Решение № 248 от 01.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. П., 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500615 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение

№568/01.07.2021, постановено по гр.д.

№202052201022839/2020г. по описа на РС- Велинград е осъдена П. СТ. ИЛК., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Р.А.“ №35, ет.7, ап.45, да върне на ИВ. СТ.

Ш., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.П.Т.“ №17, чрез адв.Ц. държането на две стаи от втори етаж на жилищна сграда, построена в имот с идентификатор *** с административен адрес: гр.П. на ул.“Х.П.Т.“ №17, отнето по скрит начин.

На основание чл.361 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Осъдена е П. СТ. ИЛК., да заплати на ИВ. СТ. Ш. сторените съдебноделоводни разноски в размер на 350лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. СТ. ИЛК., чрез пълномощника й адв.К.Ш..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон.

1

Сочи се в тази връзка, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предпоставките за уважаване на иска по чл.76 от ЗС са доказани. В този смисъл се визира, че неправилен е извода на съда, че ищецът е бил държател на стаите към момента на извършване на нарушението/смяната на патрона/ и действията му не следва да се приемат за търпими.

Счита се, че са налице „търпими действия“.

Визира се, че неправилно съдът приема, че двете стаи са отнети по скрит начин. В този аспект се сочи, че съдът не е анализирал изпратените от ответницата телефонни съобщения до ищеца, с които тя на 07.10.2020г. и 08.10.2020г. го уведомява, че трябва да освободи двете стаи, както и че в противен случай „ще действа както тя си знае“. Ищецът е видял тези съобщения, което е установено от приетите като писмени доказателства разпечатки от телефона на ответницата, като е отговора е с „вдигнат палец“ и което обстоятелство не е оспорено от ищеца, а е установено от разпита на всички свидетели по делото.

Именно това едностранно уведомяване от страна на ответницата до ищеца, което се установява дори от показанията на ищцовия свидетел П., не дава основание на съда да приема, че е налице скрит начин на отнемане на държането, тъй като той предварително е узнал за намерението на ищцата.

Твърди се, че в решението не са обсъдени в съвкупност всички свидетелски показания, кои от тях съдът кредитира и кои не.

В този смисъл се излагат съображения.

Искането е за отмяна изцяло на обжалваното решение и да се постанови друго с което се отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ИВ. СТ.

Ш., чрез пълномощника му адв.Ц..

В същият се излагат подробни съображения в насока неоснователност на наведените възражения в подадената въззивна жалба.

Искането е да се потвърди обжалваното решение.

Моли са за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

2

В съдебно заседание, жалбоподателката П. СТ. ИЛК., редовно призована не се явява. Същата се представлява от процесуалния й представител адв.К.Ш.. От страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени постановеното от първоинстанционният съд решение, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, по съображения изложени подробно във въззивната жалба и представени писмени бележки. Моли за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата- ИВ. СТ. Ш., редовно призован не се явяват. За него се явява пълномощникът му- адв.Ц., който оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В този смисъл излага съображенията си.

За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод на постъпила искова молба от страна на ИВ. СТ. Ш. от гр.П. срещу П. СТ.

ИЛК. от същия град, с която е предявен срещу последния иск, с правно основание чл.76 от ЗС.

Твърди се от страна на ищецът, че дълги години живее в гр.П. на ул.

„Х.П.Т.“ №17, който имот представлява дворно място с къща на приземен и редовен етаж, със самостоятелни входове на всеки етаж. Имотът бил собственост на дядото на страните, а той го прехвърлил на ответницата, която била сестра на ищеца, като си запазил правото на ползване. Със съгласието на дядо си, а впоследствие и на сестра си, ищецът ползвал две стаи на втория етаж, които лично бил обзавел и осъществявал пълна фактическа власт върху тях.

Визира се от ищецът, че работел в чужбина, но често се прибирал в България и тогава живеел в тези стаи в къщата.

Визира се, че ответницата от своя страна живеела в гр.П., на ул.”Р.А.” №35, ет.7, ап.45.

