участието на секретаря С.П., като разгледа
НАХД 3272 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и ал ЗАНН и oбразувано по жалба на С.Л.Й., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-002940/24.06.2019 г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба", в размер на 200 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакувното наказателно постановление, като се сочат извинителни причини според жалбоподателя за настъпването на ПТП. Не ангажира доказателства. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.
АНО - ОД на МВР гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция”, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание пред настоящия съд.
Жалбата е депозирана в рамките на седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.05.2019г., около 16,30 часа, в гр. Бургас, по ул.Проф.Якимов, жалбоподателят Й., управлявал лек автомобил *** с рег.№***, негова собственост, като при навлизане в кръстовището с бук.Я.Комитов се ударил в намиращото се в колона от МПС-та л.а. *** с номер ***, който от удара се измества и удря спрелия пред него автомобил – л.а. *** с номер ***. В следствие на ПТП има причинени на щети на участващите автомобили. На място бил изпратен дежурен автомобил с полицейски органи, сред които бил и разпитаният в настоящото производство като свидетел Х.Х., както и свидетеля по акта – другия участник в ПТП-то – св.Т.Г.. След пристигането си на място и запознаване с обстоятелствата по инцидента и разговов с Й., св.Х. съставил АУАН №19-0769-0002940/28.05.2019 г. АУАН бил предявен на жалбоподтеля, който го разписал и вписал възражения. В
АУАН било посочено, че ПТП-то било допуснато поради несъобразена с пътните условия и скорост на движение.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издал въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При съставянето на АУАН и на издаденото въз основа на същия НП, са допуснати идентични нарушения на изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, доколкото и в двата документа е налице идентично неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е прието за осъществено.
За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителят, така и административнонаказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП по никакъв начин не са конкретизирани обстоятелствата, с които жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение и които са станали пряка и непосредствена причина за настъпилото ПТП. Със съставения акт, на нарушителя е предявено обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило, обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най-разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Нито едно от тези обстоятелства, с които водачите са длъжни да съобразяват скоростта си на движение, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не е конкретно описано в съставения АУАН и в НП, като и в двата акта най - общо е казано, че водачът се движел с несъобразена с релефа и състоянието на пътя скорост. Какви са точно особеностите на релефа, както и какво е било състоянието на пътя, с които не се е съобразил водачът, не става ясно. В случая, нито в акта нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал автомобила си жалбоподателят, при което липсва основен елемент от фактическото обвинение. В диспозитива на НП наказващия орган е преписал съдържанието на нарушената норма, без да посочи коя от всичките хипотези е налице и какви са фактическите основания за това.
Съгласно константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението, следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а правен извод.
Констатираното нарушение е от категорията на съществените нарушения на процесуалните изисквания на императивните разпоредби на ЗАНН и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, поради процесуална незаконосъобразност, без да се изследва въпроса по същество.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002940 от 24.06.2019г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Бургас, с което на С.Л.Й., ЕГН:********** за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба", в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.