Определение № 888 от 02.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. София, 02.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20261100201108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 111, ал.3 НПК.

Образувано е по жалба на адв. М.М. – пълномощник на Д. В. А. срещу Постановление на Европейската прокуратура от 07.01.2026г. по досъдебно производство № 297/2024г. по описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр. I.000505/2024г. по описа на Европейската прокуратура, с което е отказано по молба на Д. В. А. чрез адв. М.М. връщане на приобщени по делото като веществени доказателства вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр. Димитровград, ул. ****.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното постановление. Според повереника, по делото било безспорно установено, че иззетите по време на претърсването вещи са собственост на неговия Д. А., като връщането им по никакъв начин не би затруднило разследването. Така, конкретно за иззетите мобилни телефони, СИМ-карти и няколко флаш памет, не било проблем информацията, съдържаща се на тях, да бъде свалена, а вещите върнати на правоимащото лице. По отношение електронните подписи и документи, се обръща внимание, че същите са свързани с търговската дейност на „Никея Груп Инвест“ ЕООД, чийто управител е Д. А. и невъзможността същите да бъдат ползвани, затруднявало изключително дейността на търговското дружество. По отношение на иззетите банкноти се твърди, че същите имат законен произход – били получени като дивидент на „Никея Груп Инвест“ ЕООД, във връзка с което към молбата по чл. 111 НПК е приложена декларация по ЗКПО. Обръща се внимание и на обстоятелството, че Д. А. няма качеството на обвиняем, нито е разпитван в качеството на свидетел. Моли се атакуваното постановление да бъде отменено, като бъде постановено връщане на иззетите вещи.

Настоящото производство е образувано и въз основа на жалба от адв. П.Б. – пълномощник на С. Х. П. /пълномощното е представено по настоящото дело на дата 02.03.2026г./ срещу Постановление на Европейската прокуратура от 13.01.2026г. по досъдебно производство № 297/2024г. по описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр. I.000505/2024г. по описа на Европейската прокуратура, с което е отказано по молба на С. Х. П. връщане на приобщени по делото като веществени доказателства вещи /парична сума от 200 000 лева/, иззети с протокол за претърсване и изземване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. ****.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. В тази връзка на първо място са наведени твърдения, че самото претърсване било незаконосъобразно, тъй като било извършено в жилище, находящо се на адрес: гр.

1

Пловдив, ул. ****, а не на ет. 2, както било посочено в разрешението за претърсване. Твърди се, че на посочения адрес никога не е живял В. П., а същото представлява собственост на С.

П. /в уверение на това се прилага нотариален акт/. Възразява се, че иззетата с протокола за претърсване сума от 200 000 лева, била законно притежавана от неговия доверител С. П..

Относно последното обстоятелство жалбоподателят се позовава на приложени по делото: удостоверение за получен брутен доход от 05.12.2025 г., издадено от „ФАРМА СИС“ ООД за периода от месец декември 2024г. до месец ноември 2025г.; 2 броя банкови извлечения.

Моли се атакуваното постановление да бъде отменено, като бъде постановено връщане на иззетата сума пари.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбите, с които е сезиран СГС, са допустими, като подадени от процесуално легитимирани лица и срещу актове, подлежащи на съдебна проверка. Нормата на чл. 111, ал.

3 НПК не обвързва подаването на жалба с конкретен срок, поради което изследването на този въпрос е безпредметно.

Досъдебното производство е образувано и се води за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, а именно, за това, че: за периода от 2019г. до настоящия момент на територията на Република България неустановени лица участват в организирана престъпна група с цел да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с цел извършване на престъпления по чл. 255 и чл. 256 НК.

Към настоящия момент няма привлечени в качеството на обвиняеми лица.

В хода на разследването са проведени множество процесуално-следствения действия /разпити на свидетели, претърсвания, обиски, приобщаване на писмени доказателства и др./.

С Протокол за претърсване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр.

Димитровград, ул. „****“ ***, вх. ****, **** /л. 32-35, т. 127 от ДП/, са иззети подробно описани в протокола вещи, а именно: мобилни телефони; флаш памети; електронни подписи; документи; банкноти с различен номинал /лева и евро/.

Претърсването е извършено въз основа на издадено от СГС, 9 състав Определение от № 3812/17.11.2025г., с което е дадено разрешение за извършване на претърсване и изземване, в посочения имот /л. 39-40, т. 127 от ДП/.

Още на този етап съдът ще посочи, че претърсването е извършено именно на посочения адрес, а не на адрес: гр. Димитровград, ул. „****“ ***, вх. ****, ****, както е посочено в заключителната част на атакуваното Постановление на европейската прокуратура и в жалбата, с която е сезиран СГС, като този извод може да направи освен въз основа на отразеното в самия протокол за претърсване като адрес на недвижимия имот, а така също и въз основа на определението, с което е дадено разрешение за извършване на това процесуално следствено действия. Отделно, съдът съобрази и справката от Търговския регистър относно адреса на управление на дружеството „Никея Груп Инвест“ ЕООД /споменато в съдебния акт на съда/, от която справка е видно, че адресът на управление на това дружество е именно посочения в протокола за претърсване: в гр. Димитровград, ул.

****. Наред с това, в молбата на засегнатото лице, във връзка с която се е произнесъл прокурора и в жалбата, с което е сезиран съда, са описани именно вещи, описани и в протокола за претърсване на посочения имот.

С Протокол за претърсване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр.

Пловдив, ул. **** /л. 33-34, т. 125 от ДП/, са иззети подробно описани в протокола вещи, а именно: пачки с банкноти на обща стойност 200 000 лева.

Претърсването е извършено въз основа на издадено от СГС, 9 състав Определение № 3840/17.11.2025г., с което е дадено разрешение за извършване на претърсване и изземване, в 2 посочения имот /л. 32, т. 125 от ДП/.

С Постановление на Европейската прокуратура от 07.01.2026г. във връзка с молба на Д. В. А. чрез адв. М. /негов пълномощник/ е отказано връщане на приобщените по делото като веществени доказателства вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр. Димитровград, ул. ****.

С Постановление на Европейската прокуратура от 13.01.2026г. по молба на С. Х. П.

/депозирана лично/ е отказано връщане на приобщени по делото като веществени доказателства вещи /парична сума от 200 000 лева/, иззети с протокол за претърсване и изземване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. ****.

При така установеното от фактическа страна, към настоящия момент съдът счита, че атакуваните постановления следва да бъдат потвърдени със следните аргументи:

В разпоредбата на чл. 111, ал. 1 НПК законодателят е уредил основното правило по отношение на веществените доказателства, приобщени към делото, като е посочил, че същите се пазят, докато завърши наказателното производство.

В ал. 2 на същия текст на закона са предвидени изключенията от това правило предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

По отношение на иззетите вещи с протокол за претърсване, извършено на 04.12.2025г. в жилище, находящо се в гр. Димитровград, ул. ****, съдът счита, че към настоящия момент не би могла да се изключи необходимостта от тях, като следва да бъде дадена възможност за преценка необходимостта от назначаване на технически експертизи на мобилните телефони; флаш памети и електронни подписи.

Следва да бъде дадена възможност на разследващите органи и за преценка относимостта и на приобщените по делото документи, в частност необходимостта от назначаване на счетоводна /икономическа/ или графическа експертиза с цел изясняване на обективната истина по делото.

Що се отнася до иззетите с протокола за претърсване банкноти с различен номинал /лева и евро/, СГС счита, че към настоящия момент при така събраните доказателства все още не може да бъде даден отговор представляват ли тези пари пряка или непряка облага от престъпление по чл. 255 и чл. 256 НК, свързани с престъпната деятелност по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, за която се води разследването. Следва да бъде дадена възможност на разследващите органи да изяснят и този въпрос, като преценят включително и необходимостта от изискване на допълнителни доказателства, свързани с произхода на тези средства, включително извършване разпит на свидетели и назначаване на счетоводна /икономическа/ експертиза, която би могла да допринесе до изясняване на посочените погоре въпроси. С оглед на това, към момента иззетите банкноти не следва да бъдат връщани.

С доводите, изтъкнати до току съдът намира възраженията, обективирани в жалбата на Д. В. А. чрез адв. М. за липсата на необходимост от иззетите вещи, за неоснователни. Без значение е въпросът дали лицето Д. А. е разпитано в качеството на свидетел или не, както и дали същото има процесуалното качество на обвиняем.

С аналогични на последно изтъкнатите доводи /касателно иззетите с протокол за претърсване на жилището в гр. Димитровград банкноти/, настоящият съдебен състав счита, че връщането на паричната сума от 200 000 лева, иззета при претърсването на жилището, находящо се в гр. Пловдив, ул. **** би било преждевременно.

Този състав не намира за основателни възраженията, изтъкнати в жалбата на С. П. чрез адв. Б.. Както беше посочено по-горе, следва да бъде дадена възможност на разследващите органи да извършат преценка на необходимостта от изискване на допълнителни документи 3 касателно произхода на иззетите по делото парични суми, извършването на разпити на свидетели и евентуално да назначаване на експертизи. В този смисъл приложените към жалбата документи този състав счита за недостатъчни, за да бъде преценен въпроса дали парите не представляват пряка или непряка облага от престъпление по чл. 255 и чл. 256 НК.

Що се отнася до възражението, че претърсването е било незаконосъобразно, тъй като било извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. Пловдив, ул. ****, а не на ет. 2, както било посочено в разрешението за претърсване, този състав счита същото за неоснователно.

На практика се касае за твърдение относно административния адрес, на който се намира жилището, но доколкото по делото липсват данни да е претърсено жилище, различно от това, за което е било издадено разрешението, то и това възражение се явява ирелевантно.

Ирелеватно е и възражението, че в претърсеното жилище никога не е живял В. П., посочен в определението на съда, с което е дадено разрешение за претърсване на този имот.

Това е така, тъй като в съдебния акт изрично е посочено, че се касае за имот, обитаван от В.

П., а не за имот, който е негова собственост, или за имот, в който същият живее постоянно.

Отделно, именно с оглед твърдението, че жилището е собственост на друго лице /негов брат С. П./, като и че В. П. не живее на този адрес, то е необходимо да бъде извършена преценката от разследващия орган за събиране на допълнителни доказателства, необходими за изясняване относимостта на иззетата с протокола за претърсване парична сума към воденото наказателно производство.