Сочи се, че на 10.10.2020г. рано сутринта, около 03.00ч., ищецът Ш. се прибрал в България, обезпокоен за здравето на дядо си. Когато отишъл в къщата, го заварил на легло, но в сравнително задоволително здравословно 3 състояние. В неделния ден, ищецът отишъл да се срещне със свои близки и познати. Привечер на 11.10.2020г. като се прибрал, заварил входа за втория етаж заключен, със сменена ключалка и по този начин бил лишен от достъп до собственото си имущество, намиращо се в двете стаи на втория етаж, както и от възможността да ползва стаите. Сетил се, че в едно от съобщенията, които му пратила ответницата, искала от него да освободи двете стаи.

Твърди се, че със смяната на ключалката, И. по скрит за ищеца начин установила самоволно и не по установения законов ред фактическа власт върху двете стаи и намиращите се вътре вещи на ищеца. По този начин отнела неговото държане върху тях. Освен вещите и обзавеждането там се намирали и негови документи и ценности.

Искането е, ответницата да бъде осъдена да му върне държането на двете стаи на втория етаж.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата П. СТ.

ИЛК.. В него същата оспорва предявения иск. В тази насока твърди, че действително е собственик на жилището, получено от дядо й, като той си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. Преди десетина години брат й я помолил да се съгласи той да се регистрира на този адрес. Тя дала съгласие и му предоставила две от стаите на втория етаж да преспива там, когато му се наложи, както и да си сложи багаж. Преди около три години брат й заминал да живее и работи в Германия. Двете стаи били заключени, като дядо им също имал ключ за там. През месец септември 2020г. дъщерята на ответницата я уведомила, че ще се връща в П., тъй като до момента учила и работила в Стара Загора. Това наложило ответницата да уведоми брат си за намеренията на дъщеря й. На втория етаж на къщата нямало санитарен възел, не бил извършван ремонт от много години и трябвало да се подобрят условията, за да може дъщеря й да живее нормално там. Изпратила му няколко съобщения. Звъняла на телефона, като на едно от съобщенията той й отговорил с палец, от което ставало ясно, че е видял съобщенията и ги е прочел. Съобщенията били изпратени на 08.10.2020г.

Ответницата разбрала от дядо си, че на 10.10.2020г. брат й се върнал и се опитала да се свърже с него по телефона, но неуспешно. Тогава решила да смени патрона на вратата на антрето на втория етаж, защото се опасявала, че 4 той ще извърши действия и тя няма да може да влезе на етажа. Била поканила брат си да освободи стаите, като го предупредила, че в противен случай, тя ще действа по неин начин. Тъй като към момента на смяната на патрона ищецът си бил в П., той узнал още същия ден за това, поради което не било налице скрит начин. Ищецът не бил нито владелец, нито държател на двете стаи, а упражнявал търпими действия, които тя допуснала. Към момента ищцата живеела в къщата и се грижила за дядо им. На вторият етаж живеела и дъщерята на ответницата, като двете обитавали една обща стая, тъй като в другите две били движимите вещи на ищеца.

Искането е предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за дарение, обективиран с Нотариален акт №146, том V, нот.д.№810/06г. се установява, че П. Ш.- дядо на страните е дарил на ответника П.И. процесния недвижим имот, като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него.

Не е спорно между страните, че ответникът от години ползвал две стаи на втория етаж на къщата, като ги държал заключени- там имал негов багаж и лични вещи. Преспивал там, когато си идвал, като към момента живеел и работел в чужбина. Не се спори, че ответницата е сменила патронника на вратата за втория етаж с цел да попречи на достъпа на ищеца до двете стаи.

По отношение на този факт са както показанията на свидетелката П., живееща на семейни начала с ищеца, така и на св.И.- дъщеря на ответницата.

Последната свидетелка в излаганите от нея данни не отрича, че към момента на смяната на патронника ищецът не е бил там.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че решение е правилно и законосъобразно, а 5 подадената въззивна жалба е неоснователна.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение следва да се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд, водещи до отхвърляне на предявения иск.

Искът по чл.76 ЗС принадлежи на владелеца или държателя, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин вещ- без значение е на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението- дали е добросъвестно или недобросъвестно